Определение № 917 от 26.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 727/2012 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Образувано е по повод постъпила касационна жалба от М. С. Д. и Т. С. Т.,чрез адв.Г. И. срещу въззивно решение № 583/06.04.2012 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив по в. гр.д. № 238/2012 г., VІІІ състав,с което е потвърдено решение №3936/09.11.2011 г. по гр.д.№8199/2011 г. на районен съд-гр.Пловдив, ХІІ състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по чл.26 ал.2 вр.чл.17 ал.1 ЗЗД на касаторките за прогласяване нищожността като привиден на договор, оформен с нот.акт №188 т.5,н.д.№1468/1997 г., с който насделодателят им М. М. е дарил ответника С. С. М. с ½ ид.част от дворно място в [населено място],[жк],цялото от 722 кв.м.,съставляващо имот пл.№ в кв по плана на града, за който е отреден парцел ,като се иска да се приеме,че същият прикрива действителен договор за прехвърляне на описания имот срещу задължение за издръжка и гледане. Касаторите сочат като касационни основания чл.280 ал.1 т.т.1, 2 и 3 ГПК.Формулират следния процесуално-правен въпрос за допускане на касационно обжалване: „Задължително ли е наличието на обратно писмо когато страната се домогва да докаже привидност на изразено в договор съгласие или свидетелски показания са допустими и при наличие на други писмени доказателства, изхождащи от насрещната страна по договора.” Намират за незаконосъобразно становището на въззивния съд, че е необходимо задължително наличието на обратно писмо, а не само на писмени доказателства.Намират,че доказателствата по делото са неправилно интерпретирани и несъобразени с изразеното становище на ответника по иска.Приложени са решения на състави на ВКС,постановени до 2002 г.Считат,че обжалваното решение е в противоречие с незадължителна практика на ВКС и че отговорът на поставения въпрос би допринесъл за развитието на правото.Не претендират разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от активно легитимирани страни, срещу решение, подлежащо на касационен контрол.Поради това тя е процесуално допустима. Отнетникът по касационната жалба не е взел становище по нея в законовоустановения срок. Настоящият състав на ВКС счита,че обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. С чл.280 ал.1 ГПК е въведен принципът на факултативно касационно обжалване, при което касационните жалби подлежат на селектиране за допустимост до касация. За да осигури достъп до касационно обжалване касаторът следва да постави въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, като ВКС може да го уточни и конкретизира- т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Приложените към касационната жалба решения на ВКС не са задължителни, а също така не са представени противоречащи си влезли в сила съдебни решения.Поради това очевидно не са налице касационните основания по чл. 280 ал.1 т.т.1 и 2 ГПК. В случая поставения от касаторките въпрос следва да се квалифицира по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Той обаче не е обуславящ правните, а третиращ фактическите изводи на съда.Отговорът не би имал значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като не е нужна промяна или осъвременяване в съдебната практика.Чл.165 ал.2 ГПК допуска изслушването на свидетелски показания, когато страната се домогва да докаже,че изразеното в документа съгласие е привидно,при наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна.Те могат да бъдат различни по своя вид документи, вкл. и обратно писмо.Действително въззивният съд е посочил в мотивите си,че не е представено обратно писмо, но с това не е изключена възможността да се представят други писмени доказателства.Това обаче не е сторено от касаторките.В хипотезата на чл. 165 ал.2 изр.2 ГПК ,т.е. без наличието на такива при насочена срещу наследниците сделка,са разпитани свидетели, и съдът е приел, че твърденията на касаторките са недоказани. Ответникът по реда на чл.176 ал.2 ГПК е дал изрично обяснение,че не е имал уговорка с наследодателя да му бъде прехвърлен имота срещу задължение за издръжка и гледане.Самият наследодател в предходно дело е предявил иск за отмяна на дарението по чл.227 ал.1 б.”в” ЗЗД.Оплакването, което касаторките всъщност правят е за обсъждане на доказателствата по делото, но то не може да бъде повод за допускане на касационно обжалване. Поради изложените съображения състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд