Определение № 3178 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1892/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез юрисконсулт С. обжалва решение № 431 от 28.06.2023 г. по т.д. 36/23 г., САС, 5 състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 500 от 18.07.2023 г., с което е осъден да заплати на „Аква модул“ АД, като съдружник в ДЗЗД „Аква Марица“ въз основа на сключен между тях договор за възлагане на обществена поръчка № 39 от 30.01.2009 г. сумата от 43 507,20 лв, представляваща част от общата стойност в размер на 435 072 лв, с ДДС на технологично оборудване блок „Окисление, част „Технологична“, позиция 5 колектор, смукателен смесители ежекторни 16 бр, позиция б колектор нагнетателен смесители ежекторни 16 бр позиция 12 Колектор озонов 32 бр, б. Блок „Филтриране“ част „Технологична позиция 28 филтър, напорен с хидроразпределителни пневмовентили 8 бр по приложение № 3.1. към договора, както и за сумата 43,51 лв част от стойност 435 072 лв с ДДС технологично оборудване Блок Окисление част Технологична позиция 5 колектор ежекторни 16 бр, позиция 6 колектор нагнетателен смесител ежекторни 16 бр позиция 12 колектор озонов 32 бр, блок „Филтриране“ част „Технологична „ позиция 28 филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили 8 бр по приложение 3.1. към договора и сумата от 43,51 лв, част от обща стойност 435 072 лв, с ДДС на технологично оборудване Блок окисление част Технологична позиция 5 колектор смукателен смесители ежекторни 16 бр, позиция 6, колектор нагнетателен смесители ежекторни 16 бр, позиция 12 колектор озонов 32 бр, б Блок Филтриране част Технологична позиция 28 филтър напорен с хидроразпределителни пнемовентили 8 бр (по приложнеие 3.1. към договора.

Излага основания за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.

Изрично подчертава, че съгласно сключения договор отделните задължения нямат самостоятелен характер. Въззивният съд не бил обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност. Излага съображения, че ако би сторил това, съдът би стигнал до други изводи. Не бил преценил правилно задълженията, произтичащи от договора. Липсвало обсъждане, че разрешението за строеж било издадено на възложител – [община] като собственик на имота съгласно АЧОС. По отношение на възложителя МРРБ е било налице неизпълнение на задълженията му. Излага подробни съображения. Излага съображения за нарушение на материалния закон – конкретно на чл. 110 от ЗЗД, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр.1 от ГПК.

Твърди, че правото на обезщетение за вреди възниква от твърдяното неизпълнение, като ищецът не бил посочил конкретна дата. Според ищеца това било приемане на проекта, като за доказване приемането на проекта са представили разрешение за строеж № 34 от 23.04.2009 г. Вземането на ищците за обезщетение за вреди било възникнало от 8.5.2009 г., като на основание чл. 111 б. „б“ от ЗЗД било погасено по давност към момента на предявяване на иска.

Моли да се отмени решението и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Кой е началният момент, от който възниква задължение за възложителя по договор за изработка за заплащане на обезщетение, когато се твърди, че не е изпълнил свое задължение за съдействие и съответно от кой момент тече погасителна давност за вземането за обезщетение? Твърди наличие на основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – произнасяне в противоречие с разрешението съгласно решение № 103 от 08.10.2009 г. по т.д. 68/09 г., I ТО, съгласно което давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо като се определя изискуемостта съгласно конкретните уговорки в договора, свързани с настъпване на изискуемостта. Съдът не бил обсъдил разминаването на датите в различните документи, като не ставало ясно кога бил предаден проектът и липсвало изрично твърдение на ищците. От хронологията се установявало, че е предадено оборудване, след това разрешение за строеж е издадено и после проект е предаден. Това било нелогично и незаконосъобразно и нямало обсъждане в решението.

2. Кой субект следва да участва в съставянето на протоколи за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво – кое лице има качеството на възложител по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 б. „ а и б“ от Наредба № 3 от 31.7.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, а възложител по смисъла на ЗУТ е друг субект, в случая собственикът на имота?

3. Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за претенция за обезщетение във връзка с неизплатено задължение за възнаграждение за извършени СМР в случаите, когато изпълнителят, който претендира обезщетението не е изпълнил точно задълженията си по договор?

4. Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на изпълнителя за обезщетение за разноски по договора, ако не е уведомил възложителя за тях към момента на извършването им? Липсва изрично позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, въпреки че жалбоподателят изброява решения на ВКС, както следва: решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. №1/2000 на ОСГК, на ВКС; решение № 222 от 27.03.2018 г. по т.д. 505/2017 г. на ВКС, II т.о.; решение № 161 от 04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 180 от 11.01.2016 г. по т.д. 1618/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 94 от 13.09.2016 г. по т.д. 3768/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 103 от 08.10.2009 г. по т.д. № 68/2009 г. на ВКС, I т.о.; решение № 211 от 15.01.2015 по т.д. № 3568/2013 на ВКС, I т.о.; решение № 36 от 24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на ВКС, II т.о.; решение № 115/24.03.2010 г. по гр.д. № 2549/2008 г. на ВКС, III гр.о.; решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о.; решение № 72 от 18.07.2017 г. по т.д. № 3310/2015 г. на ВКС, II т.о. и др.

Алтернативно поддържа наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК са посочени обстоятелства относно задълженията на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички правно релевантни твърдения на страните, от които зависи решаването на спора по делото и да обсъди всички събраните по делото доказателства.

Ответникът „Аква модул“ ЕАД оспорва касцаионната жалба. Счита, че с поставените въпроси касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно обжалване. Иска да не се допуска решението на въззивния съд до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

С решение № 50 164 от 23.12.2022 г. по т.д. 1160/21 г., ВКС, ТО е обезсилил решение № 1580 от 23.12.2020 г. на САС, поправено, на основание чл. 247 от ГПК, с решение № 140 от 11.03.2021 г. по т.д. 2168/20 г, САС.

С оглед указанията на ВКС в посоченото решение, въззивният съд след отстраняване нередовностите на исковата молба е приел, че е сезиран с евентуално обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 268 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД.

Установил е, че между страните е сключен договор от 30.01.2009 г., по реда на ЗОП, с който МРРБ в качеството на възложител е възложил на консорциум „Аква Марица“ ДЗЗД, чийто членове са въззивните жалбоподатели „Аквамодул“ АД, „Газстроймонтаж“ АД, „Водоканалпроект – металпроект инженеринг“ да извърши инженеринг, проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на пречиствателна станция за питейни води [населено място], на стойност 14 780 397,60 лв с ДДС, от които 179 040 лв с ДДС изготвяне на работен проект, 17 760 лв, с ДДС възнаграждение за авторски надзор на изпълнението на СМР, до 14 583 597,60 лв, с ДДС за изпълнение СМР и непредвидени разходи като е уговорено цялостно извършване на съответния вид работа. Срокът за изпълнение, уговорен между страните, е до издаване на разрешение за ползване, като срокът за изготвяне на работния проект е 92 дни от датата на уведомяване на изпълнителя за одобрен вариант на идейния проект, срокът на упражняване на авторски надзор започва от датата на протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия и за завършване на СМР на обекта в съответствие с график за изпълнение на инженеринга до 155 дни считано от откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво.

Прието е, че съгласно чл. 10 от договора при неосигурено финансиране за повече от 1 календарна година, страните подписвали акт обр. 10 за установяване състоянието на строежа. В договора била предвидено заплащане на гаранция.

Съдът е приел, че ищецът е заявил, че ответникът като възложител по сключения договор за изработка е направил отказ от сключения договор. Прието е, че страната следва да установи наличието на сключен договор, отказ от страна на поръчващия и основателни причини за това. Прекратяването на договорната връзка имало действие занапред. Следвало да има и основателни причини, стоящи извън правоотношението между страните, но които са във връзка с договора, както и отправянето на ясно, еднозначно и недвусмислено изявление поради причини. Отказът следвало да е достигнал до насрещната страна. Отказът следвал да е изричен и недвусмислен.

Предвид изложените твърдения така посочените обстоятелства, свързани с петитума на исковата молба, са мотивирали въззивния съд да определи правна квалификация на иска съгласно чл. 268 от ЗЗД.

В случая съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 268 от ЗЗД. В писмото, за което се твърдяло, че е формулиран отказ от договора, от 6.11.2015 г. било посочено, че ответникът е заявил, че договорът не може да продължи да се изпълнява и е отправено предложение за прекратяване. В случай, че би било прието това предложение за прекратяване, последиците биха били различни. В писмото било посочено, че преди прекратяване на договора следва да се назначи комисия за установяване на наличие и състояние на разплатеното оборудване, като ответникът не бил имал воля и съзнание, че това изявление прекратява договорната връзка поради отказ от договора.

Освен това липсвали основания за отказ. Посочените причини в писмото били, че разрешението за строеж било изгубило правно действие и не било презаверено, поради което работният проект бил изгубил правно действие и не бил актуален, не отговарял на изискванията. Това не били основателни причини за отказ, тъй като били резултат от поведението на самия ответник, както и от неизпълнението на задълженията по договора да окаже дължимото съдействие като предприеме действия по съставяне на необходимите документи за откриване на строителна площадка, определяне на строително ниво и осигуряване на финансирането на проекта, за който сам бил обявил обществена поръчка. Това не били причини, стоящи извън правоотношението. Бездействието на страната, нито липсата на финансиране можели да обосноват право на отказ от договора. Изводът е направен след анализ на уговореното в раздел IV от договора, в който било предвидено, че ответникът е задължен да осигури финансирането. Освен това била извършена проверка на заплатено оборудване и съдът е направил извод, че изпълнителят не е възприел изявлението на възложителя като отказ от договора. Така е прието, че няма отказ от договора по смисъла на чл. 268 от ЗЗД

Предвид отхвърляне на посочения иск е прието, че е сбъднато условието за разглеждане на евентуално съединения иск, така както е определена правната му квалификация иск за обезщетение за неизпълнение, на основание чл. 79, ал. 1 пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД.

Съдът е приел, че е налице неизпълнение на задълженията на възложителя по сключения между страните договор за обществена поръчка. Извън плащането на необходимото оборудване не бил оказал необходимото съдействие за изпълнение, което довело до изтичане срока на валидност на издаденото разрешение за строеж на пречиствателна станция и до невъзможност да се извърши строителство въз основа на него, както и на проектиране.

Съдът е приел, че изпълнителят е изправна страна, като е одобрен негов идеен проект с решение по протокол 3 от 27.2.2009 г. на ОЕС по УТ [населено място]. С оглед двустранно подписан протокол е прието, че има доставени видове и количества материали на стойност 2 082 432 лв, които са заплатени, както и е предаден идеен проект на министерството от изпълнителя, одобрен от 23.4.2009 г.

Представен е договор за възлагане и доставяне на Технологично оборудване за пречиствателна станция за питейна вода [населено място], което да гарантира описаните в договора параметри. Общата стойност е приета да е 4 071 844 лв. Това е установено от фактури за доставка.

Не били извършвани действия за начало на строителството и такова не било почнало. Посочено е, че материалите трябва да се съхраняват по искане на възложителя.

С писмо изпълнителят бил заявил, че иска сведение дали ще има финансиране и при липса на договор в 7 дневен срок, ще приеме, че е налице отказ от изпълнение, като следва да му бъде предоставената гаранция за изпълнение от 490 170 лв. Въпреки посочване на този факт, въззивният съд е приел, че договорът между страните не е развален, не е прекратен и облигационната връзка е запазена.

За да отмени решението на първата инстанция и да отхвърли иска в частта по осъдителни искове с правно основание чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за установената стойност на технологично оборудване и вместо него да осъди МРРБ, като възложител, да заплати част от вземането, предявен частичен иск, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 268 от ЗЗД, като ищецът е основал този иск на твърдението, че ответникът се е отказал от договора. Съдът е приел, че липсва основание на така предявения иск. Не било доказано в процеса ответникът като възложител да се е отказал от договора.

Поради това се е сбъднало процесуалното условие, да се разгледа евентуалния иск, за присъждане на обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнение на задълженията на ответника по договор за възлагане на обществена поръчка. Твърдението, възприето от съда е, че извън плащането на част от необходимото оборудване, ответникът не бил оказал съдействие за изпълнение на договора, което било довело до изтичане срока на валидност на издадено разрешение за строеж на пречиствателна станция и до невъзможност да се извърши строителство въз основа на него и извършено проектиране.

Основавайки се на приетия факт за неизпълнение на задължението на възложителя за оказване на съдействие за изпълнение на договора, което е довело до изтичане на срока на валидност на издаденото разрешение за строеж на пречиствателна станция и до невъзможност да се извърши строителство въз основа на него, както и въз основа на изпълнение на задължението на изпълнителя да изпълни задължението си, въззивният съд е приел, че възложителят е неизправна страна по договора.

Въззивният съд е приел, по отношение на иск за сумата от 17 904 лв, с ДДС, част от вземане от 179 040 лв с ДДС, е приел, че са предали одобрен проект на възложителя МРРБ на 30.4.2009 г. и работен проект, приет без възражения. Годността на проекта е приета с оглед издаденото разрешение за строеж. Прието е, че проектът е приет от възложителя и възраженията му са преклудирани. Прието е, че е следвало да се изпълни задължението за заплащане на стойността на проекта в срок от 10 работни дни, като е прието, че падежът на това задължение е 12.05.2009 г. Прието е, че възражението за погасителна давност е основателно и поради това е прието, че изводът на първоинстанционния съд за отхвърляне на този иск следва да се потвърди.

По иск за сумата 133 574,40 лв с ДДС, част от вземане за стойност на технологично оборудване от 1 335 744 лв с ДДС, обезщетение за неизпълнение на задължението за заплащане стойността на оборудване, доставено по договора, въззивният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ответника да заплати оборудването, което изпълнителят е доставил с оглед породеното от договора задължение.

С оглед действие на Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и цели създаването на документи-протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, с документи, предвидени в тази наредба се удостоверявало наличието на подготовка и откриване на строителна площадка и СМР по определена от общината строителна линия и ниво на строеж, за които са налице одобрен инвестиционен проект; разрешение за строеж; осигурен от инвеститора/собственика строителен надзор (технически контрол) в строителството. Документът бил необходим за удостоверяване началото на строителството и заемането на терена, на който ще се осъществят строително-монтажните работи; за заверка на заповедната книга на строежа; за доказателство за законосъобразността на строежа. Направен е извод, че ако посочените в наредбата лица – собственик или възложител не отправят молба-заявление в писмена форма, то това може да се извърши от строител или друга страна-участник в строителството и могат да искат изготвянето им. Съгласно чл. 17, т. 1 и 2 от процесния договор задължението за това било на възложителя. Неизпълнението на задължението му по договора било основание за пораждане на отговорността на ответника за обезщетение за вреди и обуславяло от друга страна право на изправната страна да развали договора. Липсвали данни за разваляне на договора. След издаване на разрешение за строеж № 34/23.04.2009 г. за процесния обект, изпълнителят бил изпълнил задълженията си по договора бил закупил още една част /извън тази по двустранно подписания констативен протокол от 09.04.2009 г. и заплатена му от ответника съгласно фактура № 1/10.04.2009 г./ от необходимото технологично оборудване. подробно описано по позиции съгласно количествено стойностна сметка - част технологична приложение № 3.1 към договора, както следва: а) Блок „Окисление", част „Технологична": позиция 5 Колектор смукателен смесители ежекторни - 16 бр.; позиция 6 Колектор нагнетателен смесители ежекторни - 16 бр.; позиция 12 Колектор озонов - 32 бр.; б) Блок „Филтриране", част „Технологична": позиция 28 Филтър напорен с хидроразпределителни пневмовентили - 8 бр. Описаното технологично оборудването е предоставено на „Аква Марица" ДЗЗД от съдружника „Аква модул" АД, който го е закупил по договор за изработка и доставка от 27.01.2009 г., сключен с „Елфи тех" ЕООД на обща стойност 4 071 844 лв., съгласно количествена и стойностна сметка към договора. След анализ на доказателствата е направен извод, че част от стойността на оборудването в размер на 1 335 744 лв. била заплатена по фактури: № 50188/28.01.2009 г. и № 50203/29.04.2009 г., с платежни нареждания от 06.02.2009 г., 28.05.2009 г. и 13.05.2009 г.

