Определение № 4421 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3121/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. М. П. против определение № 10614/15.05.2026г., постановено по ч. гр. д. № 3593/2026г. на Софийския градски съд, ГО, ЧЖ-VІ-Д състав. С него е оставена без уважение частна жалба на П. против определение № 11183/20.03.2026г. по гр. д. № 54529/2025г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото. В частната касационна жалба са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението. Поддържа се, че въпреки изрично заявените в декларацията за материално и гражданско състояние обстоятелства за липса на доходи и средства за издръжка на ищцата, съдът неправилно е отказал да я освободи от заплащането на държавна такса и разноски с решаващ мотив, че същата не е декларирала притежаваното от нея МПС. В изложението по чл. 274, ал. 3, във връзка с чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК се сочи наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се поставя следния въпрос: Към кой момент от времето следва да се преценява имуществото на молителя при разглеждането на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК. Според частния касатор по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – определение № 41/22.01.2020г. по ч.т.д. № 53/2020г., определение № 171/ 13.04.2016г. по ч.т.д. № 208/2016г. и определение № 326/16.07.2018г. по ч.т.д. № 1064/2018г. и трите на І ТО, както и с определение № 612/12.09.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ІІ ТО и с определение № 274/ 12.05.2015г. по ч.гр.д. № 1842/2015г. на ІІІ ГО. Поддържа, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Върховният касационен съд намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по предварителния въпрос относно допустимостта на касационното обжалване съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищцата Е. П. за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски за разглеждане на предявения против Детска градина № 17 „Мечо Пух“ осъдителен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт. Съдът е приел, че от служебно извършените справки за достоверност на декларирани данни в предоставената декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК са налице несъответствия между част от декларираните обстоятелства и действителното положение, което поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на декларацията и препятства формирането на обективен извод за основателността на искането за освобождаване от държавна такса. В обжалваното пред ВКС определение въззивният съд е споделил изводите на състава на СРС за неоснователност на искането по чл. 83, ал.2 ГПК. Взел е предвид, че с представената декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, на които е основано искането на П. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса, същата е декларирала, че не притежава моторни превозни средства; в тази част декларацията е опровергана от изисканата от първоинстанционния съд справка от СДВР, според която ищцата е регистрирана като собственик на лек автомобил. Посочил е, че искане по чл. 83, ал. 2 ГПК не може да бъде уважено в случаи, при които молителят е представил декларация за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, но съдът при упражняване на правомощията, регламентирани с разпоредбата, е установил, че част от декларираните обстоятелства не са съответни на действително притежаваните от молителя имуществени права. В тази връзка СГС е отбелязал и, че твърденията в жалбата относно действителното фактическо състояние на регистрирания автомобил, биха били релевантни за основателността на искането за освобождаване от държавна такса в случай, че тези твърдения бяха изложени в декларацията за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, представена пред СРС. С процесната декларация обаче подобно обстоятелство не е декларирано, а са заявени обстоятелства относно имуществото на жалбоподателката, които са опровергани от събраните от първоинстанционния съд доказателства в упражняване на правомощията му по чл. 83, ал. 2 ГПК. При тези мотиви на въззивния съд, постановеният от него съдебен акт не следва да се допуска до касационен контрол, тъй като съдържащият се в изложението въпрос, доколкото не е поставен в контекста на правните разрешение на въззивния съд не осъществява общото основание по чл. 280, ал.1 от ГПК. Според дадените разяснения в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело (общо основание за допускане до касационен контрол). Върховният касационен съд не е задължен да изведе правния въпрос от изложението към касационната жалба. Той може само да го уточни и конкретизира. В случая съставът на СГС е констатирал несъответствие между декларираните обстоятелства относно имотно състояние на ищцата и намиращите се по делото доказателства и въз основа на тази констатация е отказал да уважи искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски. По отношение на този извод въпрос не е поставен, а липсва на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, води до невъзможност да се определят рамките на произнасяне на ВКС. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО