Определение № 1434 от 05.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 127/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 174 от 04.10.2022 г. по в. гр. д. № 247/2022 г. на Ловешкия окръжен съд е потвърдено решение № 260008/18.04.2022 г. по гр. д. № 2175/2019 г. на Ловешкия районен съд, с което М. Н. М. е осъден да заплати на основание чл.45 ЗЗД на Ц. Н. Ц. сумата от 6000 лв., частичен иск от 26 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди на 23.12.2017 г. – счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, ведно със законната лихва от 23.12.2017 г.

Въззивният съд е приел, че на 22.12.2017 г. вечерта ищецът Ц. Ц. бил в компания с ответника М. М. и свидетелите И. И. и А. Н., като първо били в заведението „Таверната“ в [населено място], а след това в дискотека „Версай“. Всички употребили алкохол. Скоро след пристигането на групата в дискотеката ищецът Ц. напуснал заведението и излязъл навън. По това време в автомобил на паркинга пред дискотеката бил свидетелят И. и имал непосредствена видимост към входа на дискотеката. Видял, че след Ц. от заведението излезли И., Н. и ответникът М. и започнали да си говорят. М. се качил в джипа, с който дошли, заедно със свидетелите И. и Н., а Ц. останал пред дискотеката. Джипът се отдалечил от Ц. на около 5-6 метра и спрял. Ц. тръгнал към шофьорското място, на което бил М., и между тях започнала свада. Последният слязъл и двамата се сборичкали. След това слезли и другите двама свидетели. Имало спречкване, блъсканици. М. взел от джипа едно дърво, с което ударил Ц.. След удара Ц. паднал на земята, а свидетелят И. взел дървото, хвърлил го в реката, след което той, Н. и ответникът М. се качили в джипа и заминали. След потеглянето на джипа свидетелят И. се приближил до Ц. и го видял клекнал на земята. Ц. споделил с И., че много го боли ръката и главата. По главата на Ц. имало кръв, но не кървял обилно. Ц. помолил И. да извади от джоба телефона му и да се обади на съпругата му Е.. Последната като свидетел е заявила, че С. е казал, че Ц. е ударен от М., че лежи на земята и охка, по главата му има кръв и ръката му е подута. Свидетелят си тръгнал преди да дочака пристигането на съпругата на ответника. Тя отишла веднага, натоварила пострадалия в колата и го откарала в Спешна помощ. При прегледа в спешния център се установило, че лявата ръка на Ц. е счупена, а на главата му има рана. Ц. бил насочен към ортопед във връзка с травмата на ръката. След прегледа ортопедът го уведомил, че на мястото на травмата трябва да се постави шина и да се фиксира. Ц. решил, че ще потърси мнение от друг лекар. Около 6.30 - 7.00 ч. си тръгнали от Спешното и отишли да подадат жалба срещу М. в МВР. Прибрали се вкъщи, но болките на ищеца били силни, отокът на главата му се увеличил и се обадили на св. Н., който ги откарал с автомобила си до ортопедията в П.. На същия ден Ц. бил опериран, поставили му имплант и обездвижили ръката му с гипс. След свалянето на гипса Ц. преминал курс на рехабилитация. В ежедневието си бил подпомаган от бившата си съпруга.

Според епикриза на Клиника по ортопедия и травматология към „УМБАЛ д-р Г. С.“ - П. Ц. Н. Ц. е постъпил на 23.12.2017 г. и е изписан на 29.12.2017 с окончателна диагноза: Фрактура-локсацо монтеджия синистра. Компатман синдром. Същият има: на главата разкъсно-контузна рана в лява темпорална област с размер 3/2 см., кървяща силно; на лявата предмишница има оток и видима деформация в проксималната част; невъзможни активни пасивни движения в лява лакътна и гривнена става, липса на кожна чувствителност в зоната на н. медианус и н. улиарис; силна болка при опит за пасивна флексия на пръстите; на рьо графия- фрактира луксация на Монтеджия с компартман синдром. Изписан е с подобрение и предписания за превръзки през три дни, сваляне на конци на 12 -тия ден и гипсова имобилизация за срок от 45 дни.

От медицинско удостоверение за пред съда № 782/29.12.2017 г., издадено от доц. д-р Д. - лекар в катедра съдебна медицина и деонтология на МУ П. въз основа на преглед и представена му медицинска документация се установява, че Ц. има травма - счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса и малка разкъсано контузна рана на главата. В заключението е прието, че уврежданията са следствие от директен удар с твърд тъп предмет, с тясна, издължена удряща повърхност и относително голяма маса (бухалка, кол, дърво, тръба), като локацията на счупването е от характера на т. н. „защитни травми“. Счупването на двете кости на предмишницата и изкълчването са довели до трайно затруднение движението на лявата ръка, а разкъсноконтузната рана до разстройство на здравето, временно и неопасно за живота.

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза на ищеца е причинено травматично счупване на лакътната кост на лявата ръка с горна трета и извършване на оперативно лечение - метална остеосинтеза, метална плака, което обуславя трайно затруднение на движенията на лавата ръка. Пострадалият е изпитал силно изразена болка след травмата и по-малко болки след проведеното му оперативно лечение, почти без болки при правилен режим и лечение. С оглед оставената все още плака и данните, че същата е счупена и подлежи задължително на премахване, експертът приема, че при освидетелствания все още са налице болки и затруднения при движението на ръката. Намален е обемът на движение на ръката, според извършения на 16.04.2020 г. преглед. Направен е извод за наличие на причинно-следствена връзка между произшествието на 23.12.2017 г., травматичното изменение и последващото лечение. В съдебно заседание експертът е заявил, че ограничението в движенията на ръката на пострадалия са до 6 - 7 месеца, като под трайно затруднение в движението се разбира такова, чиято продължителност е повече от един месец. Вещото лице счита, че уврежданията на главата и лявата ръка не могат да бъдат получени от един и същи удар. Ударът в главата е в лявата слепоочна област, а счупването на лакътната кост се дължи единствено на директен удар в горната трета на лявата предмишница и се получава при вдигане на ръката с цел предпазване. Теоретично допуска, че може да се получи нараняване и на главата - при вдигане на ръката за защита, след приплъзване да удари и нарани лявото слепоочие. При счупване на предмета и отхвръкване на втората му част също е възможно части от него да са причинили нараняване на главата, както и при отскачане на предмета.

От заключението по допусната психолого-психиатрична експертиза се установява, че травматичното увреждане при ищеца не е дало клинично значимо отражение върху психичното му състояние, като липсват убедителни субективни оплаквания, поведенчески и друг вид симптоми, които да подкрепят такъв тип твърдения. При пострадалия не се наблюдава клинична симптоматика. Травматичното събитие има своето отражение в емоционален план, като Ц. е станал по-мрачен, неспокоен, тревожен, напрегнат, липсва му увереността, която е имал преди инцидента, но тези симптоми не са клинично изразени.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл.45 ЗЗД е основателен.

От материалите на досъдебното производство и от разпита на свидетелите може да се направи извод, че с действията си ответникът е причинил на ищеца вреда - чрез удар с предмет му е причинил травматично счупване на лакътната кост на лявата ръка в горна трета, както и разкъсно-контузна рана на главата в лява темпорална област с размер 3/2 см. Тези наранявания са причинили на ищеца трайно затруднение на движението на лява ръка и съставляват средна телесна повреда. Презумпцията за вина не е опровергана от ответника, а причинатата връзка се потвърждава от гласните, писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Прието е за неоснователно оплакването във въззивната жалба на М. М. за недоказаност на твърдението за неправомерно поведение от негова страна по причина че няма присъда или решение, с което да е признат за виновен по образуваното във връзка със същото престъпление ДП № 82/2018 г. Не е възприето становището, че е налице законова пречка за произнасяне на гражданския съд относно вината в хипотезата на настъпил съставомерен резултат, тъй като с оглед разпоредбата на чл.16 НПК обвиняемият се считал за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Действително, от представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 22.11.2021 г. на прокурор при Районна прокуратур-Л. се установява, че то е прекратено по отношение на М. и спряно до разкриване на извършителя на престъплението. Правилото да не се вреди другиму обаче е основен принцип, а вината според гражданското право е по-широко понятие от вината според наказателното право в двете й разновидности: умисъл и небрежност. Затова разпоредбата на чл.45 ЗЗД урежда правото на пострадалия от същото деяние да ангажира гражданската отговорност на виновния за увреждането, а относно вината е създадена и законова презумпция, че тя се предполага до доказване на противното. Доказано е чрез рентген, че на ищеца е причинено счупване на лакътната кост и изкълчване на главичката на лъчевата кост в горния й край, в областта на лакътната става, наличие на масивен оток и хематом между мускулите; Компортман синдром. Безспорно е също, че на 23.12.2017 г. е проведено оперативно лечение, а окончателната диагноза е: Счупване и изкълчване в областта на лявата лакътна става и синдром на Компортман. В медицинската документация се съдържа и информация за наличие на разкъсно-контузна рана в лява слепоочна област на главата с размери 3 на 2 см. - кървяща. Категорично е становището на експерта, че между произшествието от 23.12.2017 г. и травматологичното изменение и последвалото лечение на ищеца има причинно-следствена връзка. Медицинското удостоверение за пред съд, изготвено на 29.12.2017 г., потвърждава този извод. Експертите са категорични, че се касае за увреждане, което може да се квалифицира като „защитна травма“.

Относно обстоятелствата, при които ищецът е получил травматичното увреждане, съдът се е позовал на показанията на свидетеля С. И., които са непротиворечиви и последователни, за разлика от показанията на свидетелите И. и Н.. Гласните доказателства са подкрепени и от писмени, потвърждаващи посещението на ищеца в Спешна помощ в Л., както и своевременното сезиране на органите на МВР. Няма противоречие в изявленията на ответника пред органите, водещи разследването. Показанията на свидетелите И. и Н. относно случилото се съдържат противоречия, а заявеното от тях, че ответникът е ударил А. Н. по главата и той е потърсил медицинска помощ не намира потвърждение в писмените доказателства. В писмо изх. № 08.07.2020 г. на изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р П. С.“- Л. от МБАЛ Л. се съдържа информация, че за лицето А. М. Н. не е регистриран болничен престой за месец декември 2017 година. Няма доказателства и в подкрепа на твърденият на Н., че на следващия ден е посетил ЦСМП- Л..

По въпроса за размера на обезщетението на неимуществените вреди е прието следното: Увреждането на ръката и главата са причинили безспорно болки и страдания на ищеца, трайно е затруднено движението на лявата му ръка, което първоначално е налагало да търси помощ при обслужване от трето лице, а това е свързано и с неудобство. Преживяното травматично събитие му се е отразило и в емоционален план, според заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, макар и без клинично изразена симптоматика. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил социално-икономическите условия в страната, възрастта на пострадалия към датата на инцидента - 39 г., невъзможността да работи пълноценно и да реализира доходи за семейството си. Справедливо определеният размер на обезщетението от 8 000 лева надхвърля размера на предявения иск от 6 000 лева (предявен като частичен от 26 000 лева), поради което претенцията се явява изцяло основателна и доказана.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от М. Н. М..

Жалбоподателят поддържа, че няма присъда или решение, с което да е признат за виновен по образуваното във връзка със същия случай досъдебно производство № 82/2018 г. на РУ на МВР Л., а в хода на гражданското производство не било доказано участието му и всички обстоятелства, имащи значение за твърдяното деяние и причинените вреди. Налице било съществено разминаване между твърденията на ищеца Ц. относно вредите и механизма на получаването им в исковата молба и в приложените писмени доказателства и протокол за разпит. Тъй като предметът на гражданското дело е идентичен с предмета на досъдебното производство, недопустимо е съгласно чл.17, ал.1 ГПК самостоятелно изследване в гражданския процес на обуславящите въпроси дали има умишлено извършено престъпление от общ характер или не. Препятствало се формиране на стабилитет на решението по гражданското дело при вероятна колизия между него и резултата от досъдебното производство. Налице е абсолютна законова пречка за произнасяне на гражданския съд относно вината, тъй като съгласно чл.16 НПК обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното. Не бил изяснен механизмът на луксация на главичката на радиуса на лявата ръка. Не било ясно откъде съдът е направил извод за счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка, а луксацията на главичката на радиуса на лявата ръка е различно увреждане, за което в експертизата няма коментар или описание нито на вида, нито на механизма на получаване на това увреждане. Жалбоподателят поддържа, че освен при директен удар върху лакътя, счупването може да се получи и при падане върху сгънат лакът. Лакътните луксации най-често се получавали при падане в положение, когато горният крайник е разгънат. Тези две наранявания, описани от вещото лице, няма как да се получат при едни и същи обстоятелства, по начина, описан в исковата молба. Не било ясно защо съдът е приел, че на ищеца е причинено увреждане, имащо характер на следна телесна повреда, както и как е преценил периода на възстановяване при неизяснено счупване на поставената при операцията метална пластина. Не било ясно как ищецът бил лишен от право на труд вследствие нараняването, при данните, довели до освобождаването му от държавна такса. Не било ясно как от материалите по досъдебното производство съдът достигнал до извод, че жалбоподателят е причинил вреди на ищеца.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т. и т.3 ГПК по следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните;

2. Следва ли гражданският съд да изследва и да се произнесе самостоятелно в хода на гражданското съдопроизводство за виновно причиняване на средна телесна повреда и съответно деликтна отговорност, без да е установено има ли умишлено извършено престъпление от общ характер и вина.

По първия въпрос се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, без да се сочат конкретни решения, а по втория въпрос – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Без никаква обосновка се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.

Ответникът в производството Ц. Н. Ц. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането й до разглеждане по същество. Излага и доводи за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, срещу решение на въззивен съд по гражданско дело с цена на иска над 5000 лв., което подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, тъй като е обсъдил в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, които са от значение за правния спор, както и възраженията и доводите на страните. Обсъдено е становището на жалбоподателя, че не следва да носи имуществена отговорност, тъй като няма присъда или решение на наказателен съд, с което да е признат за виновен по образуваното във връзка със същия случай досъдебно производство. Съдът е приел, че прекратяването на досъдебното производство срещу жалбоподателя не е пречка за ангажиране на гражданската му отговорност, след като в процеса по настоящото дело е доказано противоправното му поведение, причинило вреди на ищеца. Съобразена е т.2 на ППВС № 7/1959 г., според която отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното. При установяване на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД въззивният съд е отчел преките и косвени доказателства по делото, сочещи ответника като автор на процесния деликт – основно преките впечатления на свидетеля И., както и противоречията в показанията на свидетелите И. и Н. и недостоверността на тезата, че с ответникът е ударил с бухалка не пострадалия Ц., а свидетеля А. Н. /при това бухалката се счупила на две, но Н. не е пострадал и не е потърсил лекарска помощ/. Механизмът на травмата е установен с медицинската експертиза и това също е отчетено от въззивния съд. Колкото до самата травма – тя е комплексна, което се установява и от диагнозата, поставена на ищеца при лечението му в „УМБАЛ д-р Г. С.“ – П.. Фрактурата-луксация на Монтеджия представлява увреда на предмишницата, изразяваща се в счупване на лакътната кост и луксация на главата на лъчевата кост. Изводът на съда, че при ищеца има счупване на двете кости на предмишницата на лявата ръка с луксация на главичката на радиуса, е изграден върху медицинското удостоверение за пред съда № 782/29.12.2017 г., издадено от доц. д-р Д. - лекар в катедра съдебна медицина и деонтология на МУ П.. Тезата, че процесното увреждане може да е настъпило при падане на ищеца, почива на предположение и затова не е споделено от съда. Приетото от съда, че увреждането на ищеца представлява средна телесна повреда, изхожда от дефиницията на това понятие в чл.129, ал.2 НК и от заключението на медицинската експертиза. Тази квалификация е от значение само за нуждите на гражданския процес при преценка на обстоятелствата, от които зависи справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. Колкото до последващото счупване на поставената метална планка, съдът не е отчел това обстоятелство при определяне на размера на обезщетението.

По втория въпрос не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по него има практика на ВС и ВКС, от която въззивният съд не се е отклонил. В ТР № 142 от 1.XII.1966 г. по гр. д. № 112/66 г., ОСГК, е прието, че п остановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние. В ТР № 11 от 3.I.1967 г. на ОСГК на ВС се приема, че ако в състава на гражданския деликт е включен като елемент и фактът на извършеното престъпление, то гражданският съд, който определя гражданските последици от деянието, може да се произнесе в същото производство и по установяването на този факт, щом наказателното преследване е прекратено по някое от основанията на чл.6 НПК. Същото следва да се прилага и при спиране на досъдебното производство на основание чл.244, ал.1, т.2 НПК - когато извършителят на престъплението не е разкрит, тъй като и в този случай не се очаква осъдителна или оправдателна присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК, а и гражданското производство не може да бъде спряно заради спряно за неопределен срок досъдебно производство. В решение № 116 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 745/2012 г., IV г. о., е прието, че производството по делото не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, а констатациите на прокурора относно съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския съд. В решение № 392 от 14.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 256/2012 г., III г. о., също се приема, че гражданският съд, който се произнася по гражданските последици от деянието на дадено лице, наказателното преследване срещу което е било прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 НПК, може да се произнесе в същото производство и по въпроса дали извършеното съставлява престъпление.

Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като жалбоподателят не е посочил актове на Конституционния съд или на С., на които въззивното решение противоречи.

При този изход на делото на пълномощника на ответника адвокат Калина Ганчева следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лв. по чл.38 ЗА, съгласно договор за правна защита и съдействие от 21.12.2022 г.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,