Определение № 211 от 25.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3161/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, вр. пар. 74 ПЗР ЗИДГПК (обн. ДВ бр. 86/2017 г.). Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. К. С. Ш., против решение № V-25 от 28. 03. 2017 г. по гр. д. № 87/2017 г. на Бургаския окръжен съд, пети въззивен граждански състав, с което, след отмяна на решение № 52 от 27. 07. 2016 г. по гр. д. № 382/2015 г. на РС – Царево, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма], [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане на съдебна делба между посочените дружества на поземлен имот с идентификатор 48619.2.458 по одобрената КККР на [населено място], местността „Д. гьол“, с площ от 10831 кв.м. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск за делба. Поддържат се основания по чл.. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на съдебния акт. Подаден е отговор на касационната жалба от [фирма], чрез адв. Л. С., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. [фирма] и [фирма] не изразяват становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: За да отмени първоинстанционното решение и отхвърли иска за делба на процесния поземлен имот, съставът на окръжния съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са съсобственици поземлен имот с идентификатор 48619.2.458 по одобрената КККР на [населено място], местността „Д. гьол“, с площ от 10831 кв.м., като [фирма] притежава 850/10832 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 89/2010 г., [фирма] – 940/10832 ид.ч., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 157/2009 г., [фирма] – 910/10832 ид.ч., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н..а. № 165/2013 г., [фирма] – на 8132/10832 ид.ч., на основание апортна вноска, извършена от съдружниците Г. К. У. и А. З. У., които към апорта са били придобили собствеността на основание договори за покупко-продажба, сключени с н.а. № № 197/2002 г. и 86/2002 г. Приел е, въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза, че в процесния имот е предвидено, по одобрен инвестиционен проект, изграждането на 10 бр. жилищни сгради и вилни сгради (3 бр. еднофамилни къщи № № 1, 2 и 3; 2 бр. редови къщи № № 4 и 5 с по 8 апартамента всяка, 4 бр. къщи № № 6, 7 8 и 9 с общо 40 апартамента, както и къща № 12), от които не е построена само жилищна сграда № 12, за построяването на която разрешението за строеж е издадено на [фирма]. В свободното от застрояване дворно място е предвидено и реализирано: обособяване в три зони на места за паркиране, обслужващи жилищните сгради; зони за отдих; детска площадка; резервоар за дъждовна вода; зелени площи; алеи; отделна и самостоятелна В и К мрежа, която не е част от водопроводната мрежа на В и К – Б.; канална помпена станция за битово-фекалните води на всички жилищни сгради. Приел е, че не е възможно разделянето на поземления имот на самостоятелни урегулирани поземлени имоти, при съобразяване с основното и допълващото застрояване, Приел е, че [фирма] е собственик на построена в имота еднофамилна къща № 3 с идентификатор 48619.2.458.15, допълваща постройка – сауна и открит басейн от 22 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н..а. № 89/2010 г. [фирма] – собственик на еднофамилна къща № 1, сауна и открит басейн от 22 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 165/2013 г. [фирма] – собственик на самостоятелен обект – апартамент № 6 (Е) в жилищна сграда № 9. [фирма] не притежава право на собственост върху жилищна сграда, самостоятелен обект в жилищна сграда или друг самостоятелен обект, находящ се в процесния имот (еднофамилна къща № 2 е собственост на управителя на дружеството И. Б. и М. Б., на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 110/2009 г.). Приел е, въз основа на представените нотариални актове, че останалите жилищни сгради и самостоятелни обекти в жилищни сгради са собственост на различни физически лица, които не притежават право на собственост върху терена. При тези факти, съдът е приел от правна страна, че искът за делба на поземления имот е неоснователен. Приел е, че по отношение на процесния имот намира приложение ППВС № 2/82 г., т. 1, б. „д“, вр. б.“г“, според което е недопустима делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици на парцела, в който случай по силата на закона е създадено положение, сходно на етажната собственост, имотът съставлява обща част, която е неделима съобразно чл. 38, ал. 3 ЗС. Приел е, че в процесния случай съсобствениците на имота притежават самостоятелни сгради или обект в сграда, построени в процесния имот – [фирма] не притежава самостоятелен обект върху имота, но такъв притежават собствениците на капитала М. и И. Б. (последният и управител). Приел е, че парцелът е обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана със собствеността върху отделните обекти, построени в същия. Приел е, че разликата между съсобствениците на дворното място и собствениците на сградите не променя статута на обща част на дворното място. В изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът допустима ли е делба на поземлен имот, ако не всички съсобственици на имота притежават самостоятелни обекти, построени в имота или самостоятелни обекти в построени в имота сгради, и не е налице хипотезата на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Твърди се противоречиво разрешаване на така поставения въпрос с практиката на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения: решение № 380 от 15. 10. 2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 87 от 07. 07. 2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 476 от 7. 03. 2013 г. по гр. д. № 56/2012 г. на ВКС, 1 г.о. Така твърдяното противоречие е налице. В цитираните решения е прието, че при действието на ЗУТ делбата на съсобствен урегулиран поземлен имот е недопустима само в следните случаи: а/. имотът е застроен с обекти индивидуална собственост на собствениците на терена, (всички съсобственици на дворното място притежават отделни обекти на собственост), в която хипотеза същият е обща част (загубил е самостоятелния си характер и е придобил обслужващо предназначение спрямо сградите); б/. не всички собственици притежават в индивидуална собственост отделни сгради или отделни обекти на собственост в сграда, но са налице предпоставките за приложение на чл. 183, ал. 4 ГПК, даваща възможност на съсобственика, непритежаващ отделен обект, да извърши застрояване без съгласието на съсобствениците, които притежават, започнали са или имат права за съответно строителство в имота на самостоятелен обект. Прието е, че тълкуването, дадено с ППВС № 2/1982 г., т. 1, б. „в“, б. „д“ и б.“е“ не намира приложение при действието на чл. 183 ЗУТ. В обжалваното въззивно решение е приета недопустимост на делбата на поземления имот, въпреки по делото да е установено, че един от съсобствениците на имота ( [фирма]) не притежава индивидуална собственост върху построен върху терена самостоятелен обект и въпреки липсата на въведени твърдения или ангажирани доказателства за наличие на предпоставките по чл. 183, ал. 4 ЗУТ по отношение на [фирма]. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,