Определение № 276 от 08.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 181/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление - [населено място], [улица], представлявано от Изп. директор - инж. Тодор Гикински, чрез Е. Т. - юрисконсулт, срещу въззивно решение № 207 от 14.10.2020г. по в. гр. д. № 20203200500624 на ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД /Д./, с което е потвърдено Решение № 619/13.07.2020г. по гр. д. № 362/2020г. на ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД /Д./, с което се признава за незаконно и отменя на осн. чл.344,ал.1, т.1 уволнението на Б. С. П. с ЕГН [ЕГН] и адрес - [населено място], общ.Добричка, [улица], извършено със Заповед № ЛС-05-38 от 13.01.2020г., издадена от изп. директор на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК[ЕИК] и адрес - [населено място], [улица], инж. С. К.; възстановява се на основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ Б. С. П. на заеманата преди уволнението длъжност „водопроводчик - шофьор“ във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД и се осъжда „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД да заплати на Б. С. П. сумата от 750,00 лв., представляваща сторени разноски по делото, а в полза на съда 100,00 лв., представляваща държавна такса. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост на решението, „тъй като съдържа вътрешни противоречия“, за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл. 281, т.2 и т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.2 ГПК и чл.280 ал.1 т.3 ГПК - поради липса на съдебна практика по въпросите: „ 1 .Съвместяването на длъжности, обусловено от естеството на работа, нарушение ли е на КТ или на съществуваща съдебна практика?; 2.Попада ли в условията на оперативна самостоятелност преценката на работодателя, кога извършването на дадена дейност изисква съчетаване на няколко длъжности?; 3. Може ли работодателят да приложи чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, независимо от това дали разминаването между изискванията и действителното положение е изначално - при сключането на трудовия договор, или е възникнало в някакъв момент след това?; 4. При промяна в изискването за образование, но неустановеност на същото в нормативен акт, уволнителното основание по чл. 328, ал.1, т.6, предл. Първо от КТ може ли да бъде приложено?“ Поддържа, че тези въпроси са от значение за крайния изход на делото и за формиране на решаващата воля на съда, както и, че Окръжен съд - Добрич се е произнесъл по тях в противоречие с материалния и процесуалния закон. Счита, че по въпросите не е налице и съдебна практика. Не излага обосновка за основанието по чл.280, ал.2 ГПК. Ответната страна Б. С. П. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], чрез адв. М. Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ. Въззивният състав след анализ на събраните доказателства е счел за безспорно установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 19.11.2015г., като ищецът е заемал длъжността „водопроводчик – услуги“ в предприятието на ответника; че на същата дата му е връчена характеристика за длъжността „водопроводчик“ с изискуемо образование – средно специално, придобито в строителен техникум или професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи“ и „външни ВиК мрежи; че на 01.07.2016г. на ищеца е била връчена характеристика за длъжността „водопроводчик – услуги“ с изискуемо средно специално образование /без друго уточнение/; че с допълнително споразумение от 29.06.2018г. ищецът е преназначен на длъжността „водопроводчик – шофьор“, считано от 02.07.2018г. и му е връчена длъжностна характеристика за „шофьор – водопроводчик“ с изискуеми средно, средно – професионално образование и допълнителна квалификация – защитена категория или курс за водопроводчик; че в действащото към датата на преназначаване на ищеца длъжностно разписание, утвърдено на 13.02.2018г., както и в следващото, утвърдено на 01.08.2018г., в таблица “клас 7“ фигурира длъжност „водопроводчик – шофьор“ с изискуемо образование – средно специално, вътрешни и външни ВиК мрежи, а в таблица “клас 8“ фигурира длъжност „шофьор – водопроводчик“ с изискуемо образование – средно. Счел е за установено и това, че на 30.01.2019г. на ищеца са връчени две длъжностни характеристики – за „шофьор“ и за „водопроводчик“; че посоченото изискуемо за длъжността „шофьор“ образование е средно специално от професионална гимназия или техникум за механизация на селското стопанство, а посоченото изискуемо образование за длъжността „водопроводчик“ е средно специално от професионална гимназия или строителен техникум с придобита специалност „вътрешни и външни ВиК мрежи.“; че със заповед №ЛС-05-38/13.01.2020г. на изпълнителния директор на ответника трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн.чл.328 ал.1 т.6 от КТ, защото работникът не притежава изискуемото за заеманата от него длъжност „водопроводчик – шофьор“ образование, което е средно – специално образование, придобит в строителен техникум или професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи“ и „външни ВиК мрежи“; че видно от приложените в трудовото му досие диплома и свидетелство за професионална квалификация, ищецът е със средно професионално – техническо образование със специалност „стругар - фрезист“ и с допълнително придобита професионална квалификация водопроводчик“. При така приетото за установено от фактическа страна и след анализ на длъжностните харектиристики, връчвани на ищеца, ведно с останалите събрани доказателства, съдът е обосновал извод, че посочените в длъжностното разписание на работодателя като две отделни длъжности „водопроводчик – шофьор“ и „шофьор –водопроводчик“ с различно изискуемо образование за заемането им, като трудови функции са идентични; че както към датата на назначаването му, така и към датата на уволнението си ищецът е притежавал изискуемото от работодателя образование за заемане на длъжността „водопроводчик – шофьор“ и не е било налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 от КТ работодателят да прекрати трудовото правоотношение. Посочил е, че въвеждането в длъжностното разписание на две отделни длъжности с идентични трудови функции, но с различни образователни изисквания за изпълнението им, е формален подход, създаващ предпоставки за злоупотреба с право от страна на работодателя, което е осъществено в случая и също изключва приложението на чл.328 ал.1 т.6 от КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Обосновал е и извод, че дори и да се приеме, че длъжността „водопроводчик – шофьор“ е различна по трудови функции от длъжността „шофьор – водопроводчик“ и не е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, поставил в длъжностното разписание различни образователни изисквания за заемане на двете длъжности, изводът за липса на законно основание за уволнението на ищеца не би се променил. Според съда това е така, защото несъответствието между изискваното от работодателя и притежаваното от работника образование е било налице още при първоначалното назначаване на работника на длъжността „водопроводчик – шофьор“, това несъответствие е било известно на работодателя, доколкото дипломата на ищеца е в трудовото му досие от преди това, и въпреки несъответствието работодателят го е назначил длъжността. Посочил е, че се касае за изискване за образование, което не произтича от нормативен акт, а от преценката и волята на работодателя. При тези решаващи мотиви на въззивния съд не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Не е налице основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 т.1 ГПК във връзка с довода на касатора за недопустимост на въззивното решение. При извършената служебна проверка ВКС не констатира такъв порок на съдебния акт. Този довод касаторът е обосновал единствено с оплакването за вътрешно противоречиви мотиви на съдебния акт, което по естеството си е оплакване за неправилност и необоснованост на решението и като такова подлежи на проверка само ако касационното обжалване бъде допуснато. Поставените два въпроса с номерация 1 и 2 по изложението не са правно разрешавани от въззивния съд и не обуславят решаващите му изводи за основателност на претенцията, поради което и не обуславят наличието на общо основание за достъп до касация. Изложеното е достатъчно да обоснове извод за липса на основание за достъп до касация във връзка с тях. Останалите два въпроса по изложението - №3 и №4, се свеждат до обобщения и уточнен от съда въпрос „Налице ли е основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не е притежавал въведеното от работодателя като необходимо образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността?“ Въпросът е правно разрешен от въззивния съд, но не е налице поддържаното допълнително основание. Това е така защото, по въпроса е налице задължителна съдебна практика - ТР № 4/2017 от 01.02.2021г. по т.д.№ 4/2017г. на ОСГК на ВКС и разрешението, дадено от въззивния съд, е в съответствие с приетото от ОСГК на ВКС в т.1а на това тълкувателно решение. Съгласно последната не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Както е посочено в мотивите на тълкувателното решение, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. На следващо място не е налице и поддържаното основание по чл.280 ал.2 ГПК. В случая обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата разноски в размер 780лв. Искането за присъждането им е заявено своевременно с отговора на касационната жалба; договореното адвокатско възнаграждение е в размер 780лв. – съгласно договора за правна защита и съдействие; същото е реално изплатено съобразно приложената разписка. Тази сума следва да бъде присъдена на ответната страна. С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,