Определение № 4717 от 21.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №223/10.01.2024г. на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, чрез адв. П. А. срещу решение №338/30.11.2023г. по в. гр. д. №574/2023г. на Окръжен съд – Добрич, потвърждаващо решение №260106/04.11.2022г. по гр. д. №3412/2019г. на Районен съд – Добрич, в частта, с която касаторът е осъден на осн. чл. 109 ЗС да допусне „ФАРМ СЕНС“ АД в собствения си имот с идентификатор [№] по КК [населено място] за обслужването и отстраняването на авария на съоръжение от инфраструктурата на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел /тип АОСБ 3Х185 квадратни милиметра; с дължина от 552 метра/ представляващ главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“, преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор [№], след това последователно преминава през имоти с кадастрални идентификатори [№], [№], [№], [№], [№], след което навлиза в трафопост ТП “СОРТОВИ СЕМЕНА“ в имот с идентификатор [№] по КК на [населено място], намиращи се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът не е обсъдил исканията и възраженията на страните, както и всички събрани по делото доказателства, съответно липсват фактически констатации по релевантните за спора обстоятелства, а правните му изводи са неправилни и необосновани. Касаторът не оспорва, че през неговия имот преминава част от подземното трасе на процесния електропровод, но твърди, че то не е единственото. Излага, че в производството е установено наличието на две кабелни трасета, които минават близо едно до друго, като липсват данни за авария в частта от електропровода, която преминава през неговия имот. Счита, че дори такава да е настъпила, то тя е в частта, намираща се в имота на ищеца, а не в този на касатора.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се посочват основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване. Формулирани са следните процесуални въпроси, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС:

1. "Задължен ли е въззивният съд, в мотивите на въззивното решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема?", по който въпрос се твърди произнасяне в противоречие с решение №63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, решение №324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009г. на ВКС, и решение №157/08.11.2011г. по т.д. №823/2010г. на ВКС. Според касатора, въззивният съд не е обсъдил релевираните от него възражения и доводи. Счита, че точното местонахождение на сочената от ищеца авария е от съществено значение за основателността на иска, а съдът, игнорирайки част от събраните доказателства изобщо не е обсъдил възражението му, че липсват данни за авария в електропровода в частта, преминаваща през неговия имот. В мотивите си съдът не е посочил и действията на ищеца, които касаторът следва да допусне да се извършат в неговия имот, включително и времетраенето им, при установена авария на електропровода.

2. "Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид всички събрани по делото доказателство?", по който въпрос се твърди, че разрешението на съда е в противоречие с тълкувателно решение №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС, решение №7/08.02.2012г. по гр. д. №510/2011г. на ВКС, и решение №409/28.02.2013г. по гр. д. №59/2011г. на ВКС. Този въпрос се поставя във връзка с наведените от касатора твърдения за извършени от съда нарушения на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като в мотивите му не са обсъдени пълно и всестранно събраните по делото писмени и гласни доказателства.

3. "При условие, че за установяване на определени обстоятелства се изискват специални знания, може ли съдът да игнорира изцяло заключенията на лицата, притежаващи такива знания, и да се произнесе по въпроси, за които не притежава нужната квалификация и образование?", като се поддържа противоречие с решение № 132/29.05.2015 г. по гр. д. № 7298/2014 г. на ВКС, III г.о., решение № 310/31.12.2019 г. по гр. д. № 1166/2019 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 24/23.04.2020 г. по т.д. № 437/2019 г. на ВКС, I т.о. Касаторът посочва, че по делото са приети три съдебно-технически експертизи, като същественият въпрос, за правилния отговор на който се изискват специални знания, е дали по трасето на електропровода се установява наличието на повреда и къде точно се намира тя. Според касатора, съдът не е обсъди заключенията на вещите лица, включително не се е аргументирал защо не кредитира същите и не основава правните си изводи на тях.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по касационна жалба- "ФАРМ СЕНС" АД, чрез адв. Хр. Х. моли касационно обжалване да не бъде допуснато, като независимо от горното излага и становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявен от "ФАРМ СЕНС" АД против "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, "БОЛГАР ФРУТ" ЕООД, "РУСЕВПЛАСТ" ЕООД, Е. И. Р. и С. Г. Р. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на начина на ползване на електропровод от 20 киловолта, чийто кабел /тип АОСБ 3Х185 кв. милиметра, с дължина от 552 метра/ представлява главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ и преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор № 72624.611.9530, след това последователно преминава през имоти с кадастрален идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], след което навлиза в трафопост ТП “Сортови Семена“ в имот с идентификатор [№] по КК на [населено място], намиращи се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92. В условията на евентуалност, ако съдът прецени, че първият ответник не е собственик на част от процесния електропровод, ищецът е заявил претенция с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД да допусне "ФАРМ СЕНС" АД в собствения на ответното дружество имот с кадастрален идентификатор [№]0 за извършването на обслужване и отстраняване на авария на съоръжение от инфраструктурата на електропровода. Ищецът твърди, че е собственик на поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с площ от 47651 кв.м., с начин на трайно ползване: Урбанизирана територия, за хранително-вкусова промишленост, ведно с разположената в имота сграда за електропроизводство с идентификатор № [№], с площ от 188 кв.м., находяща се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92, промишлена зона „Север“, с предишен идентификатор [№] и номер по предходен план [№], за които имоти ищецът се е снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот №173, том V, рег. №7120, дело №888 от 28.06.2013г., след като ги е придобил чрез публична продан. Излага, че описаната сграда за електропроизводство – трафопост, както и кабелното трасе, което го захранва /електропровод от 20 киловолта/ – са изградени от държавно предприятие „Сортови семена“ Д. преди повече от 40 години. Понастоящем търговската база на ищцовото дружество се снабдява с електрическа енергия посредством процесния електропровод, чието трасе преминава през няколко имоти, включително и през имот, собственост на ответното дружество "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД. Ищецът твърди, че в частта от трасето, преминаваща през имота на ответника пред 2019г. възникнала авария, за отстраняването на която той не му оказал необходимото съдействие. Предвид отказа на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, било изградено временно трасе през имота на "РУСЕВПЛАСТ" ЕООД. Ищецът се позовава и на разпоредбите на Закона за енергетиката, регламентиращи сервитутните зони около т.нар. енергийни обекти.

С първоинстанционното решение съдът е отхвърлил като неоснователен главния иск по чл. 32, ал. 2 ЗС и е уважил евентуално предявения иск по чл. 109 ЗС. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС, не е било обжалвано, поради което същото в тази част е влязло в законна сила.

За да уважи предявения иск по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът "ФАРМ СЕНС" АД е собственик на имот – сграда за електропроизводство с площ от 188 кв.м., находяща се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92, промишлена зона „Север“, с идентификатор [№], разположена в поземлен имот с идентификатор [№]. Описаната сграда - трафопост е била изградена от ДСО „Сортови семена“ за захранване с електрическа енергия на обект Завод за калибриране на царевица, въз основа на одобрени през 1975г. строителни книжа. Трафопостът с наименование „Сортови семена“ се захранвал от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ чрез електропровод от 20 киловолта, с дължина от 552 метра, представляващ главен захранващ кабел. Приел е за установено, че понастоящем електроенергията от трафопост „Сортови семена“ се използва изключително и само за захранване на обекти на "ФАРМ СЕНС" АД, а описаната кабелно трасе захранва единствено и само този трафопост. Приел е за установено също, че описаният енергиен обект е изграден през 1975г., както и че кабелното трасе на електропровода, захранващ трафопост „Сортови семена“, преминава през поземлен имот с идентификатор № [№], собственост на ответното дружество "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД. Посочил е, че местоположението на кабелното трасе, в частта преминаваща през имота на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, е във възприетата и описана от първата съдебна инстанция „L“-образна форма, като точното трасе на електропровод от 20 киловолта, представляващ главен захранващ кабел на трафопост „Сортови семена“ преминава от трафопост ТП “ЕМАЙЛ“ по продължение на улицата, след това завива надясно, пресича перпендикулярно имот с кадастрален идентификатор [№], след това последователно преминава през имоти с кадастрален идентификатор [№], [№], [№], [№], [№], след което навлиза в трафопост ТП “СОРТОВИ СЕМЕНА“ в имот с идентификатор [№], намиращи се в [населено място], бул. „25-ти септември“ №92. Изводите си въззивният съд е изградил въз основа на приобщената по делото скица, находяща се на л.436 от делото, и уточнението, направено от [община], че трасетата, отбелязани в зелен цвят на описаната скица /включващо именно описаната „L“-образна форма/, са нанесени в ГИС още при нейното интегриране през 2010г. /л. 435 и 457 от дело/, т.е. това е първото по време заснемане на кабелната линия. Изложени са мотиви, че по делото са приобщени доказателства, от които може да се приеме съществуването на различно трасе, което преминава в почти равни части през имот с кадастрален идентификатор [№] и през имот с кадастрален идентификатор [№], но от това не би могло да се изведе различен извод от направения от първоинстанционния съд, а именно, че кабелното трасе на електропровода преминава през имот с кадастрален идентификатор [№], поради което изводите на двете инстанции в тази насока съвпадат. Въззивният съд е приел също, че през есента на 2019г. действително е възникнала авария на описания електропровод, която е била локализирана чрез замервания от акредитирана лаборатория – именно в частта от трасето, попадаща в имота на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД. Въззивният съд е споделил изводите за липсата на оказано от "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД съдействие за отстраняване на аварията и недопускането на ищеца в имота собственост на ответното дружество, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд в тази част. Посочил е, че тъй като аварията е останала неотстранена, ищецът предприел действия за осигуряването на електрозахранване на трафопост „Сортови семена“ чрез изграждането на временно трасе през съседен на авариралия участък имот с идентификатор [№], собственост на "РУСЕВПЛАСТ" ЕООД.

От правна страна въззивният съд приел, че ищецът "ФАРМ СЕНС" АД, като частен правоприемник на ДСО „Сортови семена“ е придобил собствеността върху енергийни обекти- трафопост „Сортови семена“, представляващ сграда с идентификатор [№] и електропровод от 20 киловолта, захранващ процесния трафопост от ТП „Емайл“. Приел е, че в полза на ищеца са възникнали и сервитутни права в следните размери на сервитутната зона на кабелното трасе на електропровода: по оста на трасето – 1,5 метра от едната страна и 0,6 метра от другата страна – към сгради. За да обоснове извода си, съдът е проследил хронологически приложимата нормативната уредба регламентираща правата по повод на разрешени енергийни обекти. След като е приел за установено, че описаният трафопост е изграден през 1975г., то към този момент е действал Законът за електростопанството /обн. ДВ, бр. 71 от 27.03.1948г./, който е отменен със Закона за електростопанството /отм./, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г. Цитиран е чл. 9 от Закона за електростопанството от 1948г., според който се “считат за неразделна част от електростопанското предприятие всички машинни съоръжения, инсталации и други, които имат връзка с производството, преноса, трансформацията и разпределението на електрическата енергия”, като според чл. 1, ал. 2 от същия закон „ония чисто заводски електроцентрали, които не са свързани с обществената електроразпределителна система” са изключени от обхвата на този закон. Следователно, и доколкото е установено, че електроенергията от трафопост „Сортови семена“ служи единствено за електроснабдяване на вътрешните нужди от ел. енергия на предприятието, то съдът е счел, че този енергиен обект не е станал държавна собственост, а е останал собственост на ДСО „Сортови семена“. Посочва се, че според действащия от 1976г. Закон за електростопанството, „Електроцентралите на други ведомства и организации произвеждат електрическа енергия за нуждите на тези ведомства и организации” /чл. 12, ал. 2/, а чл. 21 задължава ведомствата и стопанските организации да „упражняват контрол за техническа изправност и безопасност при стопанисваните от тях електрически съоръжения”, като в нито един от тези закони не са уредени изрично сервитутите и ограничените вещни права върху терените, в които са изградени енергийните обекти и тези на линейната инфраструктура. Едва с последващият Закон за енергетиката и енергийната ефективност, обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999г. се урежда създаването на сервитутни зони около енергийните обекти, като според чл. 60, ал. 2, т. 1 за съществуващи енергийни обекти сервитутните зони възникват по силата на този закон. В чл. 62 е предвидено задължението на собствениците на имоти, включени в сервитутни зони или граничещи с тях, да не препятстват упражняването на сервитутните права. Съдът е приел, че процесните трафопост и захранващият го електропровод напълно отговарят на дефиницията за енергиен обект, дадена в параграф 1, т. 17 от ДЗ към ЗЕЕЕ от 1999г. Съобразил е, че последващият Закон за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003г. изрично предвижда, че възникналите по силата на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права за съществуващи енергийни обекти запазват действието си, като т.2 от приложение №5 към издадената въз основа на закона Наредба №16/09.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти урежда минималните размери на сервитутните зони на енергийни обекти. За кабелни линии, при кабелно трасе в урбанизирана територия са предвидени следните минимални размери на сервитутната зона: по оста на трасето – 1,5 метра от едната страна и 0,6 метра от другата страна – към сгради.

Във връзка с точното местоположение на кабелното трасе и в частност дали същото преминава през имота на "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, съдът е съобразил събраните по делото гласни и писмени доказателства, включително трите съдебно-технически експертизи. Преценявайки ги по отделно и в тяхната съвкупност, съдът е достигнал до безспорния извод, че кабелното трасе на електропровода, захранващ собствения на ищеца трафопост „Сортови семена“ преминава през поземлен имот с идентификатор [№], собственост на ответника "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД, който извод се подкрепя и от признанието на ответника, обективирано в подадения от него отговор на исковата молба, че през годините винаги и с готовност е осигурявал на ищеца достъп до своя имот за ремонт на предходни аварии по същото кабелно трасе.

Съдът е приел, че са се осъществили всички елементи от фактическия състав на иска по чл. 109 ЗС: ищецът е установил правото си собственост върху трафопоста и описания електропровод от 20 киловолта, със съответстващите му съгласно Закона за енергетиката, сервитутни зони; доказано е, че трасето на електропровода преминава през имота на ответника, наличието на възникнала авария през есента на 2019г. в частта от трасето, попадаща в имота на ответника, както и липсата на съдействие от ответника за отстраняване на аварията и недопускането на ищеца в имота му. Позовал се и на разясненията в т.3 от ТР №4/2015г. на ОСГК на ВКС, според които собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, като е посочил, че за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС следва да е налице неоснователност на действията на ответника, които да са в пряка причинна връзка със създадени пречки за собственика да упражнява правото си в пълен обем, като във всеки отделен случай преценката следва да бъде конкретна с оглед спецификата на казуса. Съдът е отбелязал, че в настоящия случай, тъй като ответникът не е допуснал ищеца да извърши нужните ремонтни дейности, то се е наложило и изграждането на временно трасе през съседен на авариралия участък имот - този с идентификатор [№], собственост на "РУСЕВПЛАСТ" ЕООД.

Предвид изложеното, въззивният съд е достигнал до извода, че е налице неизпълнение на възникналите по силата на закона задължения на собственика на служещия имот да търпи ограниченията, свързани с ползването на преминаващия през имота му енергиен обект, за който е възникнал законен сервитут – ограничения по ползване и поддържане на съоръжението. Счел е, че липсата на съдействие от ответника "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД за отстраняване на аварията в неговия имот се потвърждава и от изявленията на управителя, че е готов да предостави на ищеца достъп, ако му бъде доказано категорично, че именно в неговия имот е възникналата авария и, че ищецът е в състояние да извърши необходимия ремонт. Съдът е обосновал извода си и с показанията на св. Н. Н., воден от ответника, както и св. В. А. и св. Р. Г., водени от ищеца, като е посочил, че от същите непротиворечиво се установява, че през месец септември 2019г. е възникнала авария по електропровода, в частта му, преминаваща през имота на ответника "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД и въпреки проведените между представителите на двете дружества разговори, до фактически действия по ремонт на кабелната линия не се е стигнало. Въззивният съд е приел, че изразената от управителя готовност при определени условия да изпълни доброволно задължението си да осигури достъп до частта от имота му, през която преминава кабелното трасе, по своята същност е индиция за бездействие от негова страна, включително и към настоящия момент, което създава пречки на ищеца да ползва притежавания от него енергиен обект, разположен в чужд имот, съобразно неговото предназначение.

В мотивите си, Добричкият окръжен съд е обсъдил и релевираните от ответника "АГРОКОНТАКТ-Г." ЕООД възражения относно предубедеността на показанията на свидетелите, разпитани по почин на ищеца, като е приел същите за неоснователни. Съдът е посочил, че достоверността на сведенията, дадени от всички разпитани свидетели, са преценени при условията на чл. 172 от ГПК, като е отчетена възможна тяхна заинтересованост. Изложил е, че в своята съвкупност показанията на разпитаните свидетели са ясни, логически и фактически последователни, като същите се подкрепят и от събраните по делото доказателства. Съдът е посочил, че липсва основание да се заключи, че св. Р. Г. има интерес от производството, различен от експертния такъв, поради което и показанията му правилно са кредитирани с доверие. Изложено е, че този свидетел е присъствал по време на осъществените от вещите лица огледи за да осигури необходимата за обследването и заснемането на електропровода техника, като вещите лица не пресъздават показанията на този свидетел, а описват своите наблюдения от реално извършени технически и лабораторни замервания на електрическия кабел.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, се обосновава извод, че не са налице основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането до такова на въззивното решение е обусловено от посочването от касатора на конкретен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС/. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.

Във връзка с поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК първи и втори въпрос, отнасящи се до задължението на въззивната инстанция да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводи и възражения на страните, следва да се посочи, че въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС, включително със сочените от касатора: решение № 63/17.07.2015г. по т. д. №674/2014г. на ВКС, II т.о., решение №324/22.04.2010г. по гр. д. № 1413/2009г. на ВКС, IV г.о. и решение №157/08.11.2011г. по т.д. № 823/2010г. на ВКС, ТР № 1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС II т.о., решение № 7/08.02.2012г. по гр. д. № 510/2011г. на ВКС, II г.о. и решение № 409/28.02.2013г. по гр. д. №59/2011г. на ВКС, I г.о. Според разясненията, съдържащи се в т. 2 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните, въззивният съд трябва да направи заключение за основателността или неоснователността на исковата претенция и въз основа на него да сравни крайния резултат по спора с този на първостепенния съд, като съответно да потвърди, отмени или измени първоинстанционното решение. В случая мотивите на въззивната инстанция са ясни и формирани в резултат на собствената й дейност по оценка и анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и на експертизите, приети в хода на първоинстационното производство, и обсъждане на доводите и възраженията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения. Обстоятелството, че жалбоподателят не е съгласен с крайния резултат от въззивната проверка и в тази връзка излага аргументи за неправилност на изводите на решаващия съд, не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Доводите на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по третия въпрос от изложението не могат да бъдат споделени.

Последователно в практиката си /решение №193 от 09.01.2015г. по гр. д. №5685/2013г. на ВКС, решение №142 от 20.06.2017г. по гр. д. №3673/2016г. на ВКС, решение №120 от 31.07.2018г. по гр. д. №2908/2017г. на ВКС, решение №69/22.06.2022г. по т. д. №878/2021г. на ВКС, решение №55/30.05.2022г. по гр. д. №1421/2021г. на ВКС и решение №14/02.03.2022г. по гр. д. №997/2021г. на ВКС/ Върховният касационен съд приема, че заключението на вещото лице като всяко доказателствено средство трябва да бъде обсъдено заедно с всички доказателства по делото в тяхната взаимна връзка. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а следва да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му и останалите доказателства и в тази насока да изложи мотиви в постановения от него съдебен акт. В настоящия случай, в съответствие с цитираната съдебна практика, въззивният съд не е приел безкритично експертните заключения, а ги е преценил съвкупно с останалия приобщен по делото доказателствен материал. Изрично е посочил, че изводът му за местонахождението на електропровода се гради основно върху скицата, находяща се на л.436 от първ. дело и уточнението, съдържащо се в писмото на [община], че трасетата, отбелязани в зелен цвят на описаната скица /включващо именно описаната „L“-образна форма/, са нанесени в ГИС още при нейното интегриране през 2010г. /л. 435 и 457 от дело/, т.е. това е първото по време заснемане на кабелната линия. Доколкото се касае за подземно съоръжение, в.л. са посочили, че не може да се определи точно къде минава кабелът. В тази насока е и посоченото в заключението, изготвено от инж. Я. Д., че по издадените от [община] скици са отбелязани две кабелни линии, но кога и по чие искане е нанесена втората, според в.л. само от Общината могат да отговорят. Вещите лица, изготвили третата СТЕ излагат в заключението си, че с помощта на уреди за прозвъняване, осигурени от Елмарк ЕООД, на място им било очертано в 12 точки трасето на повредения кабел. На място също така установили и наличието на променено трасе на този електропровод, което преминавало през надземен колектор през имот [№], собственост на Р. Пласт. Така установеното от писмените доказателства и заключението напълно кореспондира на изложеното от свидетеля А., който към онзи момент е бил началник на зърнената база, че при извършените замервания се установило, че трябва да се копае и повредата попада в имота на „Агроконтакт - Г.“, както и, че тъй като този кабел захранвал целия имот на ищеца, то след като двамата управители не са се разбрали, бил направен временен надземен колектор, който върви извън имота на ответника –по оградата на „Русевпласт“. В този смисъл са и показанията на св. Г. –ръководител на отдел в „Елмарк“ и извършил на място замерванията със специализирана техника с цел локализиране на повредата. Предвид изложеното, се налага изводът, че за изясняването на спорните въпроси не са били достатъчни и необходими само специалните знания на вещите лице. Доколкото се касае за подземно съоръжение, то тези факти не могат да бъдат установени само с извършване на оглед на място. Въззивният съд, съобразно съдебната практика, е достигнал до своя извод за точното местоположение на трасето и мястото на повредата, след като е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни аргументи в тази връзка.

В обобщение, настоящият състав намира, че липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е такава квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не страда от такъв порок: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

При този изход на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника по касация разноски за защита от адвокат в уговорения и заплатен в брой размер от 1000 лв., удостоверен с представения по делото договор за правна защита и съдействие от 08.02.2024 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,