Определение № 3352 от 27.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 2115/2025 г.

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на „Норма“ ООД с ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място] - чрез адв. Д. Т., за отмяна на влязлото в сила решение № 473 от 15.04.2023 г. по в. гр. д. № 1395/2022 г. на Окръжен съд - Варна, с което след отмяна на решение № 260146 от 08.03.2022 г. по гр. д. № 5196/2020 г. на Районен съд - Варна е осъдено дружеството - молител да заплати на „Групама застраховане“ ЕАД сумата 1 250 лв. по частичен иск от сума с общ размер 5 339.46 лв., представляваща изплатено от „Групама застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение по щета № 83001900169 вследствие настъпило на 21.07.2019 г. застрахователно събитие по застраховка „Пожар и други щети на имущество“, сключена между „Групама застраховане“ ЕАД и „Ню фууд ритейл“ ООД със застрахователна полица № 8300117019006249 относно стоково - материални запаси, находящи се в магазин „Алдо Ерма“ в к. к. „Златни пясъци“, [населено място], ведно със законната лихва от предявяване на иска на 27.05.2020 г. до окончателното плащане, и сумата 50 лв. по частичен иск от сума с общ размер 197.26 лв., представляваща законна лихва върху главница от 5 339.46 лв. за периода от 26.12.2019 г. до 06.05.2020 г., както и разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1 380 лв. В молбата се поддържа, че след постановяване на въззивното решение молителят се е снабдил със заверено копие от нотариален акт № 103, т. VІІ, вх. рег. № 2201 от 22.01.2007 г. на Служба по вписванията - Варна, с който е учредил право на строеж в полза на „Норма Асетс Мениджмънт“ ЕООД за изграждане на търговски комплекс и басейн в имота, където е възникнало застрахователното събитие (наводнение), а също и с разрешение за строеж № 38/08.03.2007 г. на [община], заповед № 63/07.06.2013 г. на [община] и нотариален акт № 7, т.ХІХ, вх. рег. № 7321 от 06.04.2016 г. на Служба по вписванията - Варна и разрешение за ползване № СТ-05-646/05.06.2017 г. на ДНСК. Посочените документи, според молителя, съставляват новооткрити доказателства и предпоставят отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като доказват обстоятелството, че собственик на водните съоръжения, от които е произлязло застрахователното събитие, не е той, а трето лице - „Норма Асетс Мениджмънт“ ЕООД, в чиято полза е учредил право на строеж с нотариален акт № 103 от 22.01.2007 г., и са решаващи за спора, доколкото изключват пасивната му легитимация на ответник по предявения регресен иск. Молителят твърди, че макар нотариален акт № 103 да е съществувал, релевантността му за спора „е възникнала едва с въззивното решение на ОС - Варна, което за пръв път поставя акцент върху собствеността на вещта като основание за отговорност“ и обективно не е могъл да предвиди необходимостта от представянето му като доказателство по делото, по което е постановено решението. Излага и твърдения, че се е снабдил със заверено копие от нотариалния акт, ведно с приложените строителни книжа, по повод организиране на защитата си срещу предявения от „Групама застраховане“ ЕАД в производството по гр. д. № 2993/2025 г. на Районен съд - Варна иск за разликата до пълния размер на вземането, като датата на представяне на документите с отговора на исковата молба по това дело - 22.05.2025 г., е поставила началото на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молба за отмяна на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1395/2022 г. на Окръжен съд - Варна на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В условията на евентуалност молителят поддържа, че нотариалният акт и строителните книжа съставляват новооткрити доказателства, тъй като възможността да се снабди с тях е възникнала на 22.05.2025 г., когато е подаден отговорът на исковата молба по гр. д. № 2993/2025 г., след като те са открити в архива на „Норма Асет Мениджмънт“ ЕООД. В срока по чл.306, ал.3 ГПК е подаден отговор от насрещната страна „Групама застраховане“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] със седалище в [населено място] - чрез юрк. С. П., в който е изразено становище, че молбата за отмяна е недопустима поради пропускане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, а по същество е неоснователна. С отговора е поискано присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на релевантните за допустимостта на молбата за отмяна факти по делото, приема следното: С подадената от „Норма“ ООД молба е поискана отмяна на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК с твърдения за наличие на новооткрити писмени доказателства от съществено значение за спора, които не са могли да бъдат представени своевременно, евентуално - не са могли да бъдат известни на страната - молител, при решаване на делото. Съгласно чл.305, ал.1, т.1 ГПК в случаите по чл.303, ал.1, т.1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Основното писмено доказателство, с което е обосновано отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, е нотариален акт № 103, т.VІІ, вх. рег. № 2201 от 22.01.2007 г. на Служба по вписванията - Варна, с който е оформен сключен между „Норма“ ООД и „Норма Асетс Мениджмънт“ ООД, двете дружества представлявани от едно и също физическо лице в качеството на управител - И. П. А., договор за учредяване право на строеж в полза на „Норма Асетс Мениджмънт“ ЕООД върху собствен на „Норма“ ООД недвижим в [населено място], к. к. „Златни пясъци“. Според молителя представените с молбата за отмяна писмени доказателства са от значение за разрешения с влязлото в сила решение правен спор, тъй като изключват качеството му на собственик на водните съоръжения, от които е произлязло застрахователното събитие, и доказват, че техен собственик е трето лице, в чиято полза той е учредил право на строеж с договора, обективиран в нотариалния акт. В качеството му на страна по договора молителят - чрез своя управител И. А., който представлява дружеството и към момента на подаване на молбата за отмяна, е знаел за съществуването на суперфициарната сделка и на нотариалния акт от момента на сключване на сделката на 22.01.2007 г. и в хода на производството, приключило с постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Поради това поддържаната в молбата теза, че нотариалният акт има характер на „новооткрито доказателство“ и че обективно молителят е могъл да се снабди със заверено копие от него едва на 22.05.2025 г., от когато е започнал да тече тримесечният преклузивен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК за подаване на молбата за отмяна, не се възприема от настоящия състав на ВКС. Дори да е вярно твърдението, че молителят е осъзнал необходимостта от представяне на нотариалния акт като доказателство в процеса едва след постановяване на решението по в. гр. д. № 1395/2022 г. на Окръжен съд - Варна, това не променя извода, че като страна по договора той е знаел за съществуването на документа и е могъл без затруднения да се снабди с копие от него по време на разглеждане на делото, т. е. преди сочената в молбата дата 22.05.2025 г. Решението (като необжалваемо съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК) е влязло в сила на 16.04.2023 г. и въпреки „осъзнаването“ на значението за спора на нотариалния акт за учредяване право на строеж, молителят не е предприел действия по реда на чл.303 и сл. ГПК до изтичане на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, броен от датата 16.04.2023 г. Останалите представени с молбата писмени доказателства касаят реализирането на учреденото с нотариалния акт право на строеж и моментът, в който молителят е узнал и е могъл да се снабди с тях, няма самостоятелно значение за преценката относно спазването на срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Молбата за отмяна е подадена едва на 18.08.2025 г. и е процесуално недопустима поради пропускане на преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по нея да бъде прекратено. На основание чл.78, ал.8 ГПК молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение за производството по отмяна в размер на 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,