Първата фактура включвала и друго оборудване, извън това, което се твърди, че не било платено, при което стойността на неизплатените части от възложителя е определена от съда в размер на 435 072 лв. По тази причина исковата претенция за заплащане стойността на технологично оборудване е приета за основателна до размер от 43 507.20 лв., представляваща част от вземане за стойност на технологично оборудване в общ размер на 435 072 лв. с ДДС. Прието е, че следва да се отмени частично решението и да се присъди посочената сума, в останалата част по този иск да се потвърди решението.

Прието е, че възражението за погасителна давност е неоснователно. Прието е, че падежът на задължението е уговорен с договора, като това задължение за заплащане на оборудването било свързано със задължението за изготвяне на СМР, платими в 10 дневен срок от представяне на отчет за действителните разходи и сметка за изплащане на СМР /чл.6 от договора/. По делото не е установено ищците да са представили отчет за разходи и сметка за разплащане, поради което и не е настъпил падежа на задължението за заплащане на закупеното оборудване преди предявяване на иска.

Така е разгледано възражение за прихващане с обезщетението за липса на 32 бр смесители ежекторни на стойност 117 400 лв и 32 бр дифузьори на обща стойност 24 630 лв и увреждането на 6 бр фланци. Прието е, че оборудването е преминало в собственост на ответника и подлежи на заплащане, като по фактура 1 от 10.4.2009 г. било извършено плащане. Прието е,че рискът от погиване е преминал върху възложителя и не е доказано да е предоставено опазването им от ищеца. Прието е, че възложителят е бил в забава по отношение на изпълнение на задълженията си и на основание чл. 263 от ЗЗД, рискът от случайно погиване на материала се понася от страната, която е в забава. Така е отхвърлено възражението за прихващане. Така е прието, че носител на вземането като участник в ДЗЗД е „Аквамодул“ ЕАД и е присъдил сумата на това дружество именно като участник в гражданското дружество.

По отношение на иск за заплащане на сумата от 1 656 лв. с включен ДДС, представляваща част от стойността на претендираното вземане за разходи за съхранение на доставеното, прието и платено от ответника на 09.04.2009 г. технологично оборудване в общ размер на 16 560 лева с включен ДДС, е приет за неоснователен и недоказан. Прието е, че липсват доказателства за реално заплащане на наемна цена.

По отношение на предявените искове за заплащане на сума в размер на 49 017 лв. за извършени разходи във връзка с невърнат паричен депозит, представляваща част от гаранция за изпълнение на договора за възлагане на обществена поръчка в общ размер на 490 170 лева въззивният съд е приел, че договорът не е прекратен и могат ищците да претендират обезщетение за вреди. Уговорено било да се освободи гаранцията в срок от 10 работни дни след приемане на обекта, но предвид отношенията на неизвършване на изработеното поради посочените основания е прието, че липсва основание за връщане на гаранцията.

Крайният извод е ,че на отмяна подлежи решението в частта досежно сумата от 43 507 лв, дължима от МРРБ на Аква модул“ АД, в качеството му на участник в ДЗЗД „Аква Марица“ 99,98 % и на „Газстроймонтаж“ АД в размер на 43,51 лв, като част от вземане в размер на 0,01 %. И на „Водканалпроект метал инженеринг“ АД сумата от 43,51 лв.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка не се установява наличие на основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед посоченото т. 1 в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че липсва формулиран правен въпрос. Изложени са обстоятелства за нарушение на процесуално правни норми и наличие на задължителна и трайна практика на ВКС. Съдът не може служебно да формулира правен въпрос.

По отношение на формулирания първи правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че със същия касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е изложил изводите си и за да се прецени приетото от него следва да се извърши проверка относно обосноваността на тези изводи. Довод в тази насока са изложените съображения от касатора в пояснение на поставения първи правен въпрос. В производството по селекция на касационните жалби не може да се извършва проверка за необоснованост на съдебното решение на въззивния съд. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът в стадия по селекция на касационните жалби следва да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и в този стадий съдът не може да прави изводи относно правилността на съдебното решение. Поставеният въпрос пряко рефлектира към изводите на съда относно правата на единия от ищците, като участник в ДЗЗД и съответно обосноваността на извода за изискуемост на задължението на ответника спрямо ищеца, поради което не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на формулирания втори въпрос, настоящият съдебен състав намира, че не представлява правен въпрос. Същият е теоретичен и е свързан с тезата на касатора. Съдът е приел, че протокол за откриване на строителна площадка и строителна линия се издава по искане на собственика, възложителя до кмета на общината след издадено разрешение за строеж. В случай, че тези лица не подадат такова искане, строителят може да подаде. Въззивният съд е изхождал от сключения договор и е приел, че в конкретния случай, отговорен за издаване на протокол за строителна линия и строителна площадка е възложителят. В този смисъл с поставения правен въпрос не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като така както е разрешен правният въпрос, е необходимо да се прецени сключеният между страните договор, както и сочените от касатора правни норми, т.е. правилността на изводите с оглед обоснованост и законосъобразност на съдебното решение. Такива изводи в производството по чл. 288 от ГПК не могат да се направят, предвид произнасянето на съда в закрито съдебно заседание по въпроси относно наличие на основание за допускане на касационно обжалване.

Третият поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, е свързан с тезата на касатора, че изпълнителят не е изпълнил задълженията си, конкретно проект за изработка на възложените СМР. Видно от мотивите на решението, съдът с оглед доказателствата по делото е приел, че проектът е приет от възложителя без забележки. Поради това поставеният правен въпрос, основаващ се на твърдение за неизпълнение на задължението на изпълнителя не кореспондира с данните по делото. Поставеният въпрос е свързан с правилността на съдебното решение и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

По отношение на поставения четвърти правен въпрос, настоящият съдебен състав намира да не е свързан с обжалваната част. Искът относно заплащане на разноски е приет за недоказан и е потвърдено отхвърлянето му. Поради това правният въпрос за погасителна давност за вземане за обезщетение за разноски, не е обуславящ изхода на спора и не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване. В случай, че въпросът е свързан с направените разходи за закупуване на материали и оборудване, необходими за изпълнение на възложените работи, настоящият съдебен състав намира, че е свързан с конкретно установените факти и обстоятелствата по делото и е свързан с правилността на съдебното решение. Поради това, поставеният правен въпрос не може да представлява общо основание за допускане на касационно обжалване.

Поради липса на обосноваване на общо основание по някой от посочените правни въпроси, не може да се изследват сочените от касатора допълнителни основания съгласно т. 1 и т. 3 на чл. 280 от ГПК.

Касаторът не е обосновал основание за допускане на касационно об ж алване очевидна неправилност на въззивното съдебно решение.

По изложените съображения ВКС