Определение № 50340 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3977/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез главен инспектор-юрист Р. Л., против решение № 30 от 30 юли 2021 г., постановено по в.гр.д. № 258/2021 г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което се отменя решение № 260093 от 19 март 2021 г., постановено по гр.д. № 654/2019 г. по описа на Окръжен съд Хасково, и вместо него се отхвърлят исковете на комисията по чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ против В. И. П., К. Г. Х. и В. В. П. – тримата с адрес в [населено място], за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 58306,11 лева, както следва: от В. П. и К. Х. на основание чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, три леки автомобила на обща пазарна стойност 16500 лева; от В. П. на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 3, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, сумата от 1000 лева по депозит в банка; от В. П. и К. Х. на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, сумата от общо 19000 лева, представляваща пазарна стойност на движимо имущество – три автомобила, отчуждено по време на проверявания период; от К. Х. на основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, сумата от 150 лева, представляваща вноски по разплащателна сметка, сумата от 20800 лева, представляваща постъпили суми от трети лица по спестовна сметка, и сумата от 856,11 лева, представляваща начислени лихви по спестовна сметка, и в тежест на касатора са присъдени разноски за две инстанции. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като разбиранията на съда за материалноправните и процесуалноправните предпоставки за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество са неправилни. Според постигнатото между прокуратурата и подсъдимия П. споразумение, последният е държал акцизни стоки 10000 броя кутии цигари, всяка съдържаща по 20 къса, на обща стойност 75000 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 28, ал.1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, и чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове, като престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, предл. второ НК; престъплението попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 15 ЗПКОНПИ; споразумението е одобрено на 01.06.2018 г. по н.о.х.д. № 354/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, като на П. е наложено наказание „лишаване от свобода“, отложено на осн. чл. 66 НК за срок от три години; иззетите по досъдебното производство веществени доказателства – 10000 броя кутии цигари, са отнети в полза на държавата и след влизане в сила на споразумението са били унищожени. Изводът на съда (че сумата от 75000 лева, представляваща стойността на предмета на престъплението, не следва да бъде включена в имуществото на проверяваното лице, тъй като по делото не са налице доказателства за придобиването на акцизните стоки, поради което необосновано било твърдението на комисията, че средствата за закупуване на цигарите са с неустановен законен произход) е направен с две изречения, без изложени мотиви и без да е обсъдена конкретиката на случая. Подчертано е, че лицето, което осъществява престъпния състав на чл. 234, ал. 1 НК, засяга охранените от правната норма обществени отношения не чрез въздействие върху определен материален предмет, а чрез осъществяването на фактическа власт върху стоки, без да е било изпълнено уреденото от закона задължение за заплащане на акциз; деецът въздейства не върху стоката, която противоправно държи, а върху дейността на стопанския отрасъл, насочена към обезпечаване на държавната функция по контрол върху продажбата и движението на акцизни стоки; съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 ППЗАДС, продажната цена за цигари, за които не е регистрирана продажна цена, е 7,50 лева за 20 къса. Твърди се, че за придобиването на акцизните стоки П. е вложил средства с неустановен произход, като комисията не претендира предмета на престъпление, но за придобиването му са разходвани средства, наличието на които не може да бъде оправдано с легални източници и произход, и в този смисъл стойността на предмета на престъпление намира своето логично място в имуществената сфера на П. като незаконно придобито имущество, респ. влияе върху значителното несъответствие между имуществото и нетния му доход. Касаторът сочи, че неотносимо за наказателното, а и за настоящото производство, е актът на „придобиване“ на акцизните стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон; в процесния случай формата на изпълнителното деяние е „държане“; изпълнителното деяние „държи“ следва да се тълкува като упражняване на фактическа власт. Ответникът в протокола за претърсване и изземване е обяснил, че е взел цигарите „…за мен…“, поради което безспорно се установява придобиването на акцизните стоки; направеният опит да избяга от органите на МВР безспорно сочи, че ответникът не само че е имал ясна представа за характера на превозвания от него товар, но и показва отношението му за своене на товара; в пътното превозно средство не са установени други лица, което да води до извод, че стоките са собственост на трето лице. Според касатора, единственият възможен извод от фактите по спора е, че за придобиването на акцизните стоки са вложени средства с неустановен законен произход в размер на 75000 лева. Оспорва се изводът на съда, че парични суми, внесени от трети лица по банкови сметки на проверяваните лица в общ размер на 48800 лева следва да бъдат признати за доход, тъй като липсата на основания за извършените преводи не води автоматично до извод за тяхната незаконност. И за този извод се твърди, че е направен с две изречения, без изложени мотиви и без да е обсъдена конкретиката на случая. Изцяло били игнорирани разясненията на вещото лице за законните доходи; съдът не е направил разграничение между „приход“ и „доход“; внесените по банкови сметки на ответниците суми от трети лица (без родствени връзки) не следва да бъдат признати за доход – ответниците не са ангажирали никакви доказателства в тази връзка, средствата не са декларирани като доход по съответния законов ред, нито е установена законна възможност на съответните лица да преведат/внесат паричните суми. Не е обсъден и въпросът следва ли еднозначно да се приема, че ако паричните средства не са налични по банковите сметки на проверяваните лица, и не е установено да са преобразувани в друго имущество, същите са изразходени и не съществуват в обективната действителност, като така се изключват възможността с тези парични средства да е придобито движимо и/или недвижимо имущество в полза на трето лице, или пък дори да са вложени в лично имущество на проверяваните лица в чужбина, или да се укриват на тайно място с цел укриването и изпирането им в бъдещ период; не е съобразено, че след като средствата не са по банковите сметки на ответниците, те могат да се съхраняват в дома им или на други места. Подчертано е, че на осн. чл.151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са вложени в банка или са останали нетрансформирани в друго имущество. Твърди се, че законодателят не е предвидил да се съпоставя само наличното към края на периода имущество, а имуществото като съвкупност за целия проверяван период. Оспорва се и извода на съда, че придобиването и отчуждаването на три автомобила са станали години преди престъплението, извършено от П., и няма данни за някаква пряка или косвена връзка, която да бъде предположена логически между тяхното придобиване и престъпната дейност. Наличието на такава връзка не се търси никъде в съдебната практика по ЗПОДНПИ и ЗПКОНПИ, а повдигането на обвинение за извършено престъпление е предвидено само като предпоставка за началото на процедурата по специалния закон. На последно място се оспорва и извода на съда, че не подлежи на отнемане от В. П. сумата 1000 лева, внесена без отбелязване на наредител – от разпита на свидетел не се изяснява внасянето на сумата от свидетеля, като следва да се приеме, че вноската е направена от родител/настойник на малолетното лице. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и се твърди, че решението е очевидно неправилно. Ответниците В. И. П., К. Г. Х. – лично и в качеството си на майка и законен представител на В. В. П., всички с адрес в [населено място], представлявани от адв. И. А.-М., в отговор на касационната жалба излагат доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата по същество. За да постанови решението си, въззивният съд взема предвид: обвинението на В. П. – на 30.05.2018 г. на съответното място в лек автомобил е държал акцизни стоки – 10000 броя кутии цигари, всяка съдържаща по 20 къса от съответната марка, представляващи акцизни стоки без бандерол, на обща стойност 75000 лева, без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, чл. 2, т. 2 и чл. 100, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, като предметът на престъплението е в големи размери – престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, предл. второ НК, което престъпление попада в хипотезата на чл. 108, ал. 1, т. 15 ЗПКОНПИ; сключеното между П. и прокуратурата и одобрено от съда споразумение № 78/01.06.2018 г. по н.о.х.д. № 352/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора за прекратяване на наказателното производство, в което страните са се съгласили наказателното производство да бъде прекратено на осн. чл. 381 НПК, и са постигнали съгласие, че обвиняемият П. е виновен по повдигнатото му обвинение, както и относно наказанията, определени при условията на чл. 54, ал. 1 НК – лишаване от свобода за срок от 2 години, изпълнението на което наказание на осн. чл. 66, ал. 1 НК да се отложи за срок от 3 години; иззетите на досъдебното производство веществени доказателства – 10000 броя кутии цигари на съответната стойност са отнети в полза на държавата и е постановено същите да бъдат унищожени; периодът на образуваната проверка е 09.07.2008 г.-09.07.2018 г. С основна и допълнителна експертиза са дадени множество варианти на изчисления съобразно задачите, поставени от страните, като най-високият размер на несъответствие е 263587,51 лева, в която се включва и сумата от 75000 лева, представляваща стойността на предмета на престъпната дейност. Съдът дава отрицателен отговор на въпроса следва ли тази сума да се включи в имуществото на проверяваното лице, тъй като не са събрани доказателства за придобиването на акцизните стоки, поради което необосновано е и твърдението на комисията, че средствата за закупуване на цигарите е с неустановен произход. Отречено е също в съответната сума да е налице възможност да се включат и 48800 лева, внасяни от различни лица по банкова сметка на Х. – тези пари са различни от заемите, получавани и връщани от нея в процесния период, а вещото лице сочи, че несъответствието следва да бъде намалено с тази сума като цяло, ако тези пари бъдат приети за доход, което е и възприето от съда, доколкото те са постъпили по сметката на Х. и след това са били изтеглени от нея, а липсата на основания за извършените преводи не води автоматично до извод за тяхната незаконност. В рекапитулация, ако сумата от 263587,51 лева се намали със 75000 лева и 48800 лева, размерът на несъответствието е 139707 лева, който е под законовия минимум, и няма основание да се приеме, че то е „значително“ по смисъла на ЗПКОНПИ, както и да се постанови да бъде извършено отнемане. Допълнително се сочи, че дори несъответствието да е над 150000 лева, не са налице условия за отнемане от В. П. на сумата от 1000 лева, внесени по нейна сметка, тъй като според свидетелските показания на бабата на В., тя е извършила превода на сумата, и липсва основание на тези показания да не се дава вяра (подобен превод свидетелката е правила и преди това), и този извод не се променя от липсата на посочване на вносител в банковия документ, поради което сумата е с установен законен източник; отделно от това, сумата е внесена през 2015 г. – три години преди престъплението, извършено от П., и няма данни за някаква пряка или косвена връзка, която да бъде предположена логически между тази сума и престъпната дейност. Не са налице условия за отнемане от П. и Х. на осн. чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПОКОНПИ сумата в общ размер на 19000 лева, представляваща пазарната стойност на отчуждени по време на проверявания период три автомобила, придобити през 2009 г., 2011 г. и 2013 г., отчуждени съответно през 2014 г., 2013 г. и 2015 г. – и придобиването, и отчуждаването са станали години преди престъплението, извършено от П., и няма данни за някаква пряка или косвена връзка, която да бъде предположена логически между тяхното придобиване и престъпната дейност. Не са налице основания за отнемане от Х. на осн. чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ и на сумата от 150 лева вноски по разплащателна сметка в банка, сумата от 20800 лева, представляваща постъпили суми от трети лица по нейна банкова сметка, и сумата от 856,11 лева, представляваща начислена лихва по нейна банкова сметка, тъй като няма доказателства тези суми да са налични към момента, а и сметките са закрити. Тъй като не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане спрямо ответниците, първоинстанционното решение е отменено, и е постановено ново, с което исканията за отнемане се отхвърлят. Касационният съд приема, че поставените от касатора правни въпроси в нито една от поддържаните от него хипотези не обосновават допускането на касационното обжалване. С първата група въпроси се пита следното: 1. Подлежат ли на доказване в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ действията по придобиване на акцизни стоки без бандерол от проверяваното лице и чия е доказателствената тежест: на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, при положение, че за наказателното производство е ирелевантен актът на „придобиване“ на акцизни стоки без бандерол (действията по придобиване на акцизни стоки без бандерол не са криминализирани от законодателя и обстоятелствата по изясняването им не подлежат на установяване в наказателното производство; не подлежат на изясняване и по Закона за акцизите и данъчните складове и правилника за прилагането му); 2. Подлежат ли на доказване в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ дейността по придобиване на акцизни стоки без бандерол от проверяваното лице, при положение, че в протокола за претърсване и изземване, част „Обяснения на лицето за намерените и иззети предмети, книжа и др.“, ответникът е дал следните обяснения: „Взех цигарите от един циганин за мен, за което съжалявам“, при положение, че случаят не е маловажен (касае се за държане на 10000 броя кутии цигари); 3. Явяват ли се акцизните стоки без бандерол придобито имущество от проверяваното лице в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ и има ли това имущество парична стойност; има ли систематично място в имуществената сфера на проверяваното лице предметът на престъпление – акцизни стоки без бандерол (иззети в хода на наказателното производство и оценени съобразно нормите на ЗАДС и ППЗАДС), в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ; какви се явяват акцизните стоки без бандерол, ако не са придобито имущество, след като продажбата им на „черния пазар“ генерира престъпно финансово облагодетелстване за дееца на инкриминирания акт; 4. При отрицателен нетен доход на проверяваното лице и членовете на семейството му за целия проверяван период (като се вземе предвид, че в случая доказаните трудови и извънтрудови доходи на ответниците са в общ размер на 6146,32 лева и получените суми от обезщетения от НОИ и ДСП са в общ размер на 4095,59 лева), и при дадени обяснения „Взех цигарите от един циганин за мен, за което съжалявам“, необосновано ли е твърдението на ищеца, че средствата за закупуване на цигарите са с неустановен законен произход. Извън обстоятелството, че посочените въпроси в преобладаващата си част са фактически и съдържат интерпретации на касатора по доказателства по делото и на възможностите за финансово облагодетелстване на осъденото лице, а с последния въпрос на практика се търси и разрешаване на спора по същество, изначално е ясно, че по реда на ЗПКОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество – това, за което не е установен законен източник на доходи, и при наличието на законовите предпоставки за това. Стoйнocттa нa т.