Определение № 351 от 31.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 14/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 17.09.2009г. постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 666/2007г., с което частично е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д. № 2079/1991г. и е допуснато да се извърши съдебна делба на апартамент в [населено място] в сградата на [улица] на втори надпартерен етаж с площ 30,18 кв.м. при квоти: по 2/12 ид.ч. за Д. Т., М. Т. и В. Т. и по 1/12 ид.ч. за В. Т., Е. С., П. Н., К. Н., Р. Г. и Л. Т. като е отхвърлен иска за делба по отношение на М. Я. Т.. След постановяване на решението е починала съделителката М. Н. Т. и на нейно място са конституирани наследниците й Г. Л. Т. и О. Л. Т.. Касационната жалба е подадена от съделителя В. Н. Т.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване той счита, че решението е постановено в противоречие с Т. № 1/2001г., т.16, тъй като по жалба на един от съделителите съдът е отменил решението и по отношение на необжалвалите другари на жалбоподателя. Визирано е и противоречие с ППВС № 1/77г., т.3, б.”б”, доколкото съдът е приел, че правото на жалбоподателя да иска намаляване на завещанието е погасено със смъртта на наследника с право на запазена част. Ответниците по жалбата не са представили писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че жалбата е допустима. Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й. Обект на делбата е жилище - апартамент в [населено място] на [улица] на втория надпартерен етаж. Жилището е било собственост на М. Н. Т. по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот от 1967г. М. Т. е починала през 1991г. и е оставила като наследници съпруг Б. Ц., петима братя и една сестра: С., В., Я., Н., В. и М.. Братята и сестрата също са починали /някои в хода на делото/ и се заместват от наследниците си. Установено е, че съпругът Б. Ц. е прехвърлил след смъртта на съпругата си с договор за издръжка и гледане своите 2/3 ид.ч. от имота на В. Н. Т. /настоящия касатор/, който към този момент е в брак с М. Я. Т.. Същевременно, налице е саморъчно завещание на наследодателката, съставено на 11.12.1985г., с което тя оставя в полза на съпруга си Б. Ц. правото на ползване на имота, а голата собственост - на братята и сестрите си. Съдът е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателката и липсват основания за признаването му за нищожно. Поради това е намерил, че съпругът Б. Ц. не е притежавал 2/3 ид.ч. от имота, с които се е разпоредил чрез договора за издръжка и гледане. Затова е счел, че делбата следва да се допусне между братята и сестрите, респ. наследниците на тези от тях, които са починали, като бъде изключена от делбата съпругата на В. Т. М. Я. Т.. При посочване на съделителите и на квотите съдът е определил квота 1/12 ид.ч. на Л. А. Т. и също така 1/12 ид.ч. на Р. Н. Г., при все, че по делото са налице данни, че Л. Т. /наследник на Я. Т. - брата на наследодателката / е починала през 2006г. и се наследява от дъщеря си Р. Г.. Същевременно, в решението не е посочена като съделител С. В. С., която е един от наследниците на С. Н. Т. - брат на наследодателката М. Н. Х.. С. С. е участвала като страна в първоинстанционното производство и във въззивното такова, но решението на въззивния съд не е посочена и дял в съсобствеността не й е определен. Във връзка с подадена от С. С. молба Софийски градски съд е постановил решение от 15.04.2011г., с което е отказал да бъде допусната поправка на очевидни фактически грешки в решението от 17.09.2009г., изразяващи се в недопускане до участие в делбата на молителката С. С.. Съдът е установил, че тя е конституирана като страна в производството и има качеството на наследник. Същата обаче е пропусната като съделител при допускане на делбата, не е постановен и отхвърлителен диспозитив спрямо нея. С оглед на това съдът е намерил, че липсва изобщо формирана воля на съда в решението по отношение на тази съделителка и затова недостатъкът не може да бъде отстранен чрез поправка, а по пътя на обжалването. Срещу това решение е подадена касационна жалба от С. В. С.. С определение № 126 от 21.02.2012г. по настоящето дело касационно обжалване по жалбата не е допуснато и делото е върнато на Софийски градски съд за разглеждане на молбата от 18.11.2009г. в частта й за допълване на решението от 17.09.2009г. по гр.д. № 666/2007г. С решение от 27.07.2012г. по гр.д.№ 666/2007г. Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на С. В. С. по чл. 193 ГПК/отм./ за допълване на решението от 17.09.2009г. чрез включване на молителката като съделител с квота 1/12 ид.ч. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното: Налице е основание за допускане на касационно обжалване на решението служебно за проверка на допустимостта му, доколкото е постановено спрямо страна /Л. Т./, която е починала преди постановяване на решението, като същевременно не е определена квота на съделител, който следва да участва в делбата /С. С./. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.