Определение № 50551 от 07.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2144/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 42 от 12.06.2021 г. по т.д. № 103/2021 г. на Окръжен съд – Русе, с което е обезсилено решение № 260143 от 18.022021 г. по гр.д. № 6707/2019 г. на Районен съд – Русе в частта за отхвърляне на предявения срещу „Никар“ ЕООД установителен иск за сумата над 1 303.32 лв. до 1 610.65 лв. – законна лихва за периода за периода от 17.09.2019 г. до 10.11.2019 г., а в останалата част – за отхвърляне на предявения от „ДМВ Петрол“ ЕООД иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата от 20 488.80 лв. по фактура № [ЕГН]/31.01.2019 г. и за сумата от 1 303.32 лв. – законна лихва за периода от 01.02. - 17.09.2019 г., първоинстанционното решение е потвърдено, с присъждане на разноски. Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи волята на управителя на ответното дружество да закупи фактурираните и приети вещи – активи на ищеца, които са надлежно предадени при прекратяване на наемното правоотношение между страните. Счита за установено по безспорен начин наличието на договор за търговска продажба между страните, а цената на предадените вещи се дължи от ответника – купувач, което обуславя основателност на специалния установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК. По съображения в жалбата, моли за отмяна на въззивното решение. Обективираното в жалбата искане за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Задължението на купувача за плащане на продажната цена възниква ли автоматично след прехвърлянето на собствеността на стоката от продавача на купувача; 2. Невръщането и ползването на приетите от купувача вещи, предмет на продажбата, следва ли да се счита като действие по съгласие с размера на продажната цена и стабилизира ли сделката за покупко-продажба и 3. В случай, че купувачът не е съгласен с продажната цена по издадена фактура, следва ли незабавно да възрази срещу нея и да върне вещта. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касационната жалба търговско дружество, чрез пълномощника си, е депозирало писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Кaсационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, в рамките на предвидения в чл.283 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При постановяване на обжалвания от ищеца правен резултат по висящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, въззивният съдебен състав е извършил самостоятелна преценка на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, като допълнително е препратил и към фактическите изводи на първостепенния съд. Съдът е приел, че между страните е съществувало наемно правоотношение за периода от 15.03.2010г. до 31.01.2019 г., по силата на което „ДМВ Петрол“ ЕООД е ползвало собствената на ответника бензиностанция, находяща се в [населено място], [улица], както и, че договорът е прекратен по взаимно съгласие. Съставеният приемо-предавателен протокол от 01.02.2019 г., подписан от Ц. С. – управител на бензиностанцията, а за „приел“ – от Ц. И. - майка на управителя на ответното дружество, е преценен от окръжния съд като протокол за връщане на целия обект по смисъла на т. 7.3 от договора, но не и като доказателство за сключване на договор за търговска продажба на вещи – оборудване в бензиностанцията. По отношение на извършените от И. действия без представителна власт, изразяващи се в приемане на бензиностанцията след преустановяване на облигационната връзка между страните, решаващият състав е приложил разпоредбата на чл.301 ГПК, но същевременно е приел, че в протокола липса писмено изявление за това, че част от приетите вещи, или вещи, които остават в бензиностанцията, се закупуват от „Никар“ ЕООД на определена цена. Въззивният съд не е възприел твърденията на ищеца, че наред с протокола от 01.02.2019 г., издадената от него фактура № [ЕГН]/31.01.2019г. установява търговска продажба на вещи /оборудване/ на бензиностанцията. Констатирал е, че в посочената фактура са изброени 10 броя вещи и тяхната стойност, на обща цена 20 488.80 лв., но тя няма подпис на получател, а счетоводната експертиза е установила, че фактурата не е осчетоводена в счетоводните регистри на „Никар“ ЕООД, не е включена в дневниците за покупки по чл. 124 от ЗДДС и в съответните справки-декларации. Поради липса на надлежно волеизявление от страна на ответното дружество „Никар“ ЕООД за задължаване по договор за търговска продажба - за закупуване на вещите по посочените във фактурата цени, окръжният съд е формирал краен правен извод за неоснователност на предявения от „ДМВ Петрол“ ЕООД иск за установяване съществуването на вземанията /главница и лихви/ по издадената заповед за изпълнение, като е потвърдил решението на първостепенния съд в тази част. Изводът за частична недопустимост на съдебния акт на Районен съд – Русе е изведен след съпоставка на цената на акцесорния иск с тази, претендирана в заповедното производство и отразена в заповедта за изпълнение, както и на периода на мораторното обезщетение. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото. Предвид решаващите правни изводи на въззивния съд, формулираните от касационния жалбоподател въпроси не могат да обусловят достъп до касационен контрол. Въпросите не удовлетворяват общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. По тях не е формирана решаваща правна воля на съда. Поставените въпроси предпоставят наличието на договор на търговска продажба на процесните вещи, което, след цялостна преценка на доказателствения материал по делото, е отречено от решаващия съдебен състав. Независимо от липсата на общото основание за допускане на касационно обжалване, поддържаните допълнителни предпоставки са бланкетни. Касаторът не е цитирал практика на ВКС, попадаща в обхвата на чл.280, ал.1, т.1 ВКС, нито е обосновал твърдението си, че произнасянето по формулираните въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наред с това, налице е позоваване на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, в редакция преди изм.ДВ бр.86 от 2017 г., неприложима към депозираната на 22.07.2021 г. касационна жалба на „ДМВ Петрол“ ЕООД. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба се дължат сторените разноски в размер на 1 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение