Определение № 3271 от 24.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2164/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от „Домостроение“ АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Г., чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 361 от 16.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 246 по описа за 2025г. на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено определение № 379 от 23.04.2025г. по гр.д.№ 568/2025г. на РС Силистра за прекратяване на производството и връщане на исковата молба поради неизпълнение в срок на дадените от съда указания за внасяне на държавна такса. Като основание за допустимост, в представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос, касаещ определяне на материалното право, предмет на молбата на взискателя по чл.526, ал.2 ГПК, обуславящ определянето на дължимата държавна такса. Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: „Домостроение“ АД [населено място] е предявил срещу Е. И. Н. осъдителен иск за сумата от 20 000лв.,за която в исковата молба е посочено, че представлява: „предварително дължими парични средства, необходими за извършване на действията, възложени на длъжника Н. по изп.д.№ 27/2024г.на СИС на РС Силистра в съответствие с решение № 581/26.10.2023г., по гр.д.№ 920/2022г. на РС Силистра, с което Е. И. Н. е осъден да премахне от поземлен имот с идентификатор ... по кадастралната карта на [населено място] складираните в тях моторни превозни средства - леки автомобил, джипове, ремаркета, селскостопански машини, вкл.трактор и комбайн, прикачен инвентар към тях, камиони, двигатели, лодки и др.“ По така предявеният иск ищецът е внесъл държавна такса от 50лв. Първоинстанционният съд, с разпореждане № 1093 от 9.04.2025г., е оставил без движение исковата молба и е дал 7-дневен срок на ищеца да довнесе държавна такса от 750лв./общо таксата е 800лв., изчислена 4% от 20 000лв./ и да посочи конкретните вещи, чието премахване следва да бъде оценено. За указанията страната е уведомена на 10.04. и до 17.04.същите не са изпълнени, поради което с определение № 379/23.04.2025г. производството е прекратено, а исковата молба - върната. След подадена частна жалба, със сега обжалваното определение № 361 от 16.05.2025г. по в.ч.гр.д. № 246/2025г., въззивният Окръжен съд Силистра е потвърдил първоинстанционния акт. Неговите мотиви са, че предявявената претенция е искова. Тя има спорен предмет /дължимостта на сумата от 20 000лв., претендирана като предварително дължима стойност за да се извършат необходимите действия по премахване на вещите/, който предмет не се покрива с този по гр.д.№ 920/2022г. на РС Силистра, чието решение подлежи на изпълнение по образуваното изп.д.№ 27/2024г.на СИС на РС Силистра. Различна би била хипотезата /и тогава размерът на извършените разходи по принудителното изпълнение би бил безспорен/, ако разноските по изпълнението бяха предварително платени и претендирани след приключване на изпълнението. Съобразявайки поставеният от касатора въпрос и гореописаните мотиви на въззивния съд, настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска до касационно обжалване, доколкото не е налице посоченото от частния касатор специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изискуемо съгласно препращането на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. В случаите като настоящия, при които е издадено Постановление на съдебния изпълнител за овластяване на взискателя да извърши действието, за което е осъден длъжника, взискателят разполага с възможност да избере начина, по който ще си осигури разноските за извършването му /Доколкото Постановлението се издава след като длъжникът не изпълнява доброволно, е малко вероятно длъжникът да ги заплати предварително/. Кредиторът може - или да ги заплати /и след приключване на изпълнението да ги претендира от длъжника/, или да предяви иск за тях с правно основание чл.526, ал.2 ГПК, или да иска сумата да бъде събрана принудително в производството по принудително изпълнение чрез използване на способите за изпълнение на парични задължения /разноските се определят от съдебния изпълнител с постановление, което подлежи на обжалване/. Съгласно установената практика /вж.решение по гр.д.№ 165/1965гна ІV г.о. на ВС/ - редът по чл.526, ал.2 ГПК е исков и предмет на производство е определяне размера на задължението на длъжника за предварително заплащане на сумата, необходима за изпълнение на действието. Размерът на сумата се определя - по пазарни цени за извършване на подобни действия, към момента на извършването. Липсата на изрично предвиждане за начина на определяне на таксата за производствата по чл.526, ал.2 ГПК и исковият характер на производството, предопределят приложимостта на общият ред за определяне на таксата – 4% върху цената на иска. Доколкото е осъдителен, с предмет – преценка дължимостта на конкретно претендирана сума, искът не може да се определи като неоценям, както се твърди в жалбата. Неизпълнението в срок на дадените от съда указания /в случая за внасяне на държавна такса и конкретизация на подлежащите на премахване вещи/ е основание за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение