Определение № 1105 от 08.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2015 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. Х. Х., срещу въззивно решение №І-32/25.03.2015г., постановено по възз.гр.д. №236/2015г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 2387/11.12.2014г. по гр.д. № 3946/2014г. на Районен съд - Бургас. С първоинстанционното решение са уважени предявените от И. М. Т. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 - т.3 КТ. В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, необосновано и се моли за неговата отмяна. Представеното изложение по чл.284, ал.1,т.3 ГПК преповтаря доводите за неправилност на атакуваното решение, развити в касационната жалба и отразява несъгласието на касатора с правните изводи на въззивната инстанция. Конкретни правни въпроси не са формулирани, а с оглед цитираната задължителна съдебна практика, като правен проблем би могъл да се уточни този за необходимите предпоставки, при които се приема, че работодателят е спазил задължителната процедура по чл.193 ал.1 КТ, преди да наложи на работника или служителя дисциплинарно наказание. Ответникът И. М. Т., представляван от адв. Б. И. В., в представения писмен отговор счита, че не са налице основания за допускане на касационния контрол. Kасационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легимитирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Установено е, че ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор №123/16.01.2008г. на длъжността „регионален мениджър”, считано от 01.04.2011г.; че на 06.02.2014г., назначената от работодателя комисия е констатирана липса от касата на офиса в [населено място] в размер на 9 999лв., за което служителят е бил уведомен и управителят на дружеството му е поискал обяснения във връзка с откритата дисциплинарна процедура; както и че на същия ден Т. е дал такива писмени обяснения. Впоследствие, със заповед №155/14.04.2014г. му е наложено наказание „дисциплинарно уволнение”, заради системни нарушения на трудовата дисциплина, извършвани в периода от 01.06.2012г. до 19.02.2014г. и трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.330, ал.1, т.6 КТ. За да уважат исковете по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ и първоинстанционният, и въззивният съд са посочили, че при издаване на уволнителната заповед работодателят не е спазил законоустановеният двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание, предвиден в чл.194, ал.1 КТ. Посочено е, че датата, на която описаните в заповедта нарушения са установени е 06.02.2014г.; двумесечният срок за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца е изтекъл на 06.04.2014г., а оспорената заповед е от 14.04.2014г. С исковата молба Т. изрично е въвел неспазването на 2-месечният срок по чл.194, ал.1 КТ като основание за отмяна на заповедта за уволнение, което възражение е преценено за основателно и доказано от съда. С тези решаващи мотиви е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение с Т. е незаконосъобразно. В допълнение е посочено, че дори и да се приеме твърдението на ответното дружество, че нарушенията са установени на 19.02.2014г., то тогава уволнението е незаконосъобразно, поради неспазване на процедурата по чл.193 ал.1 КТ. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени конкретни правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателят да е обосновал, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, или са решавани противоречиво от съдилищата. На практика в изложението, касаторът е преповторил част от съдържанието на касационната си жалба, излагайки отново доводите си за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните по делото доказателства и за необоснованост на направените изводи относно законосъобразността на уволнението на ищеца. Съгласно приетото по т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС - касационно обжалване не може да се допусне при липса на формулиран конкретен въпрос, а доводите за неправилност и необоснованост на постановения въззивен акт не могат да бъдат обсъждани в тази фаза на касационното производство. Въпросът, който се съдържа /независимо, че не е изрично формулиран/ в изложението към представената жалба и произтича от цитираната от касатора задължителна практика, е за необходимите предпоставки, при които се приема, че е спазена задължителната процедура по чл.193 ал.1 КТ. Този въпрос обаче не е обусловил решаващите изводи на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед за дисциплинарно уволнение. Основният довод на съда за да приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно, е свързан с налагане на дисциплинарното наказание след изтичане на установения в закона двумесечен преклузивен срок – нарушението е открито на 06.02.2014г., а заповедта на работодателя е от 14.04.2014г. Доводите на касатора в тази връзка, че нарушението следва да се счита открито на 19.02.2014г., при което наказанието се явява наложено в срока по КТ, са такива по съществото на спора и касаят обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства. Проверката на възприетите от съда фактически констатации, респ. обосноваността на изводите му, се осъществява в производството по чл.290 и сл. ГПК, но не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Що се отнася до допълнителния въпрос, касаещ предпоставките за спазена от работодателя процедура по чл.193 ал.1 КТ, по него е налице установена задължителна практика, с която въззивният съд се е съобразил. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, които служат за уеднаквяване на практиката и са задължителни за съдилищата /в този смисъл са и тези, на които се позовава касатора / се приема, че преди да наложи дисциплинарно наказание работодателят следва: 1. да изиска от работника или служителя обяснения във връзка с допуснатото от него дисциплинарно нарушение, 2. да ги приеме или да изслуша работника или служителя и да събере и оцени посочените доказателства. След тези действия, ако счита, че е допуснато нарушение, работодателят налага съответното на тежестта на нарушението наказание. В практиката няма спор, че обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарно наказание /Решение № 137/ 01.06.2012 г. по гр. д. № 982/2011 г., ІІІ г.о., Решение № 225/ 05.04.2012 г. по гр. д. № 375/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС и др./. Целта е работодателят да има възможност да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с нарушението / в с.см. - решения по гр. д. № 1687/2009 г., по гр. д. № 301/2009 г., по гр. д. № 799/ 2009 г. на ІІІ г.о., по гр. д. № 826/2009 г., по гр. д. № 1917/2010 г. на IV г. о. на ВКС и др./. Предвид всичко изложено, не са налице основания за селектиране на подадената касационна жалба. Ответникът по жалбата И. М. Т. е направил искане за присъждане на разноските в настоящото производство, което е основателно и доказано за сумата 750 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение