Определение № 402 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1524/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Г. и Д. П. Г. от [населено място] срещу решение № 253 / 9.10.2014 г., постановено по т.д. № 353 / 2014 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение, с което след отмяна на решение № 210 / 28.02.2014 г. на Окръжен съд –Варна, постановено по т.д. № 917 / 2013 г. е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторите иск по чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на сделката по нотариален акт № 173, том V, рег. 8433, дело № 825 от 19.12.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху собствени на ищците недвижими имоти - жилище на първия етаж и сутеренен етаж от жилищната сграда, находящ се в УПИ № 5020 по плана на новообразуваните имоти на СО „Т.”, [населено място]. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата [фирма] поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, по изложени в писмен отговор аргументи. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Д. С. не взема становище по касационната жалба. С определение № 117 от 20.04.2016 г. производството по делото е спряно до приемане на тълкувателно решение по т.д. №5/2014 г. по описа за 2014 г. на ОСГТК на ВКС. Възобновено е след постановяване на Тълкувателно решение № 5/ 12.12.2016г. по т.дело № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Върховния касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да отхвърли предявения иск, Варненският апелативен съд е приел, че за да е налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД е достатъчно с пълномощното да е дадено право на пълномощника да се разпорежда с имущество на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или действия. Ако упълномощителят не е определил в пълномощното съдържанието и съществените елементи на конкретната сделка или действие, следва да се приеме с оглед разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД, че тяхното уговаряне е предоставено на преценката на пълномощника. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ЗЗД обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Според въззивния съд съществените елементи на конкретната сделка, за чието сключване е учредена представителната власт, не съставляват задължителен реквизит на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки или действия. При отсъствие на императивна правна уредба не може да се поставят изисквания спрямо валидността на упълномощаването с оглед на конкретни реквизити, непосочени в закона. Ако в самото пълномощно не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника, валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която упълномощителят има право да извърши от името на упълномощителя. За да отхвърли искът по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, след обсъждане на съдържанието на двете представени по делото пълномощни, Варненският апелативен съд е направил извод, че в тях е дадено изрично съгласие от упълномощителите – ищци по делото да упълномощят сина си А. Д. Г. да подпише от тяхно име нотариален акт за учредяване на ипотека във връзка с отпуснат кредит от ТБ [фирма] върху собствения им недв. имот, находящ се в [населено място], м-ст „М.” 424, съставляващ имот пл.№5020 по плана на [населено място], като в пълномощното също така е посочено, че то следва да се тълкува разширително и изцяло в полза на упълномощеното лице. Пълномощникът е авалирал записа на заповед, издаден от трето лице – кредитополучател по договор за кредит от 17.012.2012г, предоставен му от ответната банка. Според съда освен, че упълномощаването на Г. от ищците –негови родители да учреди ипотека от тяхно име върху собствения им недв. имот е изрично и не буди съмнение относно неговия смисъл и предоставената на пълномощника широка представителна власт, от съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че е извършено съзнателно – с оглед на действителен дълг на сина им. В този смисъл не може да се поддържа, че съгласие за сключване на договора липсвало и той бил сключен без представителна власт, като не бил потвърден от представляваните лица.Само съзнаваната липса на съгласие може да бъде предмет на иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, а такова по делото не се установява. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран въпрос: Действителен ли е договор за ипотека, сключен от пълномощник, като в съдържанието на едното пълномощно липсва изявление на представлявания чие задължение обезпечава ипотеката, а във второто е посочено лицето чието задължение ще бъде обезпечено с ипотеката, различно от това в ипотеката? Освен този въпрос в касационната жалба са формулирани въпроси за необходимото съдържание на пълномощното, дали изявлението на упълномощителите, които имат принципно съгласие за обезпечаване на задължение по сключени договори за ипотека, достатъчно ли е за валидността на упълномощаването, с оглед на разпоредбите на чл.167, чл.170 и чл.39, ал.1 ЗЗД и с оглед на лицето, на което се явява ипотекарните длъжници, изразява ли воля за сключване на договор за ипотека пълномощно, в което липсват изявления за имота, който ще послужи за обезпечение, лицето в полза на което се сключва ипотека, размера на обезпечения заем, на неустойката, падежа и др, както и за валидността на сделката, сключена от пълномощника извън обема на учредената му представителна власт. Във връзка с така поставените въпроси следва да се посочи, че ВАС се е позовал на предоставената в полза на пълномощника широка представителна власт от упълномощителите. Формулираните от касатора въпроси, инкорпорирани в касационната жалба, съобразно дадените разяснения в т. 4 от ТР №1/2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като по тези въпроси, с приемане на ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС противоречивата съдебна практика е преодоляна. Така с разрешенията по т. 1 и т. 2 от ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че за упълномощаване с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя, каквото разпореждане представлява и сключването на договор за ипотека, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. За валидността на упълномощаването не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Само когато правна норма изрично установява определени изисквания относно необходимото съдържание на даден вид пълномощно, то следва да отговаря на тях. Обемът и ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Договорът, сключен в хипотезата на чл. 42 ЗЗД - от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не е нищожен, поради липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, тъй като липсата на представителна власт може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл. 42, ал. 2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Липсата на съгласие по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е тежък порок на правната сделка, когато волеизявлението е направено при т.нар. „ съзнавана липса на съгласие” / изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др./. Такъв порок е непоправим, поради което договорът трябва да бъде сключен отново. Липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания и само последният разполага с правото както да потвърди договора, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В мотивите на ТР също е разяснено, че мнимият представител е формирал и изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липсата на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Атакуваното съдебно решение, доколкото е постановено в рамките на предявения иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД -прогласяване нищожността на договор за ипотека, поради липса на съгласие на ищците при сключването му, не е в противоречие с приетото в ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС, поради което няма основание за допускането му до касационно обжалване. На ответника по иска [фирма] ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. на основание Наредбата за заплащане на правна помощ. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение