Определение № 275 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6453/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д.А. „Д. р. и в. з. ”, ТД [населено място] срещу решение №V-60 от 09.07.2014г по гр.д. № 831/2014г на Бургаски окръжен съд ,с което е потвърдено решение №153 от 22.01.2014г на Бургаски районен съд по отхвърлен иск на касатора с правно основание чл.124 ал.4 ГПК от ЗЗД за неавтентичност на нотариално заверен документ, представляващ сключен между ответниците по иска писмен договор. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане се сочи чл. 280 ал.1, т.3 ГПК, по въпроса: Извършена поправка по договор,изразяваща се в зачерквания на подписи и положени други подписи ,която не е заверена от нотариуса и не е отразено ,че е извършена в негово присъствие, води ли до неавтентичност на договора. Според касатора нормативната уредба в областта на неавтентичността на документ е непълна, неясна и противоречива. Ответникът по касационната жалба [фирма] възразява в отговор ,че решаващо е произнесен въпроса за автентичността на документ с изпълнени подписи и съдът е оценил доказателствената му сила съгласно чл.178 ал.2 ГПК в съответствие с установената практика. Претендират се разноски. Върховен касационен съд, ІІІ г.о намира ,че не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Поставеният в изложението въпрос е в оспорване на доказателствените изводи на съда и значението на конкретни факти за автентичността на документ ,в случая заверен от нотариуса договор между ответниците по иска. По отношение на договора като честен документ, заверката на нотариуса има удостоверително значение по отношение на подписите на сключилите го лица и неговата достоверна дата, което е обусловило правния интерес от иска (договорът се противопоставя на ищеца като взискател в изпълнителен процес). Въпросът какво може да бъде значението на зачерквания и поправки в нотариално заверен документ, е разрешаван в практиката на ВКС в зависимост от конкретните релевантни за предмета на оспорване обстоятелства и еднозначен отговор ,че зачеркването на положен извън обозначеното място подпис обуславя извод за неавтентичност, не може да бъде даден. Нормата на чл. 178 ал.2 ГПК е ясна, а предложеното във въпроса нейно тълкуване, като теза противоречи на съдържанието й. При положение, че решаващите изводи на съда са основани на установеното посредством заключение на съдебно-графологическа експертиза обстоятелство, че в процесния частен документ са положени съответния брой подписи и те са на лицата, чиито лични данни са посочени в нотариалния печат ,както и че печатът и подписът са на съответния нотариус, без значене за крайния извод на съда е наличието в същия документ на зачеркнати подписи ,тъй като заверката очевидно не се отнася за тях. Въпросът в изложението не отговаря на съдържателните изисквания на чл. 280 ал.1 от ГПК ,пояснени в ТР № 1 /19.02.2010г на ОСГКТК на ВКС, тъй като се игнорират решаващо съобразените и установени по делото факти, при които конкретното зачеркване в документа - по произход и причина очевидно, както е приел съда ,няма отношение към автентичността, проверена в съдебния процес. Правният въпрос следва да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда ,правните му изводи по предмета на спора. Липсва и обосновка, която да обвърже въпроса с посоченото основание по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК. Ето защо Върховен касационен съд не приема да е налице основание за допускане на касационно обжалване. На ответника [фирма] се дължат разноски за азвокатска защита, те са в размер на 300 лева Воден от горното, съдът