Определение № 504 от 29.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1580/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дженерали Застраховане” АД, представлявано от юрк. Г. Р., срещу решение № 141 от 12.03.2021г. по в.т.д. № 2390/2020г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на решение № 2281 от 16.12.2019г., поправено с решение № 1216 от 14.08.2020г., постановени по т.д. № 1449/2019г. на СГС, ТО, VI-23 състав, касаторът е осъден да заплати на „Застрахователна компания Уника” АД сумата 55 307,11 лева, представляваща част от сумата на застрахователното обезщетение, заплатено от касатора по договор за задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите, сключен с полица № 05-5-0015843 от 24.04.2010г. за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от трети лица, в резултат на ПТП от 09.06.2010г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.07.2019г. до окончателното ѝ изплащане, по иск с правно основание §24 ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл.127, ал.2 ЗЗД. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага съображения, че тълкуването, направено в т.3 от ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, не следва да се прилага разширително по отношение на други искове, различни от прекия иск по чл.226 КЗ /отм./, тъй като това тълкуване е свързано само и единствено с постигането на по-висшата цел на закона – защита на правата и интересите на увредените лица с оглед социалната функция на задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите. Поради това поддържа, че прекратяването на застрахователна полица № 085100012367 на 22.04.2010г. е противопоставимо на ищеца и предявеният от него иск е неоснователен. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира следния материалноправен въпрос: Счита ли се прекратен с фингирано връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл.260, ал2 вр. чл.202, ал.2 КЗ /отм./ договорът за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ако застрахователят не е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ /отм./ и в регистъра на Гаранционния фонд не е вписано прекратяването на застрахователния договор? До изпълнение на задължението по чл.294 КЗ /отм./ от страна на застрахователя противопоставимо ли е прекратяването на застрахователния договор на втория /последващ/ застраховател по застраховка „ГО” на автомобилистите, сключена от собственика на увреждащото МПС, поради знанието на този собственик, че не разполага с валидна застраховка „ГО” на автомобилистите предвид прекратяването на предходната полица? Касаторът поддържа, че въпросът е решен в противоречие с т.3 на ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Намира още, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „УНИКА” АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване поради наличие на формирана по поставения въпрос съдебна практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторката доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е посочил, че с нормата на чл. 484 от действащия понастоящем КЗ, в сила от 1.01.2016 г., е установена несъществувала дотогава забрана застраховател да сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при наличието на друга такава за едно и също моторно превозно средство, ако застрахователните периоди на двете застраховки изцяло или частично съвпадат, като в § 24 от п.з.р. на КЗ е предвидена солидарна отговорност за изплащане на обезщетението на застрахователите по заварени до влизането в сила на чл. 484 случаи на повече от една действаща, както и изтекла задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която са възникнали застрахователни събития, пред увредените лица и застрахования в случаите, когато последният е платил на увредените лица. Посочил е, че със същата преходна разпоредба са регламентирани вътрешните отношения между застрахователите- страни по съответните договори, като аналогично на общата уредба, съдържаща се в чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, е прието, че те отговарят помежду си поравно. Посочил е, че предмет на предявения по делото иск е именно регресната претенция на „Застрахователна компания Уника“АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, който е обезщетил увредените от застрахователното събитие лица, към „Дженерали застраховане“АД като солидарно отговорен с него застраховател на отговорността на същия делинквент за платената в повече част. Въззивният съд е приел, че в случая при сключването на застрахователния договор с полица № 085100012367/6.01.2010 г. застрахователят „Дженерали застраховане“АД е упражнил правото си на избор, като в полицата е отразено писменото му предупреждение, с позоваване на чл. 260, ал. 2 и чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), че при неплащане на която и да е разсрочена вноска най-късно до 15 дни от датата на падежа упражнява правото си да прекрати застрахователния договор, като същият се счита прекратен в 24:00 ч. на петнадесетия ден от падежа. Приел е за безспорно, че застрахованият Д. В. не е заплатил нито една от разсрочените вноски, падежът на първата от които е уговорен на 06.04.2010 г., поради което застрахователният договор е прекратен на 22.04.2010 г. Посочил е, че с отговора на исковата молба представителят на „Дженерали застраховане“АД е признал, че прекратяването на застрахователния договор е вписано по реда на чл. 294, ал. 1 от КЗ (отм.) на 01.10.2010 г., т.е. след настъпване на застрахователното събитие - увреждащото пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 9.08.2010 г. Намерил е, че при тези данни ключов за изхода на спора е въпросът за значението на вписването на прекратяването на застрахователния договор по реда на чл. 294, ал. 1, във връзка с чл. 292 от КЗ (отм.) за възникване на регресната отговорност на застрахователя по § 24 ПЗР на КЗ във връзка с чл. 127, ал. 2 от ЗЗД към друг застраховател на гражданската отговорност на същия делинквент, който е обезщетил увредените лица, когато той е прекратил застрахователния договор преди настъпването на застрахователното събитие, но е вписал това обстоятелство след този момент. Въззивният съд е изложил съображения, че целта на поддържането на специалния регистър по чл. 292 от КЗ (отм.) с данните за номера на застрахователния договор, името на застрахователя, началната и крайна дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство, както и на прекратяването на договора е да предостави възможност на увреденото лице да получи обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност“. Посочил е, че в този смисъл е и задължението на Информационния център при Гаранционния фонд по чл. 293 от КЗ (отм.) да предостави информация за тези данни на увреденото лице във връзка с правото му да получи обезщетение по задължителната застраховка, както и задължението на застрахователите, които