Определение № 1793 от 03.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2023 г.

С въззивно решение № 490 от 12.08.2022 г. по в.гр.д. № 245/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград е отменено решение № 1427 от 25.05.2018 г. по гр.д. № 218/2017 г. на Районен съд - Сандански в частта, с която е било признато за установено по отношение на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д., че Д. Д. е собственик на основание реализирано право на строеж на ½ ид. част от коридор с площ 7.52 кв.м, разположен по протежението на приземния етаж между гараж и работилница с площ 23.50 кв.м и мазе № 2 с площ 16.60 кв.м, който се намира в сградата с идентификатор *** по КККР на [населено място], и ответниците са били осъдени на основание чл. 108 ЗС да й предадат владението върху този имот, и в тази част е постановено друго, с което предявеният от Д. А. Д. иск за ревандикация на ½ ид. част от описания коридор е отхвърлен като неоснователен. С определение № 1371 от 22.03.2024 г. въззвното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК по подадената против него касационна жалба от Д. А. Д.. След проведеното открито съдебно заседание и преди постановяване на решение по съществото на спора съдът констатира следното: Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Д. А. Д. против Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д., за ревандикация на ½ ид. част от коридор с площ 7.52 кв.м, разположен по протежението на приземния етаж между гараж и работилница с площ 23.50 кв.м и мазе № 2 с площ 16.60 кв.м, който се намира в сградата с идентификатор *** по КККР на [населено място]. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че ищцата е собственик на ½ ид. част от приземния етаж, но е отхвърлил иска за ревандикация по съображения, че ползваната от ответниците реална част от този етаж не надхвърля обема на правата им. Съгласно разясненията, дадени в т.2А от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, предмет на иска по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Когато бъде установено по делото, че ищецът е собственик на процесния имот и че ответникът го владее без основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи и двете искания: да се произнесе с установителен диспозитив, признаващ правото на собственост на ищеца и с осъдителен диспозитив, осъждащ ответника да му предаде владението върху спорния имот. Ако в хода на делото ищецът не докаже, че е собственик на имота, съдът ще отхвърли и двете искания за защита. Когато се установи, че ищецът по ревандикационния иск е собственик, но ответникът не владее този имот или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на владението на имота. Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК ред. В случая, макар да е приел, че ищцата е собственик на ½ ид. част от приземния етаж, включващ и спорния коридор, въззивният съд не е постановил установителен диспозитив. Изложеното налага извод, че е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от въззивния съд по предвидения за това ред, поради което определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено и делото да се върне на Окръжен съд- Благоевград за отстраняване на указаната фактическа грешка. Водим от гореизложеното съдът