Определение № 5834 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3670/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТП „Държавно горско стопанство - Клисура“, подадена чрез юрисконсулт Р. С., срещу въззивно решение № 740 от 18.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1236/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 78 от 28.03.2025 г. по гр. д. № 1589/2024 г. на Карловския районен съд, са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено прекратяването на трудовото правоотношение с И. Т. Н., извършено със Заповед № З-12-296/11.06.2019 г. на Директора на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „работник разсадник“ и ответното ТП „Държавно горско стопанство - Клисура“ е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му без работа в размер на 6514.56 лв., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. Въззивното решение в останалата необжалвана част, с която искът за присъждане на обезщетение по ч. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа след незаконното уволнение е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 6960 лв., е влязло в сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на предявените искове. В изложението към касационната жалба на ТП „Държавно горско стопанство - Клисура“ се претендира допускане на обжалваното решение до касационен контрол в хипотезата на чл. 280, ал. 1 т.1 ГПК, при твърдения за противоречие на същото със съдебната практика по въпроса „Реално ли е съкращаването на щата, ако част от трудовата функция на премахнатата длъжност продължава да се изпълнява в минимален обем и е разпределена между служители с други длъжности и функции, назначени в други структурни звена на предприятието“. Според касатора, по така поставения въпрос въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. дело № 5/2019 г. на ВКС, ОСГК, както и на четири други решения на ВКС, поставени преди него. Насрещната страна И. Т. Н. чрез процесуалния си представител адв. Л. Начева оспорва касационната жалба по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: С обжалваното въззивно решение окръжният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която исковете на И. Т. Н. по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ срещу ТП „Държавно горско стопанство - Клисура“ са отхвърлени, и вместо това е признал прекратяването на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № З-12-296/16.07.2024 г. на Директора на териториалното поделение на стопанството по чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, за незаконно, възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „работник разсадник“ и му присъдил обезщетение за оставането без работа за шестмесечния срок след уовлението. В решаващите свои мотиви въззивният съд е приел, че за да е налице съкращаване в щата е необходимо трудовата функция на „работник разсадник“ да е премахната, докато според събраните доказателства (представената длъжностна характеристика и показанията на св. И.) в момента разсадникът функционирал, макар и с намален капацитет, а работата на съкратения Н. вършели горските и лесничеите, когато са свободни. Съдът е счел, че споменатото от свидетеля, че в момента в разсадника няма никой, което кореспондира и със заключението на експертизата, че на длъжността няма назначени работници, не означава, че трудовата функция на „работник разсадник“ е реално съкратена, защото самият разсадник продължава да съществува и няма данни дейността по отглеждането на фиданки в него да е преустановена. Въз основа на това съдът е заключил, че трудовата функция „работник разсадник“ продължава да се осъществява, макар и в намалени размери. А след като трудовата функция не е премахната, то не е налице и съкращаване на щата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения в изложението въпрос, относно реалното съкращаване на щата, когато премахнатата длъжност от щатното разписание продължава да се изпълнява в минимален обем от работници с други трудови функции и заемащи длъжности в други звена. Въпросът е обуславящ, тъй като даденият от въззивиня съд отговор го е мотивирал да отмени прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца като незаконно. Обжалването се допуска за извършване на преценка за съответствие на въззивното решение със задължителната съдебна практика, формирана с Тълкувателно решение № 5 от 26.10.2021 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на ВКС, ОСГК, в което е прието, че в случаите на вътрешно организационно преустройство е възможно намаляване на броя на заетите с извършване на определена дейност лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с нея, и тогава би било налице основанието по чл. 328, ал. 1, т.2 КТ. Според тълкувателния акт, при вътрешна реорганизация е възможно дейността на съответно поделение или звено да продължава да съществува, но да се разпределя и изпълнява от други звена, за разлика от хипотезата на закриване на част от предприятието. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,