Определение № 1240 от 07.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 252/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, гр. София /ищец в първоинстанционното производство/, подадена чрез процесуален представител притежаващия юридическа правоспособност заместник-директор на дирекция „Държавни вземания“ С. Х., оправомощен със Заповед № ЗЦУ ОПР-9/30.01.2020г. на изпълнителния директор на НАП да изпълнява правомощията на директора на дирекция „Държавни вземания“ В. П. при нейно отсъствие, която е оправомощена да представлява държавата в производства по несъстоятелност със Заповед № ЗЦУ ОПР-7/14.01.2020г. на изпълнителния директор на НАП, срещу решение № 706 от 11.11.2022г. по възз.т.д. № 453/2022г. на САС.С него е потвърдено решение № 341 от 31.03.2012г. по т.д. № 1686/2021г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите против „Пост Финанс 2“ ЕАД /в несъстоятелност/ иск, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, за установяване поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявените и приети в производството по несъстоятелност на „Пост Финанс 2“ ЕАД публични държавни вземания. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение с материалния закон.Касаторът поддържа, че фактическата обстановка е правилно установена, но в нарушение на закона е прието, че предявените и приети публични вземания не се ползват с привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради вписване на наложените по ДОПК запори в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. Релевира доводи, че вписването на обезпечителната мярка в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането й по реда на ДОПК.Посочва, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4, изр. 3 ТЗ въвежда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност, но в случая процесните обезпечителни мерки са наложени преди решението за откриване на производство по несъстоятелност. Позовава се и на разпоредбите на чл.193, ал.1 и ал.4 от ДОПК, даващи възможност имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки преди откриване на производството по несъстоятелност, да бъде реализирано от публичния изпълнител в срок до 6 месеца след откриване на производството, а, ако не е реализирано в този срок, то следва да бъде предадено на синдика за реализация в производството по несъстоятелност, т.е. предвиденият в закона ред за изпълнение се различава съществено от реда за изпълнението по ЗОЗ. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на иска чрез установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на предявените и приети в производството по несъстоятелност публични вземания. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, но вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ?. В подадения чрез синдика Т. И. писмен отговор ответникът по касационната жалба, ответното дружество „Пост Финанс 2“ ЕАД /в несъстоятелност/ оспорва наличието на въведеното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и основателността на касационната жалба. Съставът на ТК, I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 1 359 от 23.07.2019г. по т.д. № 1 552/2018г. на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 22 състав, обявено в ТРРЮЛНЦ на 29.07.2019г., е обявена неплатежоспособността на „Пост Финанс 2“ ЕАД с начална дата 31.12.2017г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Установил е за установено и безспорно, че с молба, подадена в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, изх. № 24-28-1544/18 от 31.08.2020г., Националната агенция за приходите е предявила в производството по несъстоятелност на ответното дружество публични вземания, за които е поискала определянето на ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предвид обезпечаването им с постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП - София, изх. № С180022-022- 0048041/05.07.2018г., изх. № С180022- 022- 0051119/18.07.2018г. и изх. № С1800220-022-0056921/13.08.2018г., вписани в Централния регистър на особените залози под № 2020082100129, № 2020082100221 и № 2020082100371. Съставът на апелативния съд е приел за установено и безспорно, че предявените публични вземания са включени в списъка на приетите вземания, съгласно обявяване от 22.10.2020 г. (№ 20201022082935) по партидата на длъжника, но срещу определената поредност на удовлетворяване ищецът НАП е подал възражение, изх. № 24-28-1544/18 от 29.10.2020г., с искане за определяне на поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, което е оставено без уважение с определение № 264 031 от 02.08.2021г. по т.д. № 1 552/2018г. на Софийски градски съд, Tърговско отделение, 22 състав, обявено в търговския регистър № 20210803133836, след което е предявен в срок, на 13.08.2021г., искът на НАП, с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ. От правна страна, съставът на апелативния съд е приел, че релевираните във въззивната жалба на НАП доводи са свързани с изводите по приложението на чл.638, ал.4, изр.3 ТЗ и с корективното тълкуване на чл.722, ал.1, т.1 и чл.724 ТЗ. Изтъкнал е съществуващото в доктрината и съдебната практика становище за корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, което радикално отрича привилегирования характер на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ в производството по несъстоятелност и в тази връзка е изложил подробни съображения.Наред с това, във въззивното решение е прието, че в случая вписването в ЦРОЗ на наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки е недопустимо, тъй като е извършено след влизане в сила на изменението на чл. 26, ал. 3, т. 11 от ДОПК /ДВ, бр. 105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г./, с което е отпаднала възможността за вписване на наложените по ДОПК обезпечителни запори. Въззивният състав е обсъдил нормата на чл.638, ал.4 ТЗ, предвиждаща, че наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността и установяваща изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност.Анализирал е и разпоредбите на чл. 200 от ДОПК, ал.1 и ал. 3 на чл. 202 ДОПК.Направен е извод, че в ДОПК еднозначно е определен релевантният момент на налагането на запора и това е денят на получаване на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. Намерил е обаче, че от наложения по реда на чл.202 ДОПК обезпечителен запор не произтича привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване на обезпечените със запора вземания.Този извод е обоснован с разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, в която изрично е предвидено, че привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор по реда на ЗОЗ.Анализирана е и разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗОЗ.Направен е краен извод, че привилегията на вземането трябва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или длъжника да се променя редът на удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност. С оглед на конкретиката на спора съставът на апелативния съд е намерил, че, дори да се приеме, че обезпечителният запор върху сумите по банковите сметки на длъжника е наложен по реда на чл. 202, ал. 1 и 3 от ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност с връчване на запорни съобщения на банките, привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ би могла да възникне само след вписването в Централния регистър на особените залози и то само ако е извършено преди постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ, в случая преди 23.07.2019г. По всички тези съображения, предвид вписването на наложените по ДОПК обезпечителни запори в Централния регистър на особените залози след 23.07.2019г., е прието, че предявените и приети публични вземания в производството по несъстоятелност на длъжника, обезпечени с наложените по ДОПК запори, не се ползват с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по него. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.Извън валидността и допустимостта на обжалвания акт, допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания. Настоящият състав не констатира вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Непротиворечива е съдебната практика, че е допустим иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, която различна от приетата с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ, в която хипотеза предмет на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземане. В разглеждания случай претендираната от ищеца НАП първа по ред привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се основава на наложените от публичен изпълнител по реда на ДОПК обезпечителни запори преди откриване на производството по несъстоятелност, които са вписани в ЦРОЗ след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Формулираният в изложението материалноправен въпрос е значим в смисъла, изяснен в т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, тъй като кореспондира на изразената воля в мотивите на обжалваното решение.Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по него произтича от необосноваване от касатора на приложното поле на въведеното допълнително основание за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл. 280, ал. 1.То е дефинитивно изяснено в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС - правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая, извън общото твърдение, че по отношение на запора, вписан по реда на ЗОЗ, е налице празнота в действащата законодателна уредба, касаторът не сочи неправилна, поради неточно тълкуване, съдебна практика, която да се нуждае от промяна, нито поддържа да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съдебната практика, нито обосновава непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Преобладаващо в правната доктрина и съдебната практика е становището за корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на предвиденото в нея право на предпочтително удовлетворяване на вземанията, обезпечени с наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ. От друга страна, касаторът не поставя въпроса допустимо ли е корективно тълкуване на императивната правна норма на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ по отношение на предвиденото в нея право на предпочтително удовлетворяване на вземанията, обезпечени с наложен запор, който е вписан в ЦРОЗ.Предвид обвързаността на допускането на касационно обжалване от посочените от касатора основания/ извън валидността и допустимостта на въззивния акт/, касационният съд не е длъжен и не може да изведе служебно този въпрос и да допусне касационно обжалване по него. Поради всичко изложено, не следва да се допуска касационно обжалване. Разноски не са претендирани и не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: