Определение № 3235 от 16.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2374/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение16.06.2026 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска до касационно обжалване определение №643 от 19.11.2025г по в.ч.гр.д. № 484/2025г на Варненски апелативен съд ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на 274 ал.3 вр. чл. 396,ал.2 от ГПК.Образувано е по частна жалба на З. Т. С., чрез адв. С. К. от ВАК срещу определение №643 от 19.11.2025г по в.ч.гр.д. № 484/2025г на Варненски апелативен съд в частта, с която е уважена молбата на жалбоподателя «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД и е допуснато обезпечение на предявен по гр. дело №2042/2025г по описа на Окръжен съд –Варна иск на «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД срещу С. А. Н. и Д. Д. С. с правно основание чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителен спрямо ищеца договор за цесия от 01.03.2025г, сключен между двамата, по силата на който С. А. Н. е прехвърлил на Д. Д. С. вземанията си срещу ЕТ«Дом-И. Р.» в общ размер на 71240,90лв ведно с лихви и др. принадлежности ,чрез налагане на запор върху вземането от длъжника ЕТ «Дом-И. Р.», предмет на договора за цесия ,чието принудително събиране е предмет на изп.дело №379/2025г по описа на ЧСИ с рег.№719 с взискател към момента З. Т. С., предишен взискател Д. Д. С.,при условията на гаранция в размер на 7124,09 лв, за която е посочено ,че към момента е внесена по сметка на Окръжен съд – Варна. Издадена е обезпечителна заповед Въззивният съд е отменил допуснатата с първоинстанционното определение от 07.10.2025г по гр.д №2042/2025г на Варненски ОС обезпечителна мярка «спиране на изпълнението» по изп.дело №379/2025г по описа на ЧСИ с рег.№719 като неподходяща и лишена от интерес за ищеца. За съответен на условията в чл.391ал.1 и ал.2 ГПК въззивният съд е приел поискания със същата молба запор върху вземане ,предмет на атакувания договор, за да се запази сумата по сметка на съдебния изпълнител до приключване на производството по чл. 135 ЗЗД. Положително е преценена вероятната основателност на иска по чл. 135 ЗЗД, предявен срещу длъжника С. А. Н. и цесионера С., обсъдено е и положението на настоящата жалбоподателка З. С., която видно от приложено удостоверение по изп.дело №379/2025г по описа на ЧСИ с рег.№719 вече е конституирана като взискател,частен правоприемник на Д. С. и придобила вземането срещу ЕТ «Дом-И. Р.», по договор за цесия от 25.08.2025г ,но без тази дата да е достоверна за трети лица. Молбата на новия цесионер до съдебния изпълнител е депозирана на 29.09.2025г, докато исковата молба, по която е образувано гр.д №2042/2025г на Окръжен съд –Варна е постъпила на 18.09.2025г. Предвид тази хронология въззивният съд е отчел възможността обявена недействителност по иска на основание чл.135 ЗЗД да бъде противопоставена на новия цесионер З. С., като е съобразил разясненията в ТР №2 от 09.07.2019г ОСГТК относно нейното положение, без да е необходимо нейно конституиране като ответник в процеса по чл. 135 ЗЗД, но и при отчитане на нейния интерес да обжалва като трето лице, чието имущество е засегнато от мярката /т.6 от ТР №6/2013г. по тълк.д №6/2013г ОСГТК/. В обезпечителното и исковото производство е било оспорвано качеството на «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД като кредитор ,както и наличието на знание у третите лица за увреждане. Въззивният съд е изтъкнал ,че преценява вероятна основателност на иска в стадия на обезпечително производство и не може да откаже да допусне обезпечение с аргумент,че претендираното с иска материално право не съществува. Независимо от въприетата хипотеза на чл.391, ал.1 т.1 ГПК,е изискано внасяне на гаранция на основание чл.391, ал.2 ГПК. В касационната частна жалба се излага оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност, допусната от съда при преценка на предпоставките за допускане на мярката.Изтъква се, че липсва проверка от съда дали искът е основан на убедителни писмени доказателства. С мярката били засегнати права,придобити от жалбоподателката възмездно преди завеждане на иска по чл. 135 ЗЗД. Жалбоподателката не е участвала в производството по гр.д №2024/2023 на ВОС, както и в производството по обжалване на обезпечението до постановяване на запора от въззивния съд .В частната жалба и приложеното изложение се сочи очевидна неправилност, основание по чл. 280,ал.2, предл.трето ГПК поради неосигуряване на участие и защита в производството. В изложение се изтъква противоречие с установена практика на ВКС, формирана по изискванията и предпоставките при допускане на обезпечение. Формулирани са две групи въпроси. Основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по въпросите
за вероятната основателност на обезпечавания иск - дали писмените доказателства установяват фактите,пораждащи правото;
за задължението на съда да извърши първо тази проверка;
проверка дали е налице обезпечителна нужда;
следва ли мярката да е съответна на обезпечителната нужда и да не се засягат неоправдано правата на трети лица. Сочи се противоречие с опр. по ч т.д№ 178/2012г,2-ро т.о и ч гр.д №5633/2014г ,3-го г.о на ВКС по първия въпрос; противоречие по втория въпрос с определения по ч. гр.д № 3320/2025г, ч. гр.д №5440/2023г, ч. гр.д № 1307/2023г и ч. гр.д №101/2012г, всички по описа на 3-то г.о на ВКС, определение по ч. гр.д № 3571/2019г на 4-то г.о на ВКС и др Противоречие с определения по ч. т. д № 441/2024г и ч т. д № 1770/2014, ТК се изтъква по третия въпрос, както и противоречие с определения по ч. гр.д № 2511/2022г на 4-то г.о и ч. гр.д №255/2009г на 2-ро г.о на ВКС по въпроса за съответствието на мярката. С изтъкване на основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК са поставени въпроси ,свързани с положението на трето засегнато лице:
за установяване на обезпечителна нужда, когато лицето не е конституирано като страна по делото ;
следва ли служебно и без да е поискано от молителя да се допуска мярката ;(3)длъжен ли е въззивния съд по обезпечението при констатиране на прехвърлено вземане в хода на производството да му предостави възможност за становище по исканото обезпечение. Постъпил е отговор«Фронтекс Интернешънъл» ЕАД в който се оспорва допустимостта на жалбата. Жалбоподателката черпи права от последваща цесия, встъпва в правното положение на своя праводател. Именно знанието на нейния праводател за увреждането е предмет на висящия иск по чл. 135 ЗЗД. Частната жалба е депозирана в срок и е процесуално допустима, предвид чл.396 ал.2 Върховен касационене съд, Трето г.о намира ,че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване Обща и водеща предпоставка за допускане до касационно обжалване е формулирането на конкретен правен въпрос, обусловил изводите на съда в обжалвания съдебен акт в решаваща насока В първата група въпроси се твърди ,че липсва преценка и произнасяне от въззивния съд за обстоятелството подкрепен ли е иска с убедителни писмени доказателства, или не. Като съдържание на въпрос по т.1 и т.2 от изложението се постулира липсваща преценка и произнасяне от съда в насока,която не кореспорндира със съдържанието на акта и неговите мотиви. В обжалваното определение е изложен мотив на съда,че подлежащият на обезпечаване предавен иск е отменителен, по чл. 135 ЗЗД, насочен е срещу длъжника и приобретателя по прехвърлено с договор за цесия вземане и е направен извод, че са налице предпоставките на чл.391,ал.1 т.1 ГПК, но не в степен да се изключи прилагане на чл.391,ал.2 ГПК. Затова е определена гаранция, т.е при допускане на мярката е обективирана дължимата преценка на съда. Противно на твърденията във въпросите, съдържанието на въззивното определение сочи да е извършена цялостна преценка на кумулативно необходимите предпоставки за допускане на обезпечение, което не се изразява в разрешаване на правен спор. Фактите са преценени в указаната с приемането на ТР № 6 от 14.03.2014г по т.д№3/2013г на ОСГТК насока.По въпросите как съдът по обезпечението следва да установи /и обективира/ преценката си дали искът е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда за кредитора и подходяща ли е обезпечителната мярка, въззивното определение е съобразено с практиката на ВКС,включително цитираната от защитата.Съгласно установената практика на ВКС по приложението на чл. 391, ал. 1 ГПК, изтъкната и следвана включително в цитираните от защитата множество определения, преценката на съда относно предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна и е в зависимост от специфичните за всяко дело факти и доказателства. Преценката дали писмените доказателства са достатъчни за вероятната основателност на иска и от там за допустимостта на исканото обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от представянето на гаранция, също е конкретна.Всяко колебание относно предполагаемата, вероятна основателност на иска, чието обезпечаване се претендира, следва да бъде отстранено посредством механизма на определяне на гаранция /определение № 140/18.03.2011 г. по ч.гр.д. № 133/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., определение № 435/21.11.2008 г. по ч.гр.д. № 1319/2008 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 130/09.03.2016 г. по ч.т.д. № 11/2016 г. на ВКС, II т.о. и др./ В случая вземането,по което ищцовото дружество е заявило права като кредитор, произтича от договор за банков кредит, сключен с ОББ ,при данни за издадена заповед за изпълнение срещу длъжника Н. по чл.417 ГПК и образувано изпълнително дело, вземането е било прехвърлено от банката на «Фронтекс Интернешънъл» ЕАД с договор за цесия от 04.12.2015г и при тези въведени с иска и оспорвани/от длъжника/ обстоятелства, предприето от длъжника прехвърляне на негово вземане на трето лице с договор за цесия,както и последващите верижни прехвърляния на вземането с договор от същия вид затрудняват реализиране правата на ищеца. Именно по отношение на ищеца и предявеното с иска субективно право съдът преценява обезпечителната нужда, а не «по отношение на трето засегнато лице» ,както се постулира във въпроса ,водещо поставен в следващия раздел на изложението.Поради това не се обосновава допускане до касационно обжалване по него. По останалите два въпроса в същия раздел на изложението не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.Правното положение на засегнати от обезпечителната мярка лица ,с оглед правото им на защита, е разяснено с приемането на т.6 отТР № 6 от 14.03.2014г по т.д№3/2013г на ОСГТК. Страните по исковия, обезпечителния и изпълнителния процес не винаги съвпадат. Ето защо няма изискване за съда по обезпечението да ограничава допустимостта на мерките само до случаи, в които има идентичност на страните по исковия и обезпечителния процеси, или по обезпечителния и изпълнителния процеси. По вече изложените съображения ,не е налице и поддържаната очевидна неправилност на определението на въззивния съд при преценката да се допусне исканата обезпечителна мярка спрямо настоящата жалбоподателка, без съдът предварително да е взел предвид и съобразил нейното становище.