Определение № 2590 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 725/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т., чрез адв. Д. Г. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 9/10.01.2023 г., постановено по в. т. д. № 883/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, в частта, в която е отменено решение № 260519/03.08.2022 г., постановено по т. д. № 350/2020 г. по описа на СГС, ТО, и са отхвърлени предявените от Н. Т. срещу „Далла турс“ ЕООД кумулативно обективно съединени деликтни искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) над присъдената сума от 1400 лв. до пълния му предявен размер от 9044,39 лв. - обезщетение за причинени имуществени (пропуснати ползи и претърпени загуби) и неимуществени вреди от ползване на фотографията „Залив на Котор“, разгласена на авторския сайт на Т. през м. 12.2018 г., извършено чрез публикуването ѝ на сайта на „Далла турс“ ЕООД с цел предлагане на екскурзии до Черна гора, като искът за обезщетение на причинените неимуществени вреди е предявен за сумата от 500 лв. (част от общо претендираната сума в размер на 1000 лв.) и 2) над присъдената сума от 99,95 лв. до пълния му предявен размер от 579,99 лв., представляваща законна лихва върху главното парично притезание, изтекла за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. Въззивното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, в която предявените деликтни искове са уважени. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно при определяне на дължимото обезщетение за неправомерното използване на процесното фотографско произведение следва да се вземе предвид размера на пропуснатото лицензионно възнаграждение, което авторът би получил при правомерно развитие на правоотношението, т.е. в случай че не бе извършено твърдяното нарушение на неговите авторски права и то съобразно националния пазар, на който той функционира (ФРГ), а не съобразно българския национален пазар, където ответникът осъществява своята търговска дейност. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани както в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпросите са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (не се сочат такива актове, а напротив прави се искане по тези въпроси Върховният касационен съд да отправи на основание чл. 628 ГПК преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз), така и в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК - поставените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Касаторът поставя следните материалноправни въпроса: 1. „Как се определя обезщетението за пропуснати ползи при нарушение на авторско право по чл. 95, ал. 3 и чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, когато има разминаване между средните лицензионни възнаграждения (цената на дребно за правомерно възпроизведен екземпляр) за подобни произведения в държавата, в която авторът е установен и продава произведенията си, и държавата, в която е установен нарушителят и авторът търси защита?“ и 2. „В случай че съдът вземе предвид икономическите условия при определяне на обезщетението съгласно чл. 95, ал. 3 ЗАПСП и пазарната равностойност на предмета на нарушението съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 2 ЗАПСП, тези в държавата, в която авторът е установен и продава произведенията си, или в държавата, в която е установен нарушителят и авторът търси защита ли следва да бъдат определящи?“ Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. С определение № 97/16.01.2024 г. настоящият съдебен състав на ВКС е спрял на основание чл. 292 ГПК съдебното производство до приключване на тълк. д. № 3/2022 г. на ОСГТК на ВКС. С ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК е даден отговор на въпросите, предмет на това тълкувателно дело, поради което е отпаднала процесуалната пречка за произнасяне от ВКС по искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Следователно, спряното съдебно производство трябва да бъде възобновено на основание чл. 230, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от процесуален представител, с надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт (арг. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК) в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел за установени в процеса на доказване всички правопораждащи предявените спорни материални права юридически факти, обуславящи възникването на правото на обезщетение за причинените от нарушението на авторското право върху процесното произведение (фотография) имуществени и неимуществени вреди. При определяне на размера на това обезщетение апелативният съд е съобразил правната норма, уредена в чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, според която релевантни за обема на имуществената отговорност при накърняване на авторското право са всички обстоятелства, свързани с нарушението, пропуснатите ползи, неимуществените вреди, както и приходите, придобити от нарушителя вследствие на нарушението. Изяснил е, че отговорността за нарушено авторско право представлява особен вид деликтна отговорност, която има обективен характер и е без значение дали нарушителят е знаел или не за чуждите права върху произведението, поради което нарушителят дължи на автора на произведението обезщетение за причинените му вреди, настъпили в пряка причинна връзка с това противоправно деяние. Счел е, че в настоящия казус е приложима разпоредбата на чл. 95, ал. 3 ЗАПСП, тъй като ответното дружество е публикувало процесната фотография на своя електронен сайт без разрешението на автора и без той да е посочен като неин създател, използвайки я за визуализиране на туристическа дестинация, за която е организирало екскурзия - по този начин процесната фотография би могла да бъде възприета визуално от неограничен кръг лица. В случая и доколкото липсват категорични и безспорни данни какви приходи въззивникът е придобил вследствие на нарушението, апелативният съд е обосновал правното съждение, че при определяне на претендираното обезщетение не би могло да се използва т. нар. „метод на приходите“, поради което приложение трябва да намери сравнителният метод (на пазарните аналози). Но при използване на този способ не следва да се приеме за единица за сравнение както определената цена за ползване на процесната фотография от самия ищец - в публикувания ценови лист на уебсайта му, така и Таблицата за средни възнаграждения при продажба на фотографии, приложима в немската фото-индустрия. Прилагайки чл. 8, т. 1 от Регламент ЕО № 864/2007 на ЕП и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорните задължения („Рим II“) и формираната практиката на СЕС по приложението му (напр. Решение от 3 октомври 2013 г. по C-170/12, Решение от 3 март 2022 г. по C-421/20, Решение от 3 март 2022 г. по C-421/20), съдът е счел, че несъмнено в тях е дадено разрешение на спорния по делото въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за пропуснати ползи при неправомерно използване на авторско произведение - именно българският съд е компетентен да се произнесе по отношение на вредата, причинена на територията на Република България, която се явява държава членка на сезираната юрисдикция, като вземе предвид критериите, определени от приложимия национален закон. Принципът за приложението на материалното право на държавата членка, в която се търси защита за нарушения на права върху обекти на интелектуалната собственост (lex loci protectionis) е приложим в случая и по аргумент от т. 26 от Преамбюла на този Регламент. В този смисъл, след като създателят на произведението е потърсил защита на авторското си право с твърдения, че е нарушено на територията на Република България, въпросът как се определя обезщетението за пропуснати ползи при неправомерно използване на авторско право следва безсъмнено да се разреши съобразно приложимия българския материален закон, който е изцяло съответен на нормативните правила, уредени в съюзното право. При неговото приложение е необходимо да се съобрази, че ищецът е гражданин на ФРГ и определените от самия него цени за произведенията му, вкл. тези на немската фото-индустрия, са несъответни на обществените и икономическите условия в България, поради което не могат да намерят приложение при определяне на обезщетението за причиняване на имуществени вреди на автора за територията на България. На отделно основание ценовият лист на автора, достъпен в интернет на уебстраницата му, не давал информация за характера и основанието за начисляване на претендираните добавки към основната определена цена за интернет използване на произведенията му, респ. относно обстоятелството какво е основанието за начисляването им (допълнителни 50%, допълнителни 100%). Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни доводи въззивният съд е достигнал до правния извод, че за определяне на обезщетението за причинените на автора имуществени вреди, представляващи пропусната полза, респ. неимуществени вреди - психически болки, страдания, стрес и дискомфорт, е приложимо нормативното правило, уредено в чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, според което, когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от 500 лв. до 100000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП. Изяснил е, че тези условия освен че отчитат конкретиката на всеки един казус (релевантните за определяне на конкретното обезщетение обстоятелства, свързани с нарушението), установяват и специална предупредително-възпираща функция на присъжданото обезщетение – то ще въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. При определяне на конкретния размер на дължимото обезщетение решаващият състав е съобразил обстоятелството, че процесната фотография е една, използвана е за период от около три месеца от въззивника, за да илюстрира допълнително с рекламна цел търговската му дейност (без да се акцентира на самото произведение), като в резултат на рекламните кампании не се установява търговецът да е придобил конкретни приходи, поради което апелативният съд е счел, че справедливото обезщетение възлиза на сумата от 500 лв. за причинени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи и 500 лв. за неимуществените вреди (общо на сумата от 1000 лв.). Към него следвало да бъде добавено и обезщетение за причинени вреди в размер на 400 лв., представляващи сторени извънсъдебни разноски за разрешаване на процесния спор сума, платена като възнаграждение на представляващия го адвокат. Съобразно тези мотиви въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди е бил уважен над сумата общо от 1400 лв. до сумата общо от 9044,39 лв. Съобразно изхода на правния спор по главния иск апелативният съд е отменил и решението в частта, в която е уважен акцесорният иск за заплащане на лихва за забава за периода от 07.06.2019 г. до 18.02.2020 г. над сумата от 99,95 лв. до присъдения размер от 579,99 лв., като в тези части е отхвърлил кумулативно обективно съединените осъдителни искове. Поставените от касатора материалноправни въпроси, конкретизирани и обобщени от настоящия съдебен състав съгласно тълкувателните разяснения по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, както следва: „В случаите, в които държавата, в която е извършено нарушението на авторско право, е различна от държавата по пребиваване на автора, кой е водещият пазар за ценообразуване при определяне размера на претърпените имуществени вреди под форма на пропуснато лицензионно възнаграждение, които подлежат на обезщетение по силата на чл. 95 ЗАПСП ?“, отговорят както на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване (те са от значение за изхода по настоящото дело, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните съждения на съда), така и на допълнителния селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – те да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС (по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК). С оглед на обстоятелството, че при обосноваване на правния отговор по т. 1 от ТР № 3/1.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2022 г., ОСГТК е изследвано приложимото право на ЕС и практиката на СЕС по правилното тълкуване и приложение на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, целящи да осигурят ефективна защита на интелектуалната собственост и минимален стандарт, искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване от ВКС до СЕС – на основание чл. 267 ДФЕС, във вр. с чл. 629, ал. 3 ГПК, се явява неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно обжалваемия материален интерес касаторът трябва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 162,45 лв. Воден от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд