Определение № 329 от 19.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1988/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Ш. И., чрез процесуален пълномощник, против решение № 535/05.03.2019 г. по в. гр. д. № 5129/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 12 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 24.07.2018 г., постановено по гр. д. № 9052/2016 г. по описа на Софийския градски съд, I-18 състав, за отхвърляне на иска с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, предявен срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД, за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на касатора за разликата над присъдените 100 000 лв. до претендираните 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ш. Р. М., починал в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2014 г. В касационната жалба се излага, че решението страда от материално-правна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано, моли се за неговата отмяна и за уважаване на предявения иск, чрез присъждане на исканото обезщетение в пълен размер, ведно с лихви и разноски. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните въпроси, като разрешени от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК: 1/ Как следва да се прилага принципът за справедливост, въведен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увредено в резултат на ПТП лице, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя; 2/ Възрастта на претендиращото обезщетение лице съставлява ли критерий, от който съдът следва да се ръководи при определяне на справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД при предявен пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./; 3/ Следва ли съдът при определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди да съобразява като фактор, влияещ върху критерия за справедливост, лимитите на застрахователно покритие, което е израз на социално-икономическата обстановка в страната; 4/ Следва ли съдът, при определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, да съобрази и съдебната практика за присъждане на обезщетения при сходни обстоятелства и период; 5/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички наведени доводи и възражения на страните, релевирани във въззивното производство; 6/ Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото и въз основа на тях да постанови мотивите си. По всички въпроси се сочи съответстваща практика на ВКС по чл.290 ГПК. Против касационната жалба е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК от страна на ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, с мотивирано становище, че липсват предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване на съдебния акт, евентуално – че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл.280 ал.1 ГПК и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, съставът на въззивния съд е приел за безспорно установена материалноправната легитимация на страните по спора, като спорни пред него са били единствено обстоятелствата относно размера на справедливото обезщетение и дали е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия пострадал – баща на Ш.. По отношение обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът е съобразил, че тя е възрастен човек /р.1957 г./, има собствено семейство и живее в отделно домакинство. Въпреки това е останала емоционално привързана към своя родител и травмата от внезапната му загуба е намерила проявление освен в обичайното за подобна ситуация дълбоко страдание, така и в разстройство на психиката – установено е състояние на депресия с остатъчни симптоми – нарушения на съня и тъга, изпитвани близо 3 години след инцидента. Като е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, съдът е приел, че ищцата е имала потиснато настроение, усещане за непоправима загуба, несигурност, намалена способност за преживяване на радости и удовлетворение, желание за избягване на социални контакти. Съдът, преценявайки естеството, интензивността и продължителността на негативните преживявания на ищцата и ръководейки се от обществения критерий за справедливост към момента на възникване на правото на обезщетение, е приел, че правилното приложение на чл.52 ЗЗД налага обезщетението да бъде определено в размер на 100 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация, по следните съображения: Въпросите, поставени от касатора, удовлетворяват общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие със сочената от него практика на ВКС. Спазени са постановките на ППВС № 4/1968 г., съобразени са и са обсъдени в тяхната взаимовръзка всички релевантни за размера на обезщетението установени обстоятелства по делото. Съдът не се е основал решаващо на възрастта на ищцата към момента на смъртта на нейния баща, а е преценил в съвкупност конкретните негативни изживявания и последици в неимуществената й сфера, определящи обема на претърпените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет; очевидно е съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на събитието, както и че лимитите на застрахователно покритие не представляват самостоятелен критерий за определяне на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД. С оглед горното настоящият съдебен състав приема, че отсъстват изискуемите допълнителни предпоставки от нормата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и искането за достъп до касация е неоснователно. При този изход от спора, в полза на ответника по касация, представляван от юрисконсулт, следва да се присъдят разноски, съобразно правилото на чл.78 ал.8 ГПК, в размер на 200 лв. Предвид изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение