Определение № 5855 от 15.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), чрез главен инспектор П. С. О. от ТД – Варна, против въззивно решение № 2/03.01.2025 г., постановено по въззивно гр.д. № 319/2024 г. от Апелативен съд – Варна. Касаторът излага съображения за неправилност на въззивното решение. Насрещната страна В. С. К. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния окръжен съд, отхвърлил иска на КОНПИ по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), вр. § 5, ал. 1 ДР на ЗОНПИ против В. К. за отнемане на незаконно придобито имущество, както следва: недвижим имот, ведно със селскостопанска сграда в [населено място], [община], обл. С.; нива в м. „А. к.“, землището на [населено място]; нива в м. „М.“, землището на [населено място], [община], обл. С., две ниви в м. „Л.“, [населено място], [община], обл. С. и нива в м. „М. а.“, землището на [населено място], [община], обл. С.. Комисията е осъдена да заплати на насрещната страна сторените съдебноделоводни разноски, а в полза на бюджета на съдебната власт - дължимите държавни такси. Съдът, като се позовал на разясненията, дадени в ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, посочил, че на отнемане подлежи само налично имущество, разглеждано като актив. Получените от проверяваното лице и свързаните лица парични средства с неустановен законен източник, придобито и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, както и получените при отчуждаването му суми, в случай, че всички те не са налични в патримониума на лицето в края на поверявания период, не представляват „имущество“ по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ и същите не участват при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ. Незаконно обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество и в началото на проверявания период, и в края на поверявания период, е налице необосновано превишения, при което имуществото се е увеличило в края на периода. В случаите, когато няма такова увеличение или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Изтеглените от банките суми, за които не е доказано за какво точно са потребени, не следва да участват при изчисленията на нетния доход. В тези изчисления не се включват и направените разходи за придобиване на наличното в края на проверявания период имущество, тъй като придобивната стойност на последното се отчита при съпоставката по § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ. Въззивният съд намерил, че искът е неоснователен, защото установил, че за исковия период стойността на възмездно придобитото от В. К. и налично в края на поверявания период имущество е в размер на 235 955 лв.; реализираните приходи, доходи и източници на финансиране са в общ размер на 575 071,39 лв.; обичайните и извънредни разходи са в размер на 313 386,28 лв. В заключение, нетният доход за целия проверяван период е изчислен в размер на 261 681,11 лв. Апелативният съд намерил, че при съпоставка с наличното възмездно придобито имущество от 235 955 лв. не се установява несъответствие, което да сочи на незаконно придобито имущество. При този извод съдът посочил, че няма смисъл да изследва, дали е законен доходът, с който имуществото е придобито и дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата, защото независимо от резултата, искът се явява неоснователен, с оглед липсата на значително несъответствие по см. на закона. По същите съображения не е разгледал и доводите на ответниците по иска, както и съотносимостта на цитираната от тях практика на ЕСПЧ, относно липсата на връзка с престъплението, за което са повдигнати обвинения на ответницата и непропопрционалност на искането за отнемане. В изложението към касационната жалба касаторът се обосновава с хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси, като твърди, че те са разрешени от въззивния съд в противоречие с ТР № 4/2021 г., обявено на 18.04.2023 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС: В случай, че недвижим имот е придобит изцяло с кредитни средства, следва ли придобивната му стойност да се изключи от разход, тъй като имотът е отчужден в проверявания период; допустимо ли е, при отразяване на усвоен целеви кредит в приходната част, да се изключи от паричния поток изцяло влагането/разходването на този кредит в придобиването на недвижимия имот, за който той е отпуснат, съответно, ако придобивната стойност на имота, закупен с целеви кредит и отчужден в проверявания период не се отрази в разход, следва ли в приход да се отрази вложения в него целеви кредит; допустимо ли е съдът, при извършване на икономически анализ по реда на ЗОНПИ, да игнорира/изключва средства, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период, придобити изцяло с кредитни средства, които са намерили отражение в приходната част на анализа; представлява ли противоречие със закона изключването от анализа на установени разходи, като придобивна стойност на недвижими имоти, определящи размера на нетния доход, съответно „значителното несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 и т. 8 от ДР на ЗОНПИ; представлява ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието сумите, изтеглени от банкови сметки с източник вноски на каса и суми от трети лица, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въпросите са във връзка с оплакването на касатора досежно теглен кредит от 250 000 лв. през процесния период от ответника, с който са закупени недвижими имоти от ответницата. Въпросите са неточно зададени, с оглед всички изложени съображенията на въззивния съд. Той е намерил, че доколкото имотите са изцяло придобити със заемните средства, тяхната придобивна стойност не следва да се включва като разход (налице е трансформация на парични средства в недвижимо имущество). Разход са погасителните вноски по кредита и то, само тези, поети от самата В. К.. От това перо са изключени поетите непогасени вноски по банковия кредит от друго лице – приобретателят по нот. акт № 56/2009 г. (Във връзка с последното съображение, няма поставено и питане). Съдът, също така изяснил, че дори да включи като приход продажната цена от 63 683,50 лв., а в разходите да включи сумата от 32 652,67 лв. ( направени лични вноски по банкови сметки и от трети лица вноски по банковите сметки, всички изтеглени в брой или АТМ устройства), то отново не би се стигнало до промяна в крайния резултат по иска, защото и в този случай не би се постигнало изискуемото по чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ, вр. § 1, т. 3 ДР на ЗОНПИ значително несъответствие. На следващо място не се установява и поддържаното несъответствие с цитираните две тълкувателни решения, като трябва да бъде изяснено, че цитирането на израз, извън контекста на изречението, а и смислово извън текста на тълкувателния акт – ТР № 7/2013 г. на ОСГК на ВКС, не обосновава по никакъв начин връзка на разясненията по това тълкувателно решение с проблематиката по поставените правни въпроси; такава липсва. Касаторът поддържа още и очевидна неправилност на въззивното решение, като се мотивира с оплаквания, идентични с тези по касационната жалба, а и с изложените съображения към поставените въпроси в изложението. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, е възможно да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съдът служебно не установи основание за допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. При този резултат, КОНПИ дължи заплащане на държавните такси по делото, на осн. чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ. Няма основание да се счита освободена от това задължение съгласно чл. 84, т. 1 ГПК. Следва да се допълни, че държавната такса е финансово плащане със задължителен характер, което се налага едностранно от държавата и в случая тя изрично го е предвидила и спрямо КОНПИ в производствата по ЗОНПИ, с нарочна разпоредба. Съдебната такса има и възпиращ ефект за ограничаване на напълно неоснователните искания, вкл. жалби, като това се отнася и за случаите, когато страна по делото е държавата или неин процесуален субституент – това са мерки, с които се ограничава неоснователното претендиране на права и разхищението на държавен ресурс, вкл. за разноски спрямо насрещните страни. Мотивиран от горното, съдът