Определение № 2404 от 11.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1613/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба от 17.06.2024 г., допълнена с касационна жалба от 08.07.2024 г., подадени от М. А. В.-К., против решение № 260304 от 17.05.2024 г. по в. гр. д. № 759/2021 г. на Софийски градски съд по допускане на делбата в частта, с която е определено заплащане на месечно обезщетение срещу ползването на делбен имот като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното извършване на делбата. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във всяка от жалбите тези касационни основания са обосновани с доводи за нарушаване на правото на защита по производството на съделителя относно искането на другия за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения апартамент и неправилна преценка на събраните доказателства за осъществяването на предпоставките за присъждането му, които не са налице поради твърдяната за установена възможност за личното ползване на делбения имот (жилище) от съделителя И. В.. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му част, имаща характер на определение, и отхвърляне на искането по чл. 344, ал. 2 ГПК. Претендират се и разноски по производството. Ответникът по жалбата И. А. В. в дадения му срок е подал отговор, навеждайки възражения за нейната недопустимост, а при евентуалност – неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след проверка допустимостта на касационното производство, констатира следното: Касационните жалби, по които е образувано производството, са процесуални недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а образуваното въз основа на тях производство - прекратено. С въззивното решение, постановено по в. гр. д. № 759/2021 г. на СГС и посочено в жалбите, въззивният съд е отхвърлил своевременно наведеното в делбеното производство от съделителя М. В.-К. (сега жалбоподател) възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част от наследството на наследодателя А. А. В. и като е потвърдил първоинстанционното протоколно решение по гр. д. № 68732/2019 г. на СРС е допуснал извършването на делба между нея и И. В. при равни дялове на съсобствени по наследяване апартамент № *, находящ се в [населено място], [улица], ет. *, с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], м. „Б.", с площ от 469 кв.м. Със същото решение въззивният съд е разгледал направеното пред него от съделителя И. А. искане за определяне на обезщетение за ползването на делбения имот от другия съделител М. В.-К. до окончателното извършване на делбата и е присъдил такова, като изрично е посочил, че в тази част същото има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му. Препис от така постановеното решение е връчен на съделителя М. В.-К., чрез съдебния й адресат – адв. Б. П., на 04.06.2024 г. Съобразявайки този релевантен факт и срокът за обжалване на решението в частта по привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК, посочен от въззивния съд в съответствие с процесуалния закон ( чл. 344, ал. 3 ГПК), касационната жалба от 17.06.2024 г. (с клеймо на изпращане от 13.06.2024 г.) против въззивното решение в частта по чл. 344, ал. 2 ГПК, имащо характер на определение, след изпращане на преписката по същата по разпореждане от 09.12.2024 г. на ВКС и разпореждане от 13.12.2024 г. на САС (л. 31 и 28 от делото), е върната от въззивния съд поради подаването й извън законоустановения едноседмичен срок, изтекъл на 11.06.2024 г. (вторник, присъствен ден), с разпореждане от 18.12.2024 г. (л. 29 от делото). Същото, видно от разпореждане от 11.03.2025 г. на СГС за връщане на частна жалба от 03.02.2025 г. и съобщението за връчването му, приложени отдясно на въззивното дело, е влязло в сила на 15.04.2025 г. Касационна жалба е подадена и на 08.07.2024 г., с клеймо на изпращане - 04.07.2024 г., на която дата изтича предвиденият в чл. 283 ГПК срок за касационно обжалване. Предмет на обжалване пред ВКС обаче с така подадените „касационни жалби“, по които е образувано настоящото производство, изведен от подробно наведените в тях, а и в изложението към същите доводи за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, и направеното с тях изрично искане, е именно тази част от решението на въззивния съд, с която е постановена привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за определяне на обезщетение като сурогат на личното ползване на съсобствения апартамент до окончателното извършване на делбата. Този извод несъмнено следва и от отсъствието на доводи по правилността на въззивното решение относно произнасянето по иска по чл. 69 ЗН за допускане на делба на съсобствените по наследяване имоти и за частта на съделителите в имуществената общност, обусловена и от основателността на наведеното от съделителя възражение по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството. При този предмет на касационно обжалване и подаването на жалбите извън законоустановения едноседмичен срок по чл. 344, ал. 3 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК, изтекъл на 11.06.2024 г. (вторник, присъствен ден) и пропускането на който не може да бъде преодоляно с подаване на касационна жалба от 08.07.2024 г. (с дата на изпращане 04.07.2024 г.) в срока по чл. 283 ГПК, те са процесуално недопустими, а като такива с тях не е налице надлежно сезиране на касационната инстанция и същата няма правомощието да се произнесе по жалбите. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.