Определение № 75 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3550/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №527 от 13.04.2016г. по гр.дело № 33/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3519 от 28.10.2015г по гр.д 18012/2014г на Районен съд гр. Пловдив.. Отхвърлен е иск на касатора на основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ ,предявен срещу ЧСИ И. Б. ,рег.№869, район ОС Стара Загора, за обезщетение на имуществени вреди от нейни действия - частична претенция в размер на 20 000 лева от общо претендирани 94 673,60 лв вреди. В жалбата се съдържа изложение по допускане на касационно обжалване ,в което поради липса на съдебна практика се посочва основанието по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК по въпросите: От кой момент запорът върху движими вещи- реколта от насаждения ,се счита за наложен: от получаване на съобщението за насрочване на опис, или от извършването на опис на реколтата ? Счита ли се наложен запорът върху движими вещи ако в съобщението за налагането същите не са подробно описани и индивидуализирани ? Тезата на защитата се основава на поддържаното от ищеца като трето лице за съдебното изпълнение и купувач по договор с длъжника,че връчената поканата за доброволно изпълнение до последния не обективира запор върху предмета на договора и такъв не е бил наложен, преди да се извърши самият опис ,на посочената в това съобщение дата. Въззивният съд на свой ред е приел ,че движимите вещи са били закупени с договора от 01.08.2013г след като съобщението,връчено на 24.07.2013г е произвело запорно действие ,макар описът да е извършен след датата на договора – на посочената от съдебния изпълнител дата(05.08.2013г). Защитата на касатора изтъква чл. 450 ГПК като императивна норма, свързваща запора с извършването на опис от ЧСИ .Описът безспорно е извършен след датата на договора, по силата на който ищецът е купил от длъжника „Т. б. Е.” селскостопанска продукция - необрани трайни насаждения – орехи от овощните масиви в землището на [населено място]. Вреди са претиндирани от това ,че съдебният изпълнител неправомерно е извършила публична продан на цялото количество селскостопанска продукция, без да зачете правата на купувача На следващо място се поддържа основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправен въпрос, следва ли въззивния съд да избожи собствени мотиви, или е достатъчно да препрани към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК. Изтъква се противоречие с практиката на ВКС по въпроса ,цитирани са т.19 от ТР №1/04.01.2001 на ОСГК ,реш. № 120/2013г по гр.д №96482012 ІVг.о и реш.№324/2010 по гр.д №1413/2009І. г.о, практика по чл. 290 ГПК. Отговор е депозирала И. Л. Б., рег.ЧСИ №869 с район ОС Стара Загора ,чрез адв П. Т. В него излага съображения за правилността на решението и законосъобразността на действията си по изпълнителното дело.Не са поискани разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Първите два въпроса в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК имат ясен отговор в закона .Общото правило ,на което касаторът се позовава ,е изведено в чл.450 ал.1 ГПК, но негов коректив е нормата на чл.450 ал.2 ГПК и възможността съобщението до длъжника за извършване на опис по чл.449 ал.1 ГПК, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, да произведе запорно действие с всички последици (чл.451, чл. 452, чл.453 т.4 ГПК).Това именно запорно действие е произведено в случая по делото. То е налице, когато е спазено условието в съобщението вещта- в случая реколта, да се посочи точно. Изискването за посочване не е развнозначно на индивидуализацията, която се постига по реда на описа на движими вещи (чл.465 и сл. ГПК), включително при необрани трайни насаждения и плодове, за които чл.466 ГПК изисква описване не по- рано от два месеца преди обичайното време за събирането им. По решаващия въпрос налице ли е противоправност при действията на ЧСИ, въззивният съд съответно съобразява съдържанието на връчената на длъжника( на 24.07.2013г) поканата за доброволно изпълнение,в случая със съобщение за извършване на опис и оценка на „ необрани трайните насаждения- орехи,находящи се в землището на [населено място] ” и насрочена дата 05.08.2013г.При това съдържание на съобщението запорът е наложен, съответно законосъобразни са последващите изпълнители действия по опис ,оценка и публична продан, при които съдебният изпълнител не се съобразява с непротивопоставими на взискателите разпоредителни действия на длъжника с посочената необрана реколта. Договорът на ищеца е с дата, следваща връчването на поканата и съобщението по чл.450 ал.2 ГПК .Както е посочил въззивния съд, законосъобразността на проданите следва от недействителността на разпорежданията със запорирана вещ спрямо взискателите (чл. 452 ГПК),което пряко обуславя отхвърляне на иска срещу ЧСИ, основан на противоправността им. С изтъкването на този мотив от правна страна и с оглед установените по делото факти, въззивният съд е изпълнил и задължението си да изложи собствени мотиви, поради което не е налице изтъкваното от касатора противоречие с установената практика по този процесуалноправен въпрос. При установените по делото обстоятелства, също изтъкнати от въззивния съд в мотивите, ищецът търси имуществена отговорност от ЧСИ за действията му по извършване на публична продан на 145651,68 кг.орехи, за които настоящият касатор е твърдял, че е закупил от длъжника като селскостопанска продукция - необрана реколта по договор от 01.08.2013г и са негова собственост, тъй като тогава още не са бил извършен опис. Не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Въззивният съд е приложил относимите към фактите по делото и ясни по съдържание правни норми, доводът за необходимост от тълкуването им по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.