Определение № 116 от 23.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6803/2013 г.

ВКСIII гражданско отделение23.01.2014 г.докладчик Надя Зяпкова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ В състав, постановено на 6.03.2013 г. по гр. д. № 17141/2011 г. по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място], рег. по ф. д. № 3810/1991 г. на СГС, БУЛСТАТ[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] представлявано от Н. К. К.. ОСЪЖДА ЕТ „Н. Б.-Н. К., [населено място], представляван от Н. К. К. да заплати на Център за приложни разработки-Б., [населено място]-1528, [улица], представляван от директор Р. Т. ЕГН [ЕГН] сумата 360.00 лв. направени за касационната инстанция разноски. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], представлявано от Н. К. К., чрез процесуален представител адвокат С. Р., против въззивно решение на СГС, ГК, ІІ „в” състав от 6.03.2013 г., постановено по гр. д. № 17141/2011 г., с което е потвърдено решение на СРС, 45-ти състав от 12.07.2011 г., постановено по гр. д. № 27051/2010 г., с което е осъдено [фирма], [населено място], представляван от Н. К. К., на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД да опразни и да предаде държането на Центъра за приложни разработки към Б., [населено място], представляван от директора Р. Т., на описаните в решението недвижими имоти, находящи се на адрес: [населено място], [улица]. С жалбата са мотивирани оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита се, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло и да се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли предявения иск, като недоказан и неоснователен, или ако се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Претендира се присъждане направените по делото разноски. С изложение по допустимостта на обжалването касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Липсва позоваване и прилагане на съдебна практика. В аспект на основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е посочил следния въпрос: Ако свидетелят е присъствал в съдебната зала преди разпита си и е чул становищата на двете страни допуснало ли е процесуално нарушение, което да опорочава дадените от разпита на свидетеля показания. Поддържа се, че решението на въззивния съд е постановено при неправилно приложение на закона-чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като са допуснати нарушения на съдопроизводствени правила във връзка със задълженията на съда за обсъждане на всички събрани по делото доказателства и доводи на страните и преценка на всички относими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост. За ответника по касация Център за приложни разработки-Б., чрез процесуален представител адвокат И. Б., е подаден писмен отговор. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допускане на обжалването по следните съображения: Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивният съд да се е произнесъл и произнасянето по който да е обусловило решаващия правен извод на въззивната инстанция. Посоченият въпрос в аспект на основанието за допустимост по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК по съществото си е оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 171, ал. 1 ГПК и не съставлява „правен въпрос” по смисъла на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, така както е разяснено с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. Изложението не съдържа обосноваване на основанията за допустимост, на които касаторът се е позовал. Основанията за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК са посочени само бланкетно. Твърдението на касатора, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС е голословно. Не е посочена съдебна практика на ВКС. Необосновано е и твърдението, че правният въпрос, по който се е произнесъл СГС е решаван противоречиво от съдилищата, като не е посочен правен въпрос, нито е посочена противоречива съдебна практика. С оглед изхода на делото в настоящата инстанция касаторът следва да заплати на ответника по касация направените по делото разноски в размер на сумата 360.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат до договор за правна защита и съдействие, серия А, № 0336814/21.10.2013 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9