Определение № 598 от 25.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2042/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищците И. К. и Р. Ж. срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове по чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди в резултат на настъпилата при пътно-транспортно произшествие смърт на Р. К., брат на ищцата К. и вуйчо на ищеца Ж.. За да постанови решението си, въззивният съд въз основа на показанията на разпитаните свидетели е приел за установено, че свид. Т. познава ищците от 1984 г. Ищцата се разделила със съпруга си малко след раждането на ищеца през 1980 г. и когато през 1985 г. заминала да учи в друго населено място, оставила детето на грижите на майка си и брат си. През 1997 г. ищецът постъпил в колеж, където пострадалият му помагал с таксите за обучението. Според свид. П. пострадалият след смъртта на баща си през 1984 г. започнал да полага грижи за сестра си и племенника си. Последният заминал за Англия през 2005 г. – 2006 г. и там създал свое семейство. Върнал се в страната за погребението на вуйчо си. Преценявайки свидетелските показания, съдът е приел, че свидетелите споделят по-скоро свои общи впечатления, без да пресъздават конкретни факти и обстоятелства. Извел е фактически извод, че между ищците и пострадалия е съществувала близост, обичайна според общоприетите норми и традиционни разбирания, но не и изключителна, с което е обосновал и крайния извод за неоснователност на исковете. В касационната жалба са изложени оплаквания, че въззивният съд не е взети под внимание свидетелските показания, които описват близката и дълбока връзка между ищците и пострадалия, който не само помагал на сестра си, а на практика е отгледал племенника си като роден син. Изтъква се, че по време на образованието на ищцата грижите за него били поети изцяло от вуйчото и бабата, която обаче работила по това време и поради това цялата грижа била полагана от пострадалия. Подчертава се и обстоятелството, че пострадалият е бил мъжката фигура в живота на ищеца, като е бил до него в ученическите му години, подкрепял го е, помагал му е в ученето, спортувал е заедно с него, водел го е по почивки, възпитавал го е и е бил негов пример в живота. Оспорва се, че заминаването на ищеца за Великобритания погрешно е тълкувано от съда като предпоставка за отчуждаване, доколкото ищецът и пострадалият приемали връзката си като такава между баща и син, без значение разстоянието, още повече, че ежедневно контактували и често си гостували. Поддържа се, че въпреки безспорното доказване на силната емоционална връзка между пострадалия и ищците, последните са лишени от правото да получат справедливи обезщетения, поради което въззивното решение се явява о чевидно неправилно като противоречащо на материалния закон. Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Очевидна неправилност на въззивното решение се обосновава с довода, че от събрания доказателствен материал по делото може да се направи несъмнен извод, че между пострадалия и ищцата е съществувала изключителна близост, която надхвърля обичайната в отношенията между брат и сестра, както и че е установено по безспорен начин, че пострадалият и ищецът са изградили и поддържали отношения, равносилни на тези между баща и син, а не като между вуйчо и племенник, с оглед на което е напълно явно, че въззивният съд е нарушил материалния закон, като не е присъдил претендираните обезщетения. По чл. 280, ал. 1 ГПК е формулиран въпросът „ Какви са критериите, по които се определя, че е налице изключителна близост между загиналия в резултат на непозволено увреждане и роднините му, в случая сестра и племенник, претендиращи обезщетения?“. Поддържа се, че поставеният въпрос е разрешен в противоречие с посочена практика на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към спорния въпрос за доказаността на съдържанието и дълбочината на формираните между пострадалия и ищците емоционални връзки, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените от жалбоподателите оплаквания са насочени срещу правилността на фактическия извод на съда, че установеното според конкретните обстоятелства по делото съдържание на съществувалата между пострадалия и ищците близост не надхвърля обичайното за този вид родствени връзки, т. е. свеждат се до доводи за неправилно установяване на фактите, евентуално за необсъждане в пълнота на събраните доказателства, които, съобразно посоченото по-горе, са извън обхвата на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същите съображения не е налице и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. В конкретния случай съдът не е отрекъл значението на дадени значими обстоятелства като критерий за определяне на емоционалната връзка като особено близка, трайна и дълбока по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК, респ. да е придал значение на неотносими обстоятелства, в какъвто случай поставеният въпрос би бил релевантен, а се поддържа, че не са обсъдени обстоятелства, за които се твърди, че са установени по делото. Съобразно така изложените оплаквания удовлетворяващ общата предпоставка би бил въпросът относно задължението на съда да обсъди всички допустими и относими доказателства и факти по делото, какъвто обаче от страна на жалбоподателите не е поставен. С тези мотиви съдът