предлагат такава застраховка, да представят за вписване в регистъра ежеседмично до втория работен ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените застрахователни договори към края на предходната седмица. Взел е предвид, че съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТРОСТК № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ВКС, договорът за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2, във вр. с чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 6 294, ал. 1 от КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят, който към датата на инцидента не я е прекратил по указания от законодателя ред, не може успешно да се освободи от отговорност по чл. 226, ал. 1 КЗ спрямо третите увредени лица, позовавайки се на предсрочното прекратяване на договора. Въззивният съд е изложил съображения, че съгласно мотивите към т. 3 на ТРОСТК № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., при неспазено изискване на чл. 294 от КЗ възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл. 260, ал. 2, във връзка с чл. 202, ал. 2 КЗ е противопоставимо единствено на заявена от самия застрахован претенция за плащане на застрахователното обезщетение (напр. в хипотезата на чл. 229 от КЗ (отм.), когато застрахованият е удовлетворил увредения), т.е. изпълнението на задължението по чл. 294 от КЗ (отм.) е от значение за противопоставимостта на фингираното прекратяване на застрахователния договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица и е ирелевантно единствено в отношенията между страните по застрахователния договор. Изтъкнал е, че след като в мотивите на цитирания тълкувателен акт е прието, че до изпълнение на задължението по чл. 294 от КЗ (отм.) прекратяването на застрахователния договор е противопоставимо единствено на самия застрахован (като страна по застрахователния договор), няма основание кръгът на третите лица, на които то е непротивопоставимо, да бъде ограничен до лицата, увредени от пътнотранспортно произшествие, предизвикано от застрахования преди подаване на справка за вписване на прекратяването в регистъра, поддържан по силата на чл. 292 от КЗ (отм.). Поради това е намерил, че до вписване на фингираното прекратяване на застрахователния договор по реда на чл. 294 от КЗ (отм.) то не може да бъде противопоставено и на застрахователя на гражданската отговорност на същия делинквент по втори застрахователен договор, който черпи права от непрекратеното и паралелно съществуващо към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие застрахователно правоотношение с първия, с оглед разпределяне на отговорността за обезщетяване на вредите от него, чрез реализиране на регресното му притезание към него по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД. Изтъкнал е, че по отношение на застрахователния договор, сключен между делинквента и „Дженерали застраховане“АД, „Застрахователна компания Уника“АД се намира в положение, сходно с това, което имат и увредените лица - то не е страна по него, но черпи регресни права срещу застрахователя от съществуването на възникналото от него застрахователно правоотношение, поради което няма основание да бъде поставено в различно положение по отношение на правните последици от вписването на прекратяването му в особения регистър по чл. 292 от КЗ (отм.). Изложил е съображения, че противното разбиране води до неприемливия извод, че до вписването му прекратяването чрез фингирано връчване на по-рано сключения застрахователен договор е непротивопоставимо на увредените лица, съобразно приетото в т. 3 на ТРОСТК № 1/2015 г. тълкувателно разрешение, но е противопоставимо на втория застраховател на гражданската отговорност на същия делинквент, който е сключил договор с него преди вписване на прекратяването. Посочил е, че солидарността между застрахователите настъпва по силата на закона- нормата на § 24 ПЗР на КЗ (отм.), във връзка с чл. 121 от ЗЗД, с която е уредено и разпределението на отговорността във вътрешните отношения между солидарните длъжници, поради което е намерил за ирелевантно, че увредените лица не са насочили претенциите си за заплащане на застрахователно обезщетение срещу „Дженерали застраховане“АД, който несъмнено не би могъл да им противопостави възражение за предхождащо увреждането прекратяване на застрахователния договор по реда на чл. 202, ал. 2, във връзка с чл. 260, ал. 2 от КЗ (отм.), преди то да бъде вписано в регистъра по чл. 292 от КЗ (отм.). Взел е предвид, че целта на института на солидарната отговорност като привилегия за кредитора е в правомощието му да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, с освобождаващо действие на изпълнението по отношение на останалите, като предявяването на иск срещу един солидарен длъжник не засяга правата на кредитора спрямо останалите съдлъжници. Посочил е, че с настъпване на застрахователното събитие преди вписване на прекратяването на застрахователна полица № 085100012367/6.01.2010 г. в регистъра по чл. 292 от КЗ (отм.) между двамата застрахователи възниква ex lege солидарна отговорност за обезщетяване на вредите от него, независимо от това към кого от тях увредените лица са насочили претенцията си за заплащане на застрахователно обезщетение, която не отпада с последващото вписване на прекратяването с действие занапред. По тези съображения въззивният съд е достигнал до извод, че с настъпване на процесното ПТП от 09.08.2010 г. с оглед нормата на § 24 ПЗР на КЗ между застрахователите е възникнала солидарна отговорност за заплащане на застрахователното обезщетение, от която произтича и регресното право на „Застрахователна компания Уника“АД по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД към „Дженерали застраховане“АД за заплащане на половината от сумата, заплатена на увредените лица. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поставеният материалноправен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи. Не е налице обаче соченото допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно т.3 на ТР № 1 от 23.12.2015г. по т.. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС договорът за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ, независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл.294, ал.1 КЗ да впише прекратяването на договора в регистъра на Гаранционния фонд, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че при неспазено изискване на чл.294 КЗ, възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл.260, ал.2, във вр. с чл.202, ал.2 КЗ е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователното обезщетение. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с формираната практика, поради което е неоснователен доводът на касатора за допуснато противоречие с нея. Обстоятелството, че по въпроса е формирана задължителна практика на ВКС, изключва извода за наличие на основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение