Определение № 854 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3080/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца Ю. И. В. от [населено място], [жк], [жилищен адрес] ап. 61, ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Б. П., и ответника „Структо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. А. М., против Решение №2017 от 05.04.2024г. по в. гр. д. №9606/2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение № 1467 от 01.02.2023г., постановено по гр.д. № 17939/2022г. на СРС, ГО, 153 състав, с което ответникът „Структо Инженеринг” ООД, ЕИК[ЕИК], е осъден да заплати на Ю. И. В., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ сумата от 55000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди- претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 14.09.2021г. на строителен обект в [населено място], която е причинила смъртта на баща му- И. В. И., ведно със законната лихва от 14.09.2021г. до погасяването на главницата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв.

С касационната жалба на Ю. И. В. решението се обжалва в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърлянето на исковата му претенция за разликата над уважения размер от 55000 лв. до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му. Към касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 от ГПК.

Ответната страна по жалбата „Структо инженеринг“ ООД, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, ап.1, ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника му адв. А. М., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

С касационната жалба на „Структо инженеринг“ ООД решението се обжалва в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което предяеният иск е бил уважен за сумата от 55000 лв. Излагат се доводи за неправилност на решението в посочената му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е направено искане за отмяната му и отхвърляне на исковата претенция. Към касационната жалба е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2 от ГПК.

Не е постъпил отговор на касационната жалба на „Структо инженеринг“ ООД от ответната страна по нея Ю. И. В..

Третото лице- помагач на страната на ответника ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД не е взело становище по касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че между И. В. И. /баща на ищеца Ю. И. В./ и ответното дружество „Структо инженеринг“ ООД е съществувало трудово правоотношение, по което И. И. заемал длъжността „работник, строителство“. На 14.09.2021г. по време на работа същият паднал от последното ниво на строително скеле от височина около 8 метра, при което е настъпила смъртта му, което събитие по надлежния ред било признато за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО с разпореждане № 31318/ 17.03.2022г. на ТП на НОИ- София- град. При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е установил, че процесната трудова злополука е настъпила при следната фактическа обстановка: И. И. е извършвал заедно с техническия ръководител на обекта С. Х. строително- монтажни работи /фиксиране на декоративни фасадни панели/, намирайки се на последно ниво на строително скеле на височина около 8 метра, без същото да е обезопасено срещу падане от височина чрез съответните съоръжения- перило за ръце, средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение, като по преценка на техническия ръководител И. И. е трябвало да слезе долу на земята, за да завърже рамки с въже, които да се изтеглят горе и с тях да се направи парапет на скелето, като при слизането И. е паднал от скелето. На пострадалият работник били проведени начален инструктаж по здраве и безопасност при работа и инструктаж на работното място съответно на 09.12.2020 г. и 17.12.2020г., последният проведен му периодичен инструктаж бил от 14.06.2021г., като на 14.09.2021 г. му бил проведен и документиран ежедневен инструктаж. При така установените факти съдът е приел за недоказано заявеното от ответника възражение, че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука поради допусната груба небрежност. Изложил е съображения, че действително И. И. не е бил с поставен предпазен колан при настъпване на инцидента, но в случая без такъв колан е бил и прекият му ръководител С. Х., с когото заедно са извършвали строително- монтажни работи, като последният би следвало да осъществява контрол за спазване на правилата за безопасност на труда от работниците и да не допуска нарушаването им. Предвид горното въззивният съд е приел, че създадената организация на труд при дружеството–ответник е била работниците да извършват строително- монтажни дейности по скелето без поставени предпазни колани. Посочил е и че причина за настъпване на процесната трудова злополука е допуснатото от ответното дружество нарушение на нормативната уредба за създаване на безопасни условия на труд, тъй като строителното скеле не е било обезопасено срещу падане от височина чрез съответните съоръжения- перило за ръце, средно перило за ръце или друго еквивалентно алтернативно решение. За ирелевантни за спора са приети изводите в постановление от 10.10.2023г. на СГП, доколкото постановлението за прекратяване на наказателното производство няма задължителна сила за гражданския съд.

При определяне на размера на претендираното от ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди съдът е приел, че същото следва да възмезди болките и страданията от загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищеца в резултат на смъртта на неговия баща, като размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и при съобразяване на съгласно указанията, дадени в ППВС №4 от 23.12.1968 г. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че ищецът не е поддържал тясна и силна емоционална връзка с баща си, доколкото от 2006 г. Ю. живее с майка си и се е срещал с баща си не повече от 1-2 пъти месечно, а за период около 2-3 години /2007г.-2009г./ не са поддържали никакъв контакт, тъй като бащата е работел в чужбина; двамата не са се срещали в дома на никой от тях, а срещите им се провеждали тайно от майката на И. И., която била против провеждането им и водела дело срещу ищеца за разваляне на договор за прехвърляне на апартамент; двамата не са ходили заедно по почивки и не са прекарвали продължително време заедно. Посочил е, че въпреки това предвид съществуващата биологична връзка смъртта на бащата на ищеца, довела до прекъсването й завинаги, е оказала отрицателно въздействие върху емоционалното му състояние и е породила негативни емоции и страдание. Ето защо за неоснователно е прието възражението на ответното дружество, че поради съществуващите междуличностни отношения, ищецът не е претърпял вреди от загубата на баща си. При определяне на конкретния размер на дължимото на ищеца обезщетение съдът е отчел, че към датата на настъпване на събитието починалият И. И. е бил в трудоспособна възраст /на 57 години/, а ищецът Ю. В. е бил на 31 години, т.е. на зряла възраст, на която вече би следвало вече да е самостоятелен. Съобразил е по-ниския интензитет на претърпените от ищеца вреди предвид отдалечените отношения между него и баща му за един значителен период от време, липсата на съвместно съжителство и чести контакти между двамата и съответно липсата на силна емоционална връзка. Приел е, че по делото не се установяват твърденията на ищеца за наличие на причинна връзка между процесния инцидент и влошеното му здравословно и психическо състояние, тъй като от доказателствата по делото е видно, че психичните му проблеми са констатирани през 2009г., а и са налице данни за употреба на наркотични вещества и проведени принудителни лечения в тази връзка. По така изложените съображения съдът е приел, че справедливият размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е 55 000 лева, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за уважаване на предявения иск до посочения размер и за отхвърлянето му за разликата над 55000 лв. до пълния размер от 100 000 лв., предявен частично от 150 000 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът Ю. И. В. иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:

1.Следва ли да се вземат под внимание всички наведени конкретни обстоятелства, както и всички приети по делото доказателства, които обуславят определяне на справедливото обезщетяване на причинените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, причинила смъртта на работник, по отношение на който предявилият претенцията по чл.200, ал.1 от КТ е в най-близка родствена връзка?

2. Възможно ли е съдържанието на връзката между пострадалия от трудова злополука и неговия низходящ, т .е. между родител и дете да се определя само и единствено от съвместното им съжителство, ако то е било прекратено по силата на съдебно решение за развод, при което родителските права и местоживеенето на детето са били предоставени на другия родител и е определен режим на лични контакта два пъти месечно без преспиване?

3. Възможно ли е съдържанието на връзката между пострадалия от трудова злополука и неговия низходящ, т.е. между родител и дете да се определя само и единствено от съвместното им съжителство, ако то е било невъзможно поради обстоятелството, че за кратьк период от време по обективни, чисто икономически причини се е наложило те да живеят в различни държави?

4. Възможно ли е критерий за емоционалната връзка между пострадалия и неговото дете да са броя на срещите между тях, както и мястото на което те са били осъществявани?

5. Определя ли се действителното съдьржание на отношенията между пострадалия и тьрсещия обезщетение единствено и само от честотата и продължителността на контактите между тях?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът „Структо инженеринг“ ООД иска допускането на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:

1.Какъв следва да бъде критерият за определяне на конкретен размер на обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД само и единствено на основание биологична връзка между ищец и пострадал, при доказана липса на фактическа, емоционална, приятелска или друга близка фактическа връзка?

2.Следва ли съдът да обоснове размера на присъденото обезщетение на базата обективна биологична връзка съобразно конкретните обстоятелства по делото и събраните доказателства?

3.Доказаното съпричиняване поради неизпълнение на трудови задължения от страна на пострадалото лице следва ли да се посочи от съда като фактор за определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и следва ли да се изложат мотиви в тази насока?

4.При изцяло прекъсната връзка между наследника по закон и пострадалото лице следва ли да се приеме, че искът по чл. 200 от КТ при тези мотиви е директно правно основание за присъждане на обезщетение, без да е необходимо да се доказват неимуществени вреди?

5.Следва ли да се присъди обезщетение като единственото основание за присъждането е биологична връзка между търсещия обезщетение и пострадалото лице, при ненастъпили, а само презумирани /предполагаеми/ вреди?

6. Мотивирано ли е решението, щом не са налице мотиви по отношение на настьпили вреди, досежно определяне размера на присъденото обезщетение?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Не е налице твърдяното от касатора Ю. И. В. основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от него въпрос №1 от изложението му, свързан с преценката на обстоятелствата, които са от значение за определяне на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на бащата на ищеца. Същият е от значение за формиране на решаващата воля на съда и обуславя изхода на делото, поради което по отношение на него е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице обаче допълнителния селективен критерий на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като така поставеният въпрос не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната и казуална съдебна практика. Съгласно задължителните указания, дадени в Постановление № 4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите низходящи, съпруг и възходящи, и то след като се установи, че действително са претърпели такива вреди. Съгласно задължителните указания, дадени в т. ІІ от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, които в случай на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между него и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. Така дадените в постановлението указания са доразвити във формираната практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, съгласно която при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат степента и продължителността на болките и страданията, понесени от увредения, конкретните социално- икономически условия и стандартът на живот в страната към момента на увреждането, както и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди въззивният съд е съобразил посочените в цитираната практика критерии и е взел предвид обстоятелствата, които са от значение за определянето им. Във въззивното решение са изложени подробни съображения защо съдът определя конкретния размер на обезщетението на ищеца, свързани с липсата на силна емоционална връзка и чести контакти между него и починалия му баща, както и с възрастта и установените по делото действително претърпени от ищеца болки и страдания. Липсва противоречие между решението и цитираното в изложението Решение № 101 от 08.07.2016г. на ВКС по т .д. №1332/2015г., първо т.о., което е постановено при друга фактическа обстановка, тъй като по делото е била доказана по- силна емоционална връзка между починалия родител и претендиращото обезщетение дете.

Останалите четири въпроса в изложението на касатора Ю. В. са формулирани според поддържаните от него доводи в касационната жалба и съдържат предпоставки и твърдения, които не са налице и не кореспондират с мотивите на въззивното решение, тъй като при преценката си за силата на емоционалната връзка между ищеца и баща му въззивният съд не е изхождал само от липсата на съвместно съжителство или само от липсата на чести контакти между тях, а от всички обективно установени по делото обстоятелства. Въпросите обективират несъгласието на касатора с определения му от въззивния съд размер на обезщетението и се отнасят до правилността на решението, поради които и не могат да съставляват основание за допускане на касационното му обжалване. Същите могат да бъдат разглеждани само при постановяване на решение от касационната инстанция по чл.293 от ГПК след евентуално допускане на касационно обжалване.

Не е налице и твърдяното от касатора „Структо инженеринг“ ООД основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно приетото в т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е налице, когато разглеждането на конкретен правен въпрос от ВКС допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая поставените от касатора въпроси не удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като същите се основават на и обективират изложените от него оплаквания срещу въззивното решение и съдържат във формулировката си доводи и условия, каквито въззивният съд не е приемал и каквито не са налице, а именно- че ищецът не бил претърпял неимуществени вреди, а съдът присъдил обезщетение само на основание биологичната връзка между него и починалия му баща; че връзката между починалия и сина му била изцяло прекъсната; че по делото било доказано съпричиняване поради неизпълнение на трудови задължения от страна на пострадалия работник; че съдът не бил изложил мотиви за настъпилите вреди. Предвид горното по така изложените от касатора въпроси не може да бъде допуснато касационно обжалване, тъй като същите се отнасят до правилността на решението, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 от ГПК.

Неоснователно е и направеното и от двете страни искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

С оглед обстоятелството, че и двете страни са подали касационни жалби срещу въззивното решение и недопускането на касационно обжалване, то направените от всяка от тях разноски за касационното производство следва да останат за нейна сметка.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,