Определение № 4671 от 07.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3366/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т. 2 АПК. Образувано по частна жалба на Н. Б. В. от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Н. Арабаджиева срещу определение № 3921/25.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1657/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № АУ 000010/21.01.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Приходи“ при Община – Банско. Със същото определение е оставено без разглеждане искането на В. и за спиране на изпълнението по изп. дело № 143/2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител Г. Ц. и е прекратено производството по делото. Делото като преписка съдът е изпратил на началник отдел „Приходи“ при Община – Банско за произнасяне по жалбата на Н. Б. В. срещу процесния АУЗД. Според частния жалбоподател съдът неправилно е приел, че делото следва да се разглежда по реда на ДОПК, а не по общите правила на АПК. Твърди, че предмет на жалбата му е само валидността на АУЗД и този предмет предопределя и обхвата на съдебната проверка. Сочи, че АУЗД е издаден при съществени нарушения на материалния закон, които го опорочават до степен, дисквалифицираща го като валиден административен акт по подробно развити съображения в частната жалба. В частта, в която се обжалва определението, с което е оставено без разглеждане искането на Н. В. за спиране на изп. дело № 143/2024 г. по описа на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд – Благоевград, се твърди, че след като АУЗД е нищожен, той не поражда никакви правни последици от момента на неговото издаване, което според него означава, че и цитираното изпълнително дело следва да бъде отменено. В тази връзка излага довод, че докато се стигне до крайно решение, частният съдебен изпълнител може да предприеме действия, освен описа, насрочен за 17.12.2024 г., но и за изнасяне на имота на търг и осъществяване на публична продан. Счита се от частния жалбоподател, че спирането на изпълнителното дело е целесъобразно, тъй като ще се предотврати генериране на допълнителни задължения под формата на такси на частния съдебен изпълнител и ще се запази и неговия интерес. Като собственик на процесния имот. Ответникът по частната жалба началник отдел „Приходи“ при Община – Банско, чрез процесуалния си представител адв. И. Гемков в депозиран писмен отговор, я оспорва, тъй като е неоснователна и недоказана. Твърди се, че не е налице основанието, сочено от жалбоподателя на чл. 149, ал. 5 АПК, а това по чл. 156, ал.2 ДОПК, като правилно административният съд е приел, че няма произнасяне по подадената жалба с вх. № 94 – 24 – 6626/30.10.204 г. на Общинска администрация в гр. Банско. Счита се, че жалбата е неоснователна, а обжалваното определение е правилно постановено. Претендира се присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Н. В. срещу цитирания по – горе АУЗД, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според съда и разпоредбата на чл. 9б ЗМДТ препраща към установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към реда по чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ, като и обжалването на съответните актове се извършва по същия ред. Посочено е от съда, че редът за издаване на актове, с които се определят задължения въз основа на декларация е уреден в глава XIV от ДОПК – чл. 107, като съгласно ал. 4 на същата разпоредбата актът може да се обжалва в 14 - дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, т.е. пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община В обжалваното определение е прието, че обжалването по административен ред на тези актове е процесуална предпоставка за допустимост на обжалването по съдебен ред, доколкото чл. 144 ДОПК се съдържа препращане към реда на обжалване на ревизионни актове, за които обжалването по административен ред е задължително – чл. 156, ал.1 и 2 ДОПК. В процесния случай съдът е приел, че АУЗД не е обжалван по административен ред, поради което на основание чл. 130, ал. 4 АПК жалбата е изпратена на компетентния административен орган – ръководителят на звеното за местни приходи в Община –. Банско. Относно искането на Н. В. за спиране на изпълнението по изп. дело № 143/2024 г. първоинстанционният съд, съдът е приел, че то е недопустимо, тъй като действията на публичния изпълнител се обжалват от длъжника по реда на ДОПК – чл. 266 и сл. В обжалваното определение е прието, че съдът не разполага с правомощия в административното производство по оспорване на АУЗД да постановява спиране на образуваното изпълнително производство. Обжалваното определение е правилно постановено. В частта по жалбата срещу АУЗД. Обосновано в обжалваното определение първоинстанционният съд е прил, че чл. 4, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Разпоредбата на чл. 107, ал. 4 ДОПК също посочва, че актът за установяване на задължения по декларация или служебно от административния орган, може да се обжалва по административен ред пред директора на териториалната дирекция, което съотнесено към ЗМДТ – чл. 4, ал. 5 това е ръководителят на звеното за местни приходи към съответната община. Освен това чл. 144 ДОПК изрично посочва, че по реда на обжалване на ревизионните актове, се обжалват и останалите актове по ДОПК, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а и чл. 4, ал.1 ЗМДТ препраща към ДОПК. Преди да се произнесе решаващия орган, не е допустимо съдебното оспорване на акта, тъй като обжалването по административен ред е задължително съгласно разпоредбата на чл. 156 ДОПК. Без значение е дали порокът на акта, който се сочи е унищожаемост или нищожност, административното му обжалване е задължително и е абсолютна процесуална предпоставка за обжалването му по съдебен ред. С оглед изложеното правилно съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н. В. и е изпратил преписката на компетентния решаващ орган да се произнесе. В частта, с която е поискано спиране на изпълнително дело. Неправилно съдът е приел, че по искането за спиране на изпълнителното дело се извършва по реда на ДОПК, като се е позовал на разпоредбата на чл. 266 и сл. от ДОПК. В случая изпълнителното дело е образувано от частен съдебен изпълнител, каквато възможност законодателят е допуснал в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗМДТ. След като изпълнението по АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК е предоставено на частен съдебен изпълнител, то цялото изпълнително производство е по реда на ГПК, а не на ДОПК. Въпреки, че съдът е посочил разпоредбата на ДОПК, вместо на ГПК, относим за принудителното изпълнение на процесните задължения, то въпреки това определението му в тази част е правилно като краен резултат и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение