Определение № 4021 от 12.12.2023 г. на ВКС по д. № 2671/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на АЕЦ „Козлодуй“, [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца / ОС/ по гр.д. №348/22 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. С. срещу касатора искове по чл.344, ал.1,т.1-3 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата, извършено със заповед №20/27.01.22 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, на осн. чл.328, ал.1,т.12 КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 от ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС – ТР №1/13 г. ОСГТК, ТР №2/2004 г. ОСГК, ТР №1/17.07.01 г. ОСГК и посочените решения по чл.290 ГПК са разрешени от въззивния съд следните процесуални въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото? Длъжен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази логическите и опитните правила? Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения и да даде отговор на всички доводи и възражения на страните? Касаторът намира, че свързаните със заключението за медицинска непригодност, издадено от НЦРРЗ по Наредба №11/2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения/наредбата/въпроси – от кой момент то е задължително за работодателя и подлежи на изпълнение, от кога тече срокът за обжалването му и констатираната с него непригодност на работника за работа в среда с йонизиращи лъчения представлява ли обективна невъзможност за изпълнение на задълженията по тр. правоотношение и основание за прекратяване на тр. правоотношение по чл.328, ал.1,т.12 КТ – са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС и ВАС. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че заключението на НЦРРЗ от 8.11.21 г. има белезите на индивидуален административен акт. Не е споделил изводите на първоинстанционния съд за нищожността на акта, но е приел, че в него в противоречие с чл.6, ал.1 от Наредба №11/18 г. не се съдържа констатация, че ищцата не може да изпълнява конкретни професионални задължения в среда с йонизиращи лъчения/СЙЛ/. Освен това в акта не е посочено, че подлежи на обжалване съгл. чл.7, ал.1 от наредбата – в какъв срок и пред кой орган. В тази хипотеза, според въззивния съд, срокът за оспорване на индивидуалния административен акт се удължава на 2 месеца – на осн.чл.59, ал.2, т.7 АПК, при даденото с ТР №6/15 г. по т.д. №4/13 г. на ВАС, ОСС, тълкуване на закона. В случая заключението на НЦРРЗ от 8.11.21 г. е връчено на ищцата на 10.01.21 г. и към датата на връчване на уволнителната заповед -1.02.21 г., не е влязло в сила. Заповедта за уволнение е основана само на това заключение и работодателят не е доказал пълно и главно, според разпределената върху му доказателствена тежест, че е налице обективна невъзможност за ищцата да изпълнява възложената й тр. функция на длъжност „строител“, поради непригодност за работа в среда с йонизиращи лъчения. Затова уволнението й по чл.328, ал.1,т.12 КТ е незаконно със следващите се от това последици. При тези решаващи изводи на въззивния съд, според ВКС не са налице сочените от касатора основания за допускане на обжалването:От данните по делото е видно, че въззивният съд е преценил относимите към спора доказателства/посочени конкретно в мотивите на решението/ и е обсъдил становищата и доводите на страните. Изводите му по същество на спора не са формирани в грубо противоречие с правилата на формалната логика и не сочат на очевидна необоснованост на въззивното решение. Затова не се установяват осн. по чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 пр.3 ГПК във връзка с поставените от касатора процесуални въпроси. Изводите на въззивния съд по въпросите, свързани с наличието на осн. по чл.328, ал.1,т.12 КТ и обусловилата го медицинска непригодност на ищцата, констатирана със заключението на НЦРРЗ от 8.11.21 г. също не противоречат на практиката на ВКС – р. по гр.д. №3133/22 г. на трето г.о., /в изложението на касатора е цитирано определението по същото дело/. По това дело със сходен с настоящия предмет на спора е прието, че „за случая е приложим специален закон и той е Наредба № 11/22.10.2018 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения (издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 91 от 2.11.2018 г., изм., бр. 25 от 26.03.2019 г., бр. 109 от 22.12.2020 г.), с която се определят здравните норми и изисквания при работа в СЙЛ. Тя се прилага за всички лица, които работят в СЙЛ, какъвто е ищецът. Според наредбата, тези лица подлежат на задължително периодично медицинско наблюдение (веднъж годишно), което се извършва от субектите по чл. 5 (лекари от Националния център по радиобиология и радиационна защита (НЦРРЗ) или лечебни заведения, които са назначили по трудов договор лекари със специалност "Радиобиология" или "Радиационна хигиена" или лекари с друга специалност, но преминали обучение по биологично действие на йонизиращите лъчения в НЦРРЗ). В чл. 6 е разпоредено, че медицинското наблюдение приключва с издадено от компетентните органи по чл. 5 заключение по образец, с което се определя медицинската пригодност ("годен", "годен при определени условия" и "непригоден") на лицето да изпълнява конкретни професионални задължения в СЙЛ. Заключението по чл. 6 подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаването му пред Комисия за медицинска пригодност в НЦРРЗ, с определен състав, чиито решения, в които се определя медицинската пригодност на лицата да изпълняват конкретни професионални задължения в СЙЛ, са окончателни. Периодичното медицинско наблюдение на работещи в атомни електроцентрали се извършва най-малко веднъж годишно, а работодателят е длъжен да осигури провеждането му, като подаде заявление до лицата по чл. 15 и осигури своевременното явяване на служителите си за преглед.“ Освен това и в настоящия случай ищцата е вече работеща при ответника и за нейната годност за работа в СЙЛ се изисква индивидуална преценка – цитираното в заключението като основание за непригодността й заболяване е по т.17 от приложение №4 към наредбата / заболявания на централната и периферната нервна система с траен неврологичен и функционален дефицит/, за което е предвидена такава индивидуална преценка при вече работещите. Изискваната от наредбата конкретна и индивидуална преценка в случая липсва. Въззивното решение не противоречи на р. по гр.д. №5924/14 г. на трето г.о. на ВКС, което е постановено във връзка със заключение за медицинска непригодност за работа в СЙЛ, издадено по реда на отменената Наредба №29/05 г. за здравни норми и изисквания при работа в среда с йонизиращи лъчения. Там въпроси за характера на заключението за непригодност като индивидуален адм. акт, валидността и обжалваемостта му / стабилитета му/ не са били обсъждани. Сочените от касатора определения на ВКС и решения на ВАС не са практика на ВКС по см. на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК и не обосновават допускане на обжалването на това основание – ТР 1/19.02.10 г. ОСГТК.По поставените материалноправни въпроси във връзка с Наредба №11/18 г. вече е формирана практика на ВКС – цитираното р. по гр.д. №3133/22 г., която настоящият състав споделя. Затова не се установява и осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Не се установява и бланкетно посоченото осн. по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК очевидна неправилност – въззивното решение не е постановено извън или против приложимия закон и изводите на въззивния съд по същество на спора не са в явно, външно установимо противоречие с правилата на формалната логика. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.