Определение № 198 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3393/2018 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуалния представител М. Д. – старши инспектор в ТД-В. на КПКОНПИ, срещу определение № 430 от 20.07.2018 г. по ч.гр.д. № 357/2018 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 182 от 10.05.2018 г. по гр.д. № 295/2013 г. на Окръжен съд Шумен за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на исковете по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./, вр. с §5 ПЗР ЗОПДНПИ /отм./ срещу Д. М. Д., М. Д. Ц. и С. Н. Ц. поради неприключила в срока по чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ проверка на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. В изложение към касационната жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК по въпроса за характера на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./ поради противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС, както и очевидна неправилност на определението. С определение № 333/04.10.2018 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 3393/2018 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”.. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното определение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк.дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и отмяна на определението за прекратяване на производството поради недопустимост на исковете по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, вр. с §5 ПЗР ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение