Определение № 934 от 26.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 294/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника С. Д. Г. срещу решение № 345 от 17.06.2025г. по в.т.д. № 40/2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решението по т.д.№ 1940/2019г. на СГС в частта за признаване по отношение на него за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, договорът за цесия от 19.05.2004г., сключен между „С. тур“ ЕООД чрез управителя С. Д. Г. и С. Д. Г. в лично качество. Вместо това, при дадена правна квалификация на иска срещу С. Г. по чл.40 ЗЗД, договорът е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД като сключен във вреда на представляваното дружество и ищец „С. тур“ ООД. Подадена е и насрещна касационна жалба от „С. тур“ ООД срещу същата част на въззивното решение - отмяната на първоинстанционния акт, с който по отношение на първия ответник С. Г. договорът за цесия е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД, вместо което, същият договор е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД - като сключен във вреда на представляваното дружество „С. тур“, което към момента на цесията е еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала и управител С. Г.. В касационната жалба на ответника С. Г. са въведени доводи за недопустимост на обжалваното решение със съображения, че на първо място съставът на САС не само, че е преквалифицирал иска, но се е произнесъл по непредявен такъв, игнорирайки предмета на заявеното искане съобразно твърденията в исковата молба (като сключен в противоречие на добрите нрави) и заявения петитум, който съдържа искане за обявяване за абсолютно нищожен на договора за цесия. На второ място се възразява, че въз основа на едни и същи факти, по отношение на един и същ договор за цесия, въззивният съд е квалифицирал иска срещу касатора и първи ответник С. Г. по чл.40 ЗЗД, а по отношение на втория ответник „Б.“ ООД като такъв по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. Според обжалващата страна недопустимо е една и съща сделка да бъде квалифицирана едновременно като нищожна и като недействителна, тъй като при недействителността по чл.40 ЗЗД е налице валидна сделка, на чиято недействителност може да се позове само представляваният, а нарушаването на добрите нрави обуславя нищожността, на която може да се позове всеки. На трето място касаторът счита за недопустим съдебния акт поради отсъствие на правен интерес от предявяване на иска със съображенията, че ищецът твърди, че при уважаването му, цедираните вземания ще се върнат в неговия патримониум и дружеството ще стане кредитор на цедирания длъжник „Б.“ ООД като ще може да реализира вземанията си за продажната цена на хотела спрямо купувача. Възразява обаче, че производството по втория съединен осъдителен иск за парично вземане, предявен само срещу ответника „Б.“ (за осъждането му да заплати на „С. тур“ на основание чл.79 и чл.92 ЗЗД сумата 363 000 щатски долара - остатък от главница за продажната цена по договора, ведно с лихви, както и да заплати сумата 100 000 щатски долара - неустойка по споразумението, сключено също на дата 19.05.2004г.), е прекратено с влязло в сила определение, а и тези вземания са погасени по давност. Излага, че с евентуалното уважаване на предявения иск, „С. тур“ ООД не става правоприемник на С. Г., така че, изпълнителният титул, който притежава Г. за вземане за неустойка от 100 000 щ. срещу „Б.“ по силата на влязлото в сила решение по т.д. № 855/2007г. на ОС Варна (с постановяване на определението по чл.288 ГПК от 07.07.2009г. по т.д. № 292/2009г. на ВКС, 1 т.о.), няма действие по отношение на дружеството - ищец и няма да даде основание то да встъпи в правата на взискателя Г. по заведеното изпълнително дело, нито ще го снабди с изпълнителен титул срещу Г.. Въведени са и доводи за неправилност със съображенията, че при преценката си за различна правна квалификация, въззивният състав не е уведомил страните за необходимост да бъде променена дадената от първостепенния съд, не е разпределил доказателствената тежест съобразно новите факти, релевантни към приетата от него, и без да им даде възможност за становище и събиране на относими доказателства. За незаконосъобразен - несъобразен със същността на органното представителство касаторът счита извода, че управителят, който е и едноличен собственик на капитала, може да действа в ущърб на дружеството, след като той само формира волята на търговеца. В противоречие със същността на търговското дружество намира извода, че доколкото едноличният собственик на капитала и дружеството са различни правни субекти, едноличният собственик следва да действа в интерес на дружеството и е допустима преценката дали този интерес е увреден. Възразява, че интересът на дружеството е пряко свързан с интереса на неговия собственик и е подчинен на неговия интерес. Искането е за обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност за отмяната му като неправилно. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ Може ли въззивният съд да приеме нова правна квалификация на предявения иск без да уведоми страните, без да даде указания и да разпредели доказателствената тежест съобразно новата правна квалификация и да даде възможност на страните за ангажиране на доказателства и становища?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на т.2 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС 2/ „Приложима ли е разпоредбата на чл.40 ЗЗД към органното представителство?“ 3/ „Допустимо ли е действията на едноличния собственик на капитала на ЕООД да се квалифицират като увреждащи дружеството, след като неговите решения формират и изразяват волята на дружеството като отделен правен субект, респективно определят интереса му?“ По втория и третия въпрос допълнителната предпоставка е обоснована с ТР №3/2013г. Като евентуално се поддържа основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. 4/ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства, относими към тях в тяхната съвкупност и да изложи ясни и изрични мотиви по спора, включително и при отхвърляне на възраженията като неправилни?“ Посочено е, че съдът не е обсъдил конкретните възражения, доводи и доказателства при преценката за нееквивалентност на престациите – наличие на значителни задължения на длъжника „Б.“ към други лица и вписани тежести върху имота, които биха затруднили събирането на вземането, което обуславя ниската цена, за която вземането е продадено. Счита, че не е извършена преценка по отношение на наложени две възбрани върху имота в полза на С. Г., учредена договорна ипотека в полза на банка, вписан договор за наем в полза на трето лице за срок от почти девет години към момента на сделката, на доказателствата за провеждано принудително изпълнение върху хотела, от които е видно, че той не може да бъде продаден, което доказва, че направената преценка към момента на сключването на договора за цесия относно цената, е била адекватна. В обосноваване на допълнителната предпоставка касаторът цитира актове по чл.290 ГПК. Въведен е и довод за очевидна неправилност като съображенията за нейното наличие преповтарят изложените в касационната жалба. Сочи се, че в нарушение на чл.6,ал.2 ГПК не е разгледан въведеният от страните предмет на спора; че въззивният съд на стр.13 приел за правилни мотивите на СГС и препратил към тях, независимо, че те касаят единствено и само прогласяването нищожността на сделката поради нарушаване на добрите нрави; според касатора противоречи на правната логика една и съща сделка да бъде квалифицирана едновременно като нищожна и като недействителна; като очевидно неправилен се сочи изводът на съда, че при всички случаи, когато страна се позовава на сделка, извършена чрез представител при нееквивалентност на престациите, правната квалификация е по чл.40 ЗЗД. Акцентира се, че сделката е сключена от еднолично дружество с ограничена отговорност чрез управителя му, който е и едноличен собственик на капитала на дружеството; очевидно неправилен касаторът счита и извода за нееквивалентност на престациите поради неговата необоснованост, установима от мотивите; като очевидно неправилен е посочен и изводът на състава на САС, че страните не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд, а само по правните изводи. В писмен отговор „С. тур“ ООД посочва, че тъй като дружеството е подало насрещна касационна жалба, в която също поддържа аргументи за частична недопустимост на въззивния акт, в отговора взема становище относно поддържания от насрещната страна довод, че принципно няма как да противоречи на добрите нрави сделка, сключена от органния представител на търговско дружество. Излага съображения за неоснователност на тезата за неправилна оценка от въззивния съд относно нееквивалентността на престациите. В насрещната касационна жалба „С. тур“ ООД също поддържа, че въззивният съд неправилно е квалифицирал иска и се е произнесъл по непредявен такъв. Излага подробни съображения в подкрепа на тезата си, че предявеният иск има дадената от първоинстанционния съд правна квалификация. Посочва съображения защо ищецът не е предявил иск по чл.38 ЗЗД, нито по чл.40 ЗЗД като се основава на формираната практика по въпросите за приложимостта на тези два правни института по отношение на органното представителство на еднолично търговско дружество. Искането е за обезсилване на въззивното решение, с което е отменен първоинстанционният акт за признаване по отношение на ответника Г. на абсолютната нищожност на договора за цесия, вместо което този договор е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД и връщане на делото на САС за произнасяне по предявения иск. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК този касатор поставя въпроса за необходимостта от изменение на доклада или изготвяне на нов доклад по делото при преценка, че изготвеният от първоинстанционния съд е непълен или неточен по отношение на правната квалификация на иска; поставя също въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.40 ЗЗД за органното представителство на търговско дружество при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК; При същата допълнителна предпоставка поставя въпроса „Как следва да се квалифицира иск за обявяване нищожност на сделка, по която продавач е търговско дружество, сключило сделката чрез законния си представител, когато ищецът твърди съществена нееквивалентност на дължимите насрещни задължения до степен, че е получил на практика нулева престация, ако се приеме, че нормата на чл.40 ЗЗД не се прилага при органното представителство на търговските дружества, и следва ли в този случай дружествата да бъдат оставени без ефективни правни средства за защита?“ Според касатора налице е противоречива съдебна практика по въпроса дали иск за обявяване нищожността на сделка поради несъразмерност на престациите, по която страната, оспорила сделката, е търговско дружество, сключило я чрез законния си представител, трябва да се квалифицира като накърняваща добрите нрави - чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД или по чл.40 ЗЗД. Счита, че тезата за квалификацията за нищожност по чл.26 ЗЗД е застъпена в решенията на ВКС по гр.д.№ 3894/2023г. на 4 г.о., по т.д.№ 1490/2017г. на 1 т.о., а другата теза е застъпена в решенията по гр.д.№ 4572/2024г. и по гр.д.№ 5217/2023г. на 3 г.о. В писмен отговор С. Г. счита насрещната касационна жалба за недопустима поради отсъствие на правен интерес за дружеството да обжалва въззивното решение, тъй като неговият иск е уважен. Не е постъпил отговор от „Б.“ ООД по подадените касационна и насрещна касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: „С. тур“ ООД чрез управителя си С. С. Г. (дружеството е със съдружници и представляващи поотделно управители С. Г. и М. М. - лицето, на което С. Г. на 13.07.2004г. е прехвърлил всичките си дялове от капитала на „С. тур“ ЕООД, преобразувано в ООД на 15.07.2008г.), е предявило иск за признаване за нищожен поради противоречие с добрите нрави по отношение на С. Г. и „Б.“ ООД, на сключения между „С. тур“ ЕООД, чрез управителя му С. Г. от една страна, и С. Г. от друга, договор за цесия от 19.05.2004г. Ищецът е основал исковете си на твърденията: 1/ Придобит от „С. тур“ ООД на 22.08.1997г. недвижим имот - хотел „Хоризонт”- обособена част от к.к. „Златни пясъци” АД - [населено място]; 2/ Към 17.05.2002г. дружеството е със съдружници С. С. Г. и ответника С. Д. Г., всеки притежаващ по 250 дружествени дяла - 50 % от капитала на дружеството. На 17.05.2002г. С. Г., приема решения, с които прекратява членственото правоотношение на С. Г., заличава я като управител на дружеството и трансформира същото в еднолично дружество с ограничена отговорност и избира себе си за нов управител. 3/ Решенията на общото събрание на съдружниците на „С. Тур“ са атакувани от съдружника С. Г. по реда на чл.74 ТЗ. Образувано е гр.д.№5087/2002г. по описа на СГС, по което за обезпечение на предявените искове съдът е допуснал налагането на обезпечителна мярка възбрана върху хотел „Хоризонт“, вписана в Служба по вписванията на 20.10.2003г. Делото е приключило с влязло в сила решение от 14.05.2007., с което предявените искове са уважени, решенията от 17.05.2002г. са отменени, а С. Г. е възстановена като съдружник и управител на дружеството. В решението по чл.74 ТЗ е прието, че събранието е свикано незаконосъобразно, С. Г., която към този момент е управител, не е свиквала събрание, не е получила и покана за свикването му в качеството й на съдружник. 4/ Междувременно ответникът С. Г. премества седалището на „С. тур“ООД в [населено място] и приема повторно същите решения на 08.07.2002г., с които наново прекратява членственото правоотношение на другия съдружник С. Г., заличава я като управител на дружеството и го трансформира в еднолично дружество с ограничена отговорност с управител С. Г.. С влязло на 08.02.2005г. в сила решение на Апелативен съд Бургас от 14.05.2004г. по т.д. № 256/2003г., всички решения, взети еднолично от С. Г. на общото събрание на съдружниците, проведено на 08.07.2002г. са отменени, като незаконосъобразни. С определение от 08.02.2005г на ІІ т.о. на ВКС по т.д. 682/2004г. не е допуснато касационно обжалване на решението на апелативен съд Бургас, в което отново е прието, че С. Г. не е била редовно поканена за общото събрание, обратните разписки „удостоверяващи“ връчване на поканата не са подписани от нея, събранието отново не е редовно свикано. 5/ Въпреки възбраната и висящия съдебен спор по гр.д.№5087/2002г. на СГС, С. Г. се възползвал от възможността да прехвърли единствения недвижим имот на дружеството. Като вписан управител и едноличен собственик на капитала на „С. Тур“ ЕООД, на 08.12.2003г. е сключен договор за продажба, по силата на който „С. тур“ ЕООД, представлявано от управителя Г., прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот - хотел „Хоризонт“ на „Б.“ООД, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба, вписан в служба по вписванията [населено място] на 09.12.2003г. Имотът е прехвърлен срещу цена в размер на 650 000 лв. С обратно писмо от 08.12.2003г. пред нотариус А. Г., страните по сделката признават, че уговорката за цената не отразява действителната им воля; Действителната цена е в размер на 380 000 щатски долара. Ищецът е твърдял, че този договор пряко уврежда както другия съдружник, така и самото дружество. 6/ Със споразумение от 19.05.2004г. „С. тур“ЕООД, представлявано от С. Г., е постигнало съгласие с „Б.“ ЕООД, че към 19.05.2004г., дължимата цена по договора за покупко - продажба е в размер на 363 000 щатски долара - главница, като отделно се дължат и неустойки за 95 дни забава в размер на 100 000 щатски долара. 7/ С Договор за цесия от 19.05.2004г ., С. Г., действайки от една страна в лично качество, а от друга като управител - органен представител на „С. тур” ЕООД, е прехвърлил на себе си вземането за продажната цена, дължима от купувача по договора от 08.12.2003г. в размер на 365 000 щатски долара, както и всички акцесорни права, включително и правата обективирани в споразумението от 19.05.2004г. за вземане за неустойка в размер на 100 000 щатски долара, и правата по обратно писмо от 08.12.2003г., при цена 10 000лв. Длъжникът по цедираното вземане „Б.“ ЕООД е уведомен за прехвърлянето на вземането на 19.05.2004г. 8/ На 13.07.2004г., след като еднолично се е разпоредил с имота на дружеството, прехвърляйки на себе си вземането за цената му, С. Г. сключил договор за продажба, с който прехвърлил всички дялове от капитала на дружеството С. Тур ЕООД на трето лице, което до момента няма никакво отношение към дружеството - М. Г. М. и прекратил участието си в ищцовото дружество. 9/ В защита на своите права, С. Г. предявява срещу „Б.“ ООД и „С. тур“ ООД иск с правно основание чл.346, ал.2 ГПК (отм.) с предмет обявяване относителна недействителност на договора за покупко - продажба, сключен на 08.12.2003г. Исковата молба е вписана на 01.06.2006г. Постановено е решение на Окръжен съд Варна по т.д.№423/2006г., потвърдено (след отмяна на предходното въззивно решение с акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 667/2008г. на ІІ т.о. на ВКС) с Решение № 42 от 23.04.2010г. по въззивно гр.д. № 88/2010г. на Апелативен съд Варна, влязло в сила на 24.07.2010г., и е установено със сила пресъдено нещо по отношение на ответниците „С. тур“ и „Б.“, че сключеният с нот. акт № 5/08.12.2003г. договор за продажбата на „Б.“ ООД на недвижимия имот хотел „Хоризонт“, е относително недействителен спрямо С. Г., на основание чл. 346, ал.2 от ГПК /отм./ вр. чл. 320 от ГПК/отм./. 10/ С. Г. се снабдил с изпълнителен лист по гр.д.369/2008г. на Апелативен съд Варна (решението по него не е допуснато до касационно обжалване с определението по т.д.№ 292/2009г. на І т.о. на ВКС) срещу „Б.“ ООД за сумата от 100 000 щатски долара - неустойка за неизпълнение в срок на задължение за заплащане на остатък от продажна цена по договора за продажба на хотела и за сумата от 5 559,92 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист Г. образувал при ЧСИ З. Д. изп. дело № 20098080400139. Принудително изпълнение е насочено към хотела, като с обявление от 25.07.2019г. е обявено провеждането на публична продажба в периода 16.08.2019г. до 16.09.2019г. С определение № 3095 от 29.08.2019г. по ч.т.д.№ 1409/2019г. на Окръжен съд Варна, е допуснато обезпечение на предявените по настоящето дело искове, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело по отношения на недвижимия имот хотел „Хоризонт“. Твърденията на ищеца са, че към момента на сключване на договора за цесия от 19.05.2004г., чиято валидност оспорва, кредитор на цедирания длъжник „Б.“ е „С. тур“. Вземанията на „С. тур“ към „Б.“ са прехвърлени от С. Г., който договоря сам със себе си и цедира вземания в размер над 800 000 лв. за цена от 10 000 лв., като дружеството, освен, че губи единствения си основен актив и недвижим имот, който притежава, изгубва възможност и да получи насрещна престация за продажбата на актива. В исковата молба дружеството подробно е изяснило въведеното искане за обявяване на абсолютната нищожност на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД на договора за цесия от 19.05.2004г.: с действията си първият ответник С. Г. грубо е потъпкал принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските отношения, а сключеният договор за цесия противоречи на добрите нрави, тъй като самоизбралият се за управител съдружник договаря сам със себе си прехвърлянето на вземания на дружеството, при условия, които накърняват интересите на последното, така и на другия съдружник, който неправомерно е изключен; че с описаните поредица от действия С. Г. е накърнил добрите нрави с цел извличане на собствена изгода, като в тази насока са изложени подробни съображения; че с действията си Г. уврежда пряко имуществото и интересите на дружеството и на другия съдружник, прехвърляйки най-ценния актив на дружеството на трето лице, и го лишава от правото да получи и насрещна парична престация като цедира вземането за продажната цена на себе си срещу сумата от 10 000 лева. Недобросъвестността и противоречието с морала е обяснено и с доводите, че първият ответник получава право на вземане срещу „Б.“ ООД в размер на над 800 000 лв., при продажна цена 81 пъти по-ниска от стойността на прехвърляното право, без да е обосновано в договора какво налага продажбата да е при толкова занижена цена, при положение, че няма данни цедираният длъжник да е неплатежоспособен или да не разполага с имущество, а съществува и възможност да се впише законна ипотека за вземането за продажната цена върху отчуждения от дружеството имот. Въведено е, че органният представител на дружеството е договарял сам със себе си при огромно разминаване между договорената продажна цена от 10 000 лв. и размерът на прехвърляното вземане, от което следва извод за наличие на противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД, обуславящо нищожност на сделката. Твърдението е, че сключената от С. Г. сделка за прехвърляне на вземанията на „С. тур“ ООД е нищожна поради противоречие с добрите нрави, не само и единствено при съобразяване нееквивалентността на престациите, но и предвид всички останали обстоятелства, предхождащи сключването на сделката, посочени и анализирани в исковата молба. Ищецът е обосновал правния си интерес да иска обявяване нищожността на договора за цесия от 19.05.2004г., с доводите, че: при уважаване на иска и липса на прехвърлителен ефект на оспорената цесия, кредитор по прехвърлените вземания ще бъде именно цедентът и ищцовото дружество ще реализира вземанията си за продажна цена и неустойка спрямо „Б.“ ООД на основание нот. акт за покупко-продажба на хотела, споразумението от 19.05.2004г. и обратно писмо от 08.12.2003г.; С. Г. няма да може да продължи принудително да събира вземанията, прехвърлени с процесния договор за цесия и принудителното изпълнение срещу имота хотел „Хоризонт“, изнесен на публична продан ще бъде преустановено и прекратено. Становището на първия ответник Г. е, че извършените действия от управителя в периода от изключването на съдружника С. Г. до момента на заличаване на вписването, са законосъобразни и неотменими, и сключеният договор е в рамките на дискрецията на управителя Г., осъществена в кръга на учредените му правомощия. Действията на Г. са резултат от негови решения като едноличен собственик на капитала, което е негово неотменимо право; те не могат да бъдат с цел увреждане на другия съдружник или на дружеството, тъй като към този момент друг съдружник няма, а субективно Г. няма как да знае, че решенията на общото събрание ще бъдат отменени две години и половина по- късно. Заявява, че отменителните решения за изключването на съдружника С. Г. действат за в бъдеще, а до отмяната им С. Г. е имал право да действа съобразно собствените си виждания за управление на фирмата и е извършил законосъобразни действия по разпореждане с имуществото на дружеството; Възразява, че интересът на дружеството се определя от едноличния собственик. Счита, че размерът на договорената цена се обосновава с наличие на задължения на „Б.“ за над 750 000 лв. и вписани тежести върху хотел „Хоризонт“. Оспорва да е знаел за решението на Апелативен съд Бургас, с което е отменено второто по време изключване на другия съдружник. Акцентира, че решението по гр.д. № 682/2004г. на ВКС, в резултат на което е влязло в сила решението по чл.74 ТЗ във връзка с второто изключване на съдружника С. е от 08.02.2005г., а договорът за цесия е от 19.05.2004г., т.е. почти една година преди отмяната на решенията на ОС на „С. Тур“ ООД от 08.07.2002г. Счита за ирелевантни предприетите от С. Г. действия по обжалване решенията на общото събрание за изключването си, предвид придадения от закона конститутивен ефект на уважителното съдебно решение. Възразява срещу възможността за преценка какви са били отношенията между двамата съдружници и характера на взетите решения на общото събрание, за които има влезли в сила съдебни решения. Счита, че не са нарушени добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД; че отсъствието на мотиви при сключването на договора за цесия защо страните го сключват, и по какви критерии е определена цената на цесията, са ирелевантни; че от удостоверение, издадено на 23.08. 2019г. по изп.д. № 20098080400139, е видно, че дружество „Б.“ ООД като длъжник има задължения за над 750 000 лв., съгласно списъка на присъединените кредитори и вписаните тежести върху притежавания от него недвижим имот - хотел „Хоризонт“, и при тази задлъжнялост, съвсем логично е цената на цедираното вземане да е толкова ниска. Вторият ответник не е взел участие в производството. Въззивната инстанция е приела за правилно установени от първоинстанционния съд фактите, изложени в исковата молба и счетени за доказани по делото и е препратила към мотивите на СГС, възприемайки изложената фактическа обстановка и позициите на страните. Констатирала е, че с влязло в сила определение исковата молба на „С. тур“ ООД срещу „Б.“ ООД по предявените осъдителни искове за заплащане на сумата 363 000 щ.долара, продажна цена по договора за продажба от 08.12.2003г. и за 100 000 щ. долара - неустойка, е върната поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса по тях. Съставът на САС е посочил, че в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, счита решението за валидно и допустимо, а подадената от ответника С. Д. Г. въззивна жалба срещу решението на СГС, с което е уважен предявения срещу него иск, за неоснователна. Като следваща констатация е изложено, че мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове като краен извод са правилни, и на основание чл.272 ГПК отново е препратила към тях, като същевременно съставът на САС е приел, че от посочените в исковата молба факти следва да се изведе, че коректното правно основание на иска, предявен срещу С. Г. е чл.40 ЗЗД, приемайки, че „съдът е сезиран с първоначално обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.40 ЗЗД срещу С. Д. Г. и по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, срещу „Б.“ ООД, с които се иска да бъде признат за нищожен по отношение на всеки един от ответниците на договор за цесия от 19.05.2004г.“ Извършена е преценката, че първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба основание и петитум по отношение на предявения срещу ответника С. Г. иск, но неправилно е определил правната му квалификация по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД, вместо правилната по чл.40 ЗЗД. Изложено е, че неправилната квалификация в случая води не до недопустимост, а до неправилност на решението - постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивният състав е посочил, че за да определи правилната правна квалификация на предявения иск срещу ответника Г., съобразява въведените с исковата молба твърдения в рамките на изложените от ищеца основание и петитум и решение № 241 от 15.01.2021г. по гр.д.№ 3796/2019г. на 4 г.о., според което „във всички случаи, когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за неговата недействителност, е сключил този договор чрез представител по закон или по пълномощие, правната квалификация на иска е по чл.40 ЗЗД.“ Приел е, че „страните не спорят по фактическите и правни действия, извършени от първия ответник С. Г. в качеството му на управител, съдружник и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество преди и по време на сключването на процесния договор за цесия от 19.05.2004г., така, както са описани в исковата молба, но спорят по въпроса породил ли е целените правни последици, „съответно налице ли са материалноправните предпоставки „ по чл.40 ЗЗД по отношение на първия ответник“, и по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД по отношение на втория ответник „Б.“ ЕООД. Анализирани са предпоставките на фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД, разяснени в т.2 на ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС. При съотнасяне на приетите за установени факти спрямо очертания фактическия състав на нормата на чл.40 ЗЗД в мотивите на обжалвания акт е прието следното: „При съобразяване на размера на прехвърленото вземане на цедента „С. тур“ ЕООД с процесния договор за цесия към датата на сключване на договора 19.04.2004г. – 365 000 щатски долара, и сумата срещу която е прехвърлено вземането на цесионера С. Д. Г. – 10 000 лв., се налага извод за нееквивалентност на насрещните престации по договора, съответно за вреда на представлявания, доколкото прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като стойност от уговорената и заплатена цена по договора, при съобразяване на курса на долара към лева към релевантния момент /1,62лв. за 1 долар по фиксинга на БНБ към 19.04.2004г./. Като последица от сключването на процесния договор за цесия при така уговорените условия, активите на дружеството - цедент са обективно намалели с разликата между стойността на прехвърленото вземане и заплатената цена по договора, което доказва обективния елемент от фактическия състав по чл.40 ЗЗД. При установената несъразмерност на престациите по процесният договор е нарушен основният принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Субективният елемент от фактическият състав по чл.40 ЗЗД – споразумяването между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, също се установява от доказателствата по делото. В случая страни по процесния договор за цесия са „С. тур“ ЕООД - цедент, представлявано от управителя си С. Д. Г., който към онзи момент е и едноличен собственик на капитала на дружеството, и С. Д. Г., т.е. и в случая и двете страни по сделката знаят, че сключения договор обективно уврежда представлявания, след като стойността на прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като стойност от уговорената и заплатена цена по договора“. За неоснователни са счетени възраженията на ответника. Даден е отговор, че в случая предмет на изследване са релевантните факти от фактическият състав на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, като никой не спори, че страните по договора са правоспособни субекти. Това, че С. Г. е имал качеството на управител на дружеството цедент и като физическо лице - качеството цесионер, както и липсата на мотиви при сключването на договора за цесия от страните, защо го сключват и по какви критерии е определена цената на цесията, само по себе си не обосновава наличието на предпоставките по чл.40 ЗЗД, съответно не предполага недобросъвестност при сключването на договора, но не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за наличието на нееквивалентност на насрещните престации по договора, съответно за вреда на представлявания, каквато преценка в случая е направена, при съобразяване на доказателствата по делото. По същите съображения и при липса на данни и твърдения за активите на „Б.“ ООД, като неоснователни са преценени възраженията за действието на решенията по исковете по чл.74 ТЗ, които съдружникът С. Г. е предявила срещу ищцовото дружество-цедент и момента на сключването на процесния договор за цесия. Като аргумент е посочен принципната разлика между едноличния собственик на капитала и дружеството, които са самостоятелни правни субекти. Даден е отговор, че след като вземането на дружеството към трето лице е прехвърлено на едноличния собственик на капитала, това не изключва нанасяне на вреда на дружеството. Съставът на САС е изложил и съображения за основателността на иска срещу втория ответник „Б.“ООД, правната квалификация на който е възприета дадената от първоинстанионния съд - чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. С тези мотиви първоинстанцонният акт в частта по иска, предявен срещу първия ответник Г. е отменен и договорът за цесия е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД, а в останалата част решението е потвърдено. Настоящият състав счита, че следва обжалването да бъде допуснато с оглед извършване на служебната касационна проверка относно процесуалната допустимост на въззивното решение, на какъвто порок се позовават и двамата касатори, в контекста на произнасяне от въззивната инстанция по непредявен иск, при съобразяване на следните обстоятелства: 1/ При допускане до разглеждане на касационната жалба, съставът на ВКС разглежда и насрещната касационна жалба. Неоснователен е доводът на касатора Г., че тя е недопустима, тъй като искът на ищеца е уважен, макар и на друго основание. Допустимо е правото на касационно обжалване на страната, която счита, че предявеният от нея иск не е разгледан на въведеното в обстоятелствената част на исковата молба правно основание. 2/ От съществено значение е, каква е правната квалификация на предявения от ищеца иск, съобразно изложените факти и обстоятелства в исковата молба, въз основа на които е формулиран петитумът й, а не дали хипотетично ищецът би разполагал с възможност да се защити с иск по чл.40 ЗЗД. Поради това настоящият състав счита за безпредметно спиране на основание чл.292 ГПК на производството по настоящото дело до уеднаквяване на противоречивата практика по приложението на чл.40 ЗЗД по отношение на органното представителство на търговско дружество с постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2025г. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато в неговата цялост - и по отношение на иска, предявен срещу „Б.“ ООД, доколкото с определението по ч.гр.д. №638/2020г. на Софийски апелативен съд (с което е отменено определението на СГС от 04.12.2019г. за прекратяване на предявения срещу този ответник иск за обявяване за нищожен на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави), на това дружество е придадено качество на пасивно легитимирана страна по делото и е налице произнасяне по иска срещу нея и с обжалваното решение, в резултат на което се е стигнало до възприета различна спрямо двамата ответника правна квалификация на предявения при пасивно субективно съединение иск. Следва да бъде указано на двете страни по спора да внесат по равно държавната такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифата, а именно – по 51.13 евро. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.