Определение № 50111 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3362/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „ПИРИН ГОЛФ АСЕТС“ ЕАД, представлявано от Й. И. К., чрез адвокат М. А. от АК-Благоевград срещу решение № 133/23.03.2022 г. по в.гр.д.№ 22/2022 г. на Окръжен съд Благоевград, с което се отменя решение № 503073 от 20.10.2021 г. по гр.д.№ 632/2020 г. на Районен съд Разлог и е уважен иска на В. В. К. против „Пирин Голф Асетс“ ЕАД, на основание по чл.422, ал.1 ГПК, да се признае съществуването на вземане за посредничество при продажба на имоти и споразумение от 26.05.2017 г., в размер на 20 687,81 лева – неизплатено допълнително трудово възнаграждение по трудов договор от 09.11.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 274/2020 г. на РС Разлог, като са присъдени законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 ГПК - 12.03.2020 г., до изплащане на сумата и разноските по делото. Касационната жалба съдържа доводи за процесуална недопустимост и неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че е налице очевадна неправилност по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл на различно основание от заявеното в исковата молба, което обуславя недопустимостта на решението. Според касатора е налице основанието за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но без да е формулиран конкретен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. От В. В. К., чрез адвокат И. Р. от АК-Варна, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване поради очевидна неправилност и претендира разноски по делото. Подпомагащата страна „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ ЕАД – в несъстоятелност, чрез синдика Р. И. Т., не взема становище. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че по споразумение от 26.05.2017 г. между страните, ответното дружество дължи комисионни за продажби на недвижими имоти общо в размер на 20 687,81 лева – неизплатено допълнително възнаграждение по трудов договор от 09.11.2009 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 274/2020 г. на РС Разлог и са присъдени законни лихви от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.03.2020 г., до изплащане на сумата, както и разноски по делото. С покана, получена на 16.04.2018 г., ищецът е развалил уговорката за разсрочено плащане на паричното задължение и е определен срок за изпълнение 20.04.2018 г. Съдът е установил чрез заключение на вещо лице по делото, че сумата 28 596,76 лева е осчетоводена като задължение на работодателя „ПИРИН ГОЛФ ХОЛИДЕЙЗ КЛУБ“ ЕАД по трудов договор от 09.11.2009 г., който е бил прекратен, но сумата е останала дължима от бившия работодател. Според мотивите на съда, споразумението от 26.05.2017 г. не е оспорено като неавтентично, възражението за нищожност поради липса на основание е неоснователно, а причината поради която ответникът се е задължил към ищеца е без значение, след като е налице съгласие на кредитора да получи изпълнение на чуждото задължение. При липсата на искане за изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, въззивният съд е възприел извода на първоинсатниционния съд, че не следва да се произнася по новите фактически твърдения за заместване или встъпване в дълг, но с оглед поетото задължение да плати чуждия дълг, искът по чл.422 ГПК е основателен, При тези мотиви на въззивния съд е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка на процесуалната допустимост на решението. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение