Определение № 10 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8/2026 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София - град (АССГ) и Софийски районен съд (СРС) относно компетентния съд, който следва да разгледа подадения от О. Л. Т. от гр. София иск срещу Столична община, представлявана от кмета, с който се отправя искане да бъде осъден ответника да му възстанови собствеността и владението върху притежавания от него един брой преместваем бетонов гараж /гаражна клетка/, с условен №Р.102, преместен от ответната общинска администрация на 09.05.2022 г. от мястото на поставянето му в поземлен имот в гр.София, [жк], срещу блок [номер], на [улица], а в случай, че гаражът не е съхранен и не се намира у ответника да му се присъди паричната равностойност в размер на сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Видно от данните по делото, ищецът е депозирал иск с посочено от него правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, вр. с чл.521, ал.2 ГПК, пред Софийския районен съд, пред който е образувано гр.д. № 9207/2023 г. С влязло в сила Определение № 21283/14.05.2025 г., производството по делото в частта относно предявения иск за установяване правото на собственост и предаване на владението върху гаражна клетка с условен номер Р.102, изградена в незастроено място, находящо се срещу блок [номер] в [жк], на [улица], съставляващо поземлен имот с [идентификатор], е прекратено. С Определение № 31363/ 24.07.2025 г. по гр.д.№ 9207/2023 г. на СРС, 127 състав на съда е приел, че по предявената осъдителна претенция за заплащане на сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, явяващи се паричната равностойност на премахнатата вещ, следва да се произнесе Административен съд София- град. Обосновал е извод, че родово компетентен да се произнесе по иска е именно този съд, тъй като сумата се претендира в резултат на незаконосъобразни действия на административен орган, т.е. правното основание е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Прекратил е производството и е изпратил делото по компетентност на АССГ. На инстанционен контрол определението е потвърдено с Определение №22742/14.11.2025 г. по в.ч.гр.д.№11436/2025 г. по описа на Софийски градски съд. Пред Административния съд София - град е образувано адм.д. № 12543/2025 г., по което, с Разпореждане №41372/10.12.2025 г., исковата молба е оставена без движение и е указано на ищеца изрично да уточни въз основа на какви факти и обстоятелства основава твърденията си за причинени от Столична община имуществени вреди в размер на 5 000 лева. В изпълнение указанията на съда, процесуалният представител на ищеца изрично е заявил, че е предявил два иска- главен по чл.108 ЗС и евентуален по чл.521, ал.2 ГПК, като правната квалификация на районния съд е неправилна и несъответна на изложените в исковата молба обстоятелства, защото присъждането на паричната равностойност на вещта е нещо различно от иска за обезщетение на вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предпоставка за предявяването на който е отмяната на административния акт. Административният съд София– град, с Определение № 3680/28.01.2026 г., е прекратил производството по адм.д.№12543/2025 г. по описа на съда и е повдигнал спор за подсъдност между АССГ и СРС като е изпратил делото на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, на основание чл. 135, ал. 5 АПК. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че искът, предявен от О. Л. Т. от гр. София срещу Столична община до Софийски районен съд, в частта, с която се претендира присъждането на паричната равностойност на гаражната клетка в размер на 5 000 лева подлежи на разглеждане по реда на АПК от Административен съд София- град. От описаните в исковата молба факти и приложените доказателства става ясно, че е издадена Заповед №РА-30-1026/15.12.2021 г. на гл.архитект на Столична община, с която е разпоредено премахването на „модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен №Р.102“, представляваща незаконен строеж в поземлен имот с [идентификатор]. Видно от удостоверение от 28.08.2024 г. на Столична община, район „Люлин“, цитираният незаконен строеж е премахнат принудително на 09.05.2022 г. и не се съхранява. В исковата молба г-н Т. развива съображения по твърдението си, че „административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване, както и действията по фактическото премахване на обекта, са извършени от ответника в грубо нарушение на съответните законови новели, предвидени в нормата на чл.225а, вр. с чл.225 ЗУТ“, т.е. той счита, че действията по принудителното изпълнение на заповедта са били незаконосъобразни. Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС намира за необходимо да подчертае, че исковете по чл. 299, ал. 1 и 2 от АПК дават възможност да се търси отговорност за вредите от незаконосъобразното изпълнение на влезли в сила административни актове, каквато е Заповед №РА-30-1026/15.12.2021 г. на гл.архитект на Столична община. Заповедта за премахването на „модулна стоманобетонова гаражна клетка с условен №Р.102“, на която ищецът твърди, че е собственик, е влязъл в сила стабилен административен акт, който подлежи на принудително изпълнение и в рамките на компетентността на органа по изпълнение и при спазване на законовата процедура, заповедта е била изпълнена. Ищецът, като страна в изпълнителното производство, разполага с правната възможност да обжалва всички действия на органа по изпълнението, които евентуално неправомерно са засегнали правата му, включително и действията по извършване на самото принудително събаряне на процесния незаконен строеж. Липсата на съдебен акт за установяване незаконосъобразността на действията по изпълнение, от които се претендират вреди не е предпоставка за недопустимост, а за неоснователност на предявения иск за обезщетение. Това е така, тъй като в разпоредбата на чл. 299, ал. 1 АПК не е налице изрично предвидено изискване за това като предпоставка за допустимост на иска, а разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК е неприложима, тъй като се предвижда изискване за предварителна отмяна само на административен акт. В този смисъл е Решение № 10510 от 16.08.2017 г. по адм. д. № 3121/2017 г., ІIІ отд. на ВАС. Предвид гореизложеното, компетентен да разгледа иска с правно основание чл.299, ал.1, вр. с чл.128, ал.1, т.7 АПК, е Административен съд София- град, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 300 АПК, исковете се разглеждат по реда на този кодекс. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, смесеният петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд