Определение № 248 от 03.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1336/2013 г.

Производството е образувано по частна жалба на Н. Б. В. от [населено място] срещу определение №835 от 12.11.12г. по ч.т.д.18/12г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. в производство по чл.288 ГПК не е допуснал касационно обжалване на решение №432 от 03.10.2011г. по гр.д. №434/11г. на Добрички окръжен съд. Частната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона /чл.274, ал.1 ГПК/. Същото нормативно разрешение е въведено и по отношение на касационния контрол в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, а в обхвата на касационната проверка по силата на чл.274, ал3, т.2 ГПК се включват определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.288 ГПК не попада в съдебните актове, за които се прилагат цитираните разпоредби.Случаите, изрично посочени в закона, в които съдебния акт може да се обжалва пред ВКС са визираните в чл.286 ГПК, а именно -разпореждането за връщане на нередовна касационна жалба поради подаването й след изтичане на срока за обжалване, неотстраняване в срок на допуснатите нередовности и необжалваемост на въззивното решение по чл.280, ал.2. Определението по чл.288 ГПК не попада и в категорията на преграждащите по –нататъшното развитие на делото, които могат да се обжалват с частна жалба пред друг състав на ВКС в хипотезата на чл.274, ал.2, изр.второ ГПК, защото породените от него правни последици не са относими към допустимостта на касационното производство в кръга от случаи, очертани по чл.286 ГПК, а към достъпа до касационно обжалване, преценката, за който е предоставена от законодателя изцяло в правомощията на ВКС, с оглед конкретно предвидените основания по чл.280, ал.1 ГПК, характеризиращи този вид обжалване като факултативно касационно обжалване. Необжалваемостта на определението по чл.288 ГПК следва и от съпоставката на съдържащите се в чл.296 ГПК норми, регламентиращи хипотезите, при които влизат в сила съдебните решения. В третирания по чл.296, т.3 ГПК случай не е предвидена обжалваемост за разлика от хипотезите по чл.296, т.2 ГПК, свързващи влизането на решението в сила с възможността за неговото обжалване, тъй като недопускането до разглеждане, като основание за влизане в сила на въззивното решение има същият правен ефект, както и неуважаването на касационната жалба – и в двата случая акта на ВКС е окончателен, по допускането или по основателността на касационната жалба. Чл.296, т.3 приравнява двата случая по правен ефект – решението на въззивния съд влиза в сила.