Определение № 1230 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4912/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество – КОНПИ/, чрез процесуалния представител ст. инспектор В. П., срещу решение № 391/27.03.2023 г., постановено по въззивно гр. д. № 2282/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260019/03.05.2022 г. по гр. д. № 149/2021 г. на Врачанския окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен искът на Комисията по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ /сегашно наименование ЗОНПИ/ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Б. И. А. сумата в общ размер на 26 221,81 лв., представляваща получени парични средства от трети лица чрез системата за бързи преводи "MoneyGram", непреобразувана в друго имущество. В изложението към жалбата се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Въззивният съд е посочил в атакуваното решение, че за да възникне правото на държавата да отнеме незаконно придобитото имущество е необходимо да е установено следното: че дадено физическо лице е придобило незаконно имущество, т.е. имущество, за придобиването на което не е установен законен източник, съгласно легалното определение, дадено в § 1, т. 2 от ДР на закона; наличието на обосновано предположение, че това конкретно имущество е придобито незаконно, като такова предположение е налице винаги, когато след проверка се установи значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 150 000 лв. за целия проверяван период; образувано наказателно производство срещу това лице за престъпление по НК, измежду визираните в закона, по което то е привлечено като обвиняем. Апелативният съд е приел, че през периода на проверката ответницата е придобила имущество в общ размер 220 911 лв., за което е налице несъответствие. Посочил е, че пред въззивната инстанция спорът между страните касае въпроса дали е налице основание за отнемане в полза на държавата на сумата 26 221,81 лв. – получена от трети лица чрез системата за бързи преводи "MoneyGram", но неналична в патримониума на ответницата към крайната дата на проверката или към датата на сезиране на съда – нито в брой, нито по банкови сметки, нито преобразувани в друго налично имущество. Посочил е, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи незаконно придобито имущество, за което не е установен законен източник, а съгласно § 1, т.4 ЗПКОНПИ, "имущество" е всякакъв вид собственост. В конкретния случай се иска отнемане на суми, получени от ответницата през проверявания период, но неналични към края на периода. Изложени са аргументи, че на отнемане по реда на приложимия конфискационен закон подлежат парични средства, които са налични и се държат от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр. В хипотезата, при която тези средства не са налични - изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в ЗПКОНПИ. Приел е, че в случая не намира приложение нормата на чл. 142, ал. 1 ЗПКОНПИ, съгласно която, когато е невъзможно да се отнеме обособено имущество по чл. 141, се отнема паричната му равностойност по пазарни цени към момента на предявяване на иска, доколкото понятието "обособено имущество" се отнася до вещи, а не до парични средства, притежавани в проверявания период, но неналични при проверката, тъй като парите нямат "парична равностойност по пазарни цени", каквато е формулировката в цитираната разпоредба. Въззивният съд е споделил изцяло изложените от първата инстанция мотиви в тази насока и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. С оглед на гореизложеното и поради съвпадане правните изводи на двете инстанции, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е формулиран следният въпрос: "Следва ли да се изключват от формирането на "значителното несъответствие" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ преминалите по банкови сметки суми, поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и същите подлежат ли на отнемане в полза на държавата, ако за тях не е установен законен източник на средствата за придобиването им по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./?", по който се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 29/12.04.2021 г. по гр. д. 1021/2019 г. на ВКС, III г.о. Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че не са налице поддържаните от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване. По поставения от касатора въпрос е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е прието, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. С постановките по т. 2 от тълкувателния акт е разяснено, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Обжалваното въззивно решение е в съответствие с даденото разрешение в тълкувателното решение, поради което не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В обобщение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение