Определение № 510 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2214/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение на собствениците с наименование: [населено място], ул. „Христо Смирненски“ № 2, вх. А, бл. „Синчец“ срещу разпореждане от 13.10.2020 г. по т. д. № 1350/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от сдружението касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 11708 от 28.07.2020 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като незаконосъобразно с твърдението, че преценката на докладчика по делото за липса на представителна власт на процесуалния му пълномощник е неправилна, тъй като не е съобразено представеното във въззивното производство пълномощно в полза на адвокат И. Г., което има сила до завършване на делото във всички инстанции. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да върне касационната жалба на Сдружение на собствениците с наименование: [населено място], ул. „Христо Смирненски“ № 2, вх. А, бл. „Синчец“, съдията-докладчик е приел, че касаторът не е отстранил в срок нередовностите на същата и по-конкретно - че не е изпълнил указанието за представяне на адвокатско пълномощно на адвокат Г. за осъществяване на процесуално представителство на сдружението пред касационната инстанция. Обжалваният акт е правилен. С разпореждане от 24.09.2020 г., в съответствие с императивната норма на чл. 285, ал. 1 ГПК, съдията-докладчик по делото е дал изрични указания на сдружението-жалбоподател във връзка с приложението на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а именно – за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване; за представяне на документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. и за представяне на пълномощно на адвокат Г. за процесуално представителство пред касационната инстанция. Препис от разпореждането е връчено на страната, чрез адвокат Г., на 30.09.2020 г., видно от приложената разписка (лист 61 от въззивното дело). С молба вх. № 74857 от 09.10.2020 г. касаторът е изпълнил указанията за представяне на изложение на основанията по чл. 280 ГПК с препис за насрещната страна и на документ за платена държавна такса по сметка на ВКС, като във връзка с указанието за представяне на адвокатско пълномощно е заявил, че такова е представено във въззивното производство и че учредената с него представителна власт е за всички съдебни инстанции. При тези факти и съобразно данните по делото, изцяло следва да бъде споделен изводът, че липсва пълномощно на адвоката, депозирал касационната жалба от името на Сдружение на собствениците с наименование: [населено място], ул. „Христо Смирненски“ № 2, вх. А, бл. „Синчец“. Напълно недоказано е твърдението в частната жалба, че във въззивното производство е представено адвокатско пълномощно на адвокат Г., в което изрично е вписано, че представителната власт на пълномощника е за всички съдебни инстанции. В кориците на въззивното дело се съдържа единствено пълномощно (лист 40), с което адвокат И. Г. преупълномощава адвокат К. да го представлява по т. д. № 1350/ 2017 г. (невярно е посочена годината), но не и пълномощно на адвокат Г., учредяващо му представителна власт „за всички съдебни инстанции. Поради това, даденото от съдията-докладчик указание за представянето на такова пълномощно е законосъобразно, а неизпълнението му обосновава връщане на касационната жалба съгласно чл. 286, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК. Що се отнася до представеното пълномощно на адвокат И. Г. в първоинстанционното производство (лист 160), видно от съдържанието му, същото е дадено само за производството пред Софийски градски съд по т. д. № 1608/2017 г. Обратното не се твърди и от самия частен жалбоподател. На второ място, самостоятелно основание за потвърждаване на атакуваното разпореждане е и процесуалната недопустимост на върнатата с него касационна жалба. С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното с касационната жалба на Сдружение на собствениците с наименование: [населено място], ул. „Христо Смирненски“ № 2, вх. А, бл. „Синчец“ въззивно решение е постановено по множество обективно съединени искове с правно основание чл. 3, ал. 3, чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, всеки от тях с цена 4 036.93 лв. Предмет на така предявените искове е извършено прихващане до размер на посочената сума между вземания, произтичащи съответно от договор за банков кредит и договор за доверителна сметка, които са абсолютни търговски сделки по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ и са сключени в кръга на осъществяваната от банката търговска дейност. Предметът на спора - съществуване на вземане по търговска сделка, и търговското качество на едната от страните в спорното правоотношение обуславят търговския характер на делото. Освен това, в случая размерът на вземането е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване не само на решенията по търговски дела - 20 000 лв., но и по граждански дела - 5 000 лв. Ето защо, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Оттук и изводът, че подадената срещу него касационна жалба е недопустима, поради което разпореждането за връщането й е правилно като краен правен резултат и на това основание. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение