Определение № 5734 от 09.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3460/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ю. П. чрез адв. В.М. от САК срещу решение №2272 от 14.04.2025г по в.гр.дело № 8511/2024г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №7226 от 19.04.2024г по гр.д.№35254 /2023г на Софийски районен съд ,постановено по трудов спор с работодателя „Баланси-М” ООД Уволнението на ищцата от длъжността „ рецепционист” в „Рош България” ЕООД,извършено със заповед №155 от 21.04.2023г на управителя на ответното дружество на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ поради съкращение на щата, е прието за законосъобразно, като е съобразено дружеството ответник е приело по договор да изпълнява работодателска компетентност по трудовите правоотношения с работници и служителите ,наети за „Рош България”, в което дружество ищцата е заемала длежността от която е съкратена ,по щатно разписание единствена. Отхвърлен е иск за отмяна на заповедта, приета от въззивният съд за връчена на датата 21.04.2023г при отказ на ищцата, за възстановяване на заеманата работа и обезщетение/чл.344, ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ/ на основанията изтъкнати в исковата молба при оспорване на уволнението ,свеждащи се до нарушена закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ, като ищцата твърди, че трудовото й правоотношение е прекратено по време, когато същата е била в отпуск по болничен, надлежно разрешен от здравните органи и удостоверен с болничен лист. Наличен е болничен лист за временна нетрудоспособност издаден на 21.04.2023г и представен по делото,но не и на работодателя към момента ,в който заповедта е връчена на ищцата при отказ,удостоверен от двама свидетели, които са разпитани и по делото. Работодателят не е искал разрешение от инспекцията по труда, но оспорване на уволнението на горното основание въззивният съд на свой ред е отхвърлил поради това ,че за да се приложи закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4,необходимо е работникът следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Ако работникът или служителят е бил на работа и на работното му място е връчена заповедта за уволнение, той не се ползва от предварителна закрила, макар и за същия ден да има болничен лист за временна неработоспособност. От кредитирние показания на свидетелката К. въззивният съд е приел ,че на 21.04.2023 г., управителката лично е запознала ищцата с опциите, които й дава дружеството за прекратяване на трудовите взаимоотношения обяснила на ищцата, че позицията й се закрива и й предоставя два варианта за прекратяване на трудовото й правоотношение. На тази среща, на ищцата били предоставени за запознаване документи, които по спомен на свидетелката били заповеди. Ищцата поискала да се консултира с адвокат, поради което обсъдила предложенията с него. Последният я посъветвал да поиска обезщетение от 12 работни заплати,но присъстващия консултиращ представител на работодателя / /адв. П. / предложила 5 работни заплати, и че би могла да говори с управителите на „Рош България“ ЕООД, да поиска разрешение за 6 брутни заплати, но ищцата отказала,държала на на 12 брутни заплати.След като не постигнали споразумение,извикани били двамата свидетели,подписали връчването на заповедта при отказ. След срещата ищцата дала на свидетелката К. картата си за достъп, за да може да бъде спрян, събрала си личните вещи от индивидуалното шкафче, предала си компютъра и поискала да си закупи служебния телефон, който заплатила на рецепция.В заключение свидетелката е посочила, че ищцата напуснала сградата в 16,55 ч. Въззивният съд е изтъкнал, че на 21.04.2023 г. (началният момент на отпуска според болничния лист ) ищцата установено е била е била на работа и не може да се ползва от закрилата, предвидена в разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4, доколкото не е започнала ползването на отпуск, в тази ситуация работодателят не е бил длъжен да изисква разрешение на инспекцията по труда, за да може законосъобразно да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Въззивният съд не е обсъждал наведени възражения за незаконосъобразност на уволнението по чл.328,ал.1т.2 КТ, които не са били изложени и наведени в исковата молба, а са били изтъквани едва с подаването на въззивната жалба – по- конкретно оплакването, че не било налице реално съкращаване на щата. Решението се оспорва от ищцата като неправилно и незаконосъобразно,недопустимо и нищожно, като изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се съдържа в касационната жалба. Въпросите, обосноваващи допускане на решението до касационно обжалване поради противоречие с практика на ВКС и от значение за точното пролагане на закона, са относно :1/мотивите на заповедта за уволнение ,които се изчерпват с цифрово посочване на основанието чл.328,ал.1т.2 КТ ,което според защитата не е достатъчно ;2/ проведената процедура по съкращаване на щата ,каквато според защитата не имало ,не са представени документи с достоверна дата ,няма подбор и тези факти не са обсъдени; 3/болничния лист и връчването на процесната заповед,неотправянето на искане до ищцата за предоставяне на информация по 333 КТ ,представяне на документи на английски език без превод / обходен лист/; липсата на лиценз за ответника за законна дейност „ отдаване под наем на персонал” или т. нар.приемна заетост, правно регламентирана в законодателството ни с изменението на КТ / /чл.107р КТ ,ДВ бр.7/2012г/, което е неглижирано от съда. Ответникът по жалбата е заявил отговор чрез адв. Е. П. ,в който оспорва сочените основания за допускане до касационно обжалване като свързани с въпроси, по които въззивният съд не се е произнасял в решението. Претендират се разноски ,приложен е списък След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не са налице основания за служебна преценка ,че въззивното решение е постановено при нарушаване изискванията за валидност на съдебния акт,или е вероятно недопустимо.Съображения в подкрепа на горните оплаквания не са изложени. В случая,с изложението на касатора /инкорпорирано в касационната жалба/, не е отговорено на общото изискване правните въпроси, по които се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК да са обуславящи за решаващите изводи на съда по оспорваното решение. Тези изводи съдът пряко е обвързал с основанието за оспорване законосъобразността на уволнението, очертало предмета на трудовия спор. Не са основание на иска по оспорване законосъобразност на уволнение факти, които не са изтъкнати от ищеца в исковата молба като правопрепятстващи /право изключващи/, правопогасяващи или правоотлагащи за упражненото спрямо ищеца потестативно право на работодателя. Представен е бил болничен лист с начална дата на временна нетрудоспособност тази на връчването на заповедта за уволнение, което връчване /при отказ/ обаче се е осъществило докато ищцата е била на работа същия ден, при изяснени от събраните доказателства фактически обстоятелства.Това именно е преценено решаващо от съда като въведен предмет на спора по твърденията в исковата молба, изчерпващи се с възражението, че ищцата незаконосъобразно е била уволнена докато е ползвала отпуск по болест.Преценено е приложното поле на закрилата по чл.333 ал.1,т.4 от Кодекса на труда и тези единствени решаващо съобразени от въззивния съд обстоятелства ,по които е повдигнат спор и е проведено доказване,са изцяло извън насоката на формулираните въпроси,също така извън поставените въпросите остава и причината,водеща до излагането на един единствен мотив за решението на въззивния съд по същество.Причината е ясно изложена в решението. Приложен е чл.296 ГПК съобразно разясненията в ТР №1/09.12.2013г по тълк. д. № 1/2013г ОСГТК. Неясно формулираната теза на касатора за липсващо съдържание на въззивното решение по наведени едва при касационното обжалване оспорвания и доводи,свързани с правни и фактически въпроси които съдът не е разглеждал, не представлява обосновка по допускане на решението до касационно обжалване.Тезите на защитата не кореспондират с предмета на делото, очертан с исковата молба ,поради това и въпросите не могат да се разглеждат като относимо поставени. Следва да се присъдят разноски на ответника за настоящата инстанция ,установено в размер на 1000 лева, платени за адвокатска защита Предвид гореизложеното ВКС, състав на ІІІ г.о.