Определение № 3191 от 25.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4356/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. К. против определение № 1847/26.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 1918/2023 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на районен съд, с което е оставена без уважение молба на ищеца по делото за изменение на постановеното решение в частта за разноските на основание чл.248 ГПК. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и разноските следва да се възложат на ищеца. Прието е, че ищцата е била въведена в заблуждение относно собствеността на процесния имот, доколкото не е знаела,че договорът, по силата на който ищеца е купил имота по време на брака им,всъщност прикрива дарение в негова полза от родителите му и с оглед на това незнание е заявила собственически претенции по отношение на имота. Въз основа на това, съдът е приел, че поведението й до получаването на исковата молба,(когато е разбрала за привидността на договора за покупко-продажба) не може да се приеме като извънсъдебно поведение, даващо основание на ищеца да предяви иска по чл.26,ал.2 от ЗЗД. Посочено е, че няма приложено нито едно доказателство по делото отпреди депозирането на исковата молба в съда,от което да се направи извод, че ответника е знаела, че договорът за покупко-продажба е привиден и прикрива договор за дарение. Ето защо въззивната инстанция приема, че ответницата не е дала повод за завеждане на иска. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочат се правни въпроси, заявяването на собственически претенции по отношение на спорния имот, поради незнание за привидност на сделката относно неговото придобиване, както и заявяване в насрещен иск в друго производство на намерение за бъдеща делба на същия имот, могат ли да се приемат като недаване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Съдът се е произнесъл по тези правни въпроси, които са обосновали неговите изводи относно неоснователността на искането по чл.248 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато. Отговорността за разноски е основана на идеята за неоснователно предизвикване на делото. Разноските се понасят от ищеца, независимо от изхода на делото, когато ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за делото и признае веднага иска – чл. 78, ал. 2 от ГПК. По приложението на цитираната норма е налице установена съдебна практика, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК /например определения № 500 от 16.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2326/13 г. на I т. о. и № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/12 г. на I гр. о. на ВКС/, която приема, че първата предпоставка по чл. 78, ал. 2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца. Действията на ответника преди предявяването на иска се преценяват с оглед всяка една хипотеза, като посочените в правните въпроси действие - заявяването на собственически претенции по отношение на спорния имот, поради незнание за привидност на сделката относно неговото придобиване, както и заявяване в насрещен иск в друго производство на намерение за бъдеща делба на същия имот, могат да се приемат като даване на повод за предявяване на иск, по смисъла на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. В настоящата хипотеза ответникът е станал причина за завеждане на делото, защото с изброените по-горе действия е дало повод на ищеца да сезира съда с оглед защита на неговите субетивни права по отношение на недвижимия имот, предмет на сделката, чиято привидност се твърди. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като се постанови ново, с което се присъдят в полза на ищеца всички направени по делото съдебни и деловодни разноски, в т.ч. и за производството по частната жалба пред въззивния съд и в настоящото производство. Разноските за искововото производство пред районен съд са в размер на 1060,94 лева, 15 лева за въззивната инстанция, 15 лева за касационната инстанция /общо 1090,94 лева/и на основание чл.38 ЗА – сумата от 400 лева, дължима на адв. Р. Д. Д. от АК – П.. Водим от горното, състав на ВКС