Определение № 125 от 25.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3384/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Х. Холдинг” Б.В.”, дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Х., чрез пълномощника му адв. Х. М., срещу определение от 18.03.2014г. по ч.гр.д. № 444/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 7 състав, с което след отмяна на определение от 17.12.2013г. по т.д. № 5526/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав е постановено на основание чл.624, ал.4 ГПК спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20138600400337 по описа на ЧСИ В. Матова /рег. № 860 на КЧСИ/. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като основният аргумент на въззивния съд е, че удостоверението за европейско изпълнително основание, издадено по реда на Регламент/ЕО/№ 805/2004г., не е представено в оригинал или препис, заверен от съда, който го издал, и отсъствието на такъв документ поставяло под съмнение наличието на основание за провеждане на принудително изпълнение при условията на Регламента. Поддържа, че нито в ГПК, нито в Регламент/ЕО/№ 805/2004г. има изискване да бъде предоставен оригиналът или заверен препис на съдебното решение и удостоверение за европейско изпълнително основание, както и че ответникът [фирма] не е оспорил истинността на приложените документи нито във въззивната жалба, нито в частната жалба. Поддържа още, че подадената от [фирма] частна жалба е разгледана от апелативния съд по реда на чл.624, ал.4 ГПК, който обаче е приложим само относно производства по реда на Регламент /ЕО/ 861/2007г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, тъй като в тази разпоредба не се съдържа препращане към Регламент /ЕО/ № 805/2004г. Поради това счита, че при систематично тълкуване на чл.624, ал.3 и ал.4 ГПК може да се направи обоснован правен извод, че законът не допуска спиране на изпълнението на производства, образувани по реда на Регламент /ЕО/ № 805/2004г. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Има ли правомощие съдът, който разглежда дело, образувано по реда на чл.624, ал.2 вр. чл.623, ал.6 ГПК да постанови спиране на изпълнително дело, изпълнителният лист по който е издаден по реда на чл.624 ГПК въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане по Регламент /ЕО/ № 805/2004г. Ответникът [фирма] чрез адв. Б. Б. поддържа, че частната касационна жалба е недопустима, тъй като обжалваното определение не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Излага и съображения, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. С обжалваното определение е отменено определение от 17.12.2013г. по т.д. № 5526/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-3 състав и е постановено на основание чл.624, ал.4 ГПК спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20138600400337 по описа на ЧСИ В. Матова /рег. № 860 на КЧСИ/. Определението е постановено по частна жалба на [фирма] срещу първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение искането му за спиране на изпълнението по посоченото дело до приключване на производството по чл.624 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. Следователно въззивният съд е разгледал и се е произнесъл по същество на частна жалба срещу първоинстанционния акт. Поради това настоящият състав приема, че не е сезиран с частна жалба по чл.274, ал.2 вр. ал.1 ГПК, каквото е становището на частния жалбоподател, а с частна касационна жалба по чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, на обжалване с частна касационна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Обжалваното определение не е от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.1 ГПК съдебни актове, тъй като с него не е разгледана частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, образувано по молба по чл.624 ГПК. Въззивното определение не е и от категорията на посочените в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, тъй като с него не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на такова. С това определение не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради което съгласно разясненията, дадени с т.6 от ТР № 1 от 17.07.2011г. на ОСГК на ВКС, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,