нap. „знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe“ е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150000 лева cтoйнocттa нa имyщecтвoтo нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд; едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В случая, за да се обоснове наличието на несъответствие, се претендират като незаконен доход средствата, изразходвани за придобиване на значително количество акцизни стоки без бандерол, или както е изрично записано на стр. 27 от исковата молба в частта „Анализ за определяне на значително несъответствие през проверявания период по години“ – за 2018 г. имущество (пари, движими, недвижими вещи, ограничени вещни права и нематериални активи) в размер на 75000 лева, в т.ч.: - предмет на престъплението – акцизни стоки без бандерол, с парична стойност в размер на 75000 лева, преповторено в частта „Анализ за целия проверяван период“. Още с отговора на исковата молба е заявено, че предметът на престъплението – акцизни стоки без бандерол, никога не е бил част от имуществената сфера на проверяваното лице. Изрично законът в чл. 156, ал. 4, т. 3 предвижда, че в производството пред съда комисията представя доказателства за наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Следователно, именно в тежест на ищеца е да установи по делото придобиването на предмета на престъплението. При това положение съдът приема, че отговор на тази група въпроси не се дължи. Не се обосновава допускането на касационното обжалване и на следващата група въпроси: 1. Подлежи ли на доказване в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ законният произход на паричните средства, внасяни по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), както и подлежи ли на доказване законното и/или правно основание за извършване на тези вноски, и в тази връзка чия е доказателствената тежест: на ищеца в лицето на КПКОНПИ или на ответника, и защо; 2. Ако паричните вноски по банкови сметки на ответниците от трети лица (без родствени връзки с ответниците), извършени без основание и/или с основание „захранване“ не следва да се приемат за придобито имущество без правно и/или законоустановено основание, то по силата на каква логика следва да бъдат еднозначно приети за приход или доход на проверяваните лица, при положение, че нито ищецът, нито ответникът са провели пълно главно и/или обратно доказване за тяхното постъпване (тъй като и в двата случая липсва правна и/или законна установеност на основанието за извършване на вноските); 3. В контекста на горните два въпроса, и в зависимост от техните отговори, подлежи ли на отнемане равностойността на паричните средства, постъпили без основание и/или с основание „захранване“ по банковите сметки на ответниците от трети лица, за които нито ищецът, нито ответникът са доказали постъпването им да е на правно и/или на законоустановено основание, и които средства не са налични към края на проверявания период, както и за които не е установено да са преобразувани в друго имущество на проверяваните лица; 4. При каква хипотеза тези средства (вноските по банкови сметки на ответниците от трети лица) се явяват приход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват доход за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват източник на финансиране – паричен поток за проверяваните лица; при каква хипотеза тези средства се явяват незаконно придобито имущество от проверяваните лица; кои са обстоятелствата, разграничаващи понятията „източник на финансиране“ и „законен източник на финансиране“; 5. Какво се има предвид под констатацията „налични парични средства“ и на какво основание съдът формира извода си, че след като паричните средства не са намерени по банковите сметки на проверяваните лица, това ги прави неналични в патримониума им – сочи се противоречие с решения на въззивни съдилища. По тази група въпроси се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, и отделно – че са налице постановени решения на въззивни съдилища в обратен смисъл на възприетото от въззивния съд разрешение по сочените въпроси. Касационният съд следва да посочи, че съдебната практика на въззивни съдилища не е включена в обхвата на съдебната практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която да се съобразява в производството по чл. 288 ГПК. По даденото от въззивния съд разрешение във връзка с постъпили по сметка на ответницата Х. суми, за които липсва основание за извършването им, и които след това са изтеглени от нея, следва да се има предвид задължителното за всички съдилища, включително за ВКС, тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г., ОСГК, ВКС: не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 ДРЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 ДРЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В т. 2 от тълкувателния акт се приема, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено изрично, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като са техни вземания от съответната банка, но с изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица; част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършени преводи, и, ако са налице в края на проверявания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. В тежест на КПКОНПИ е да докаже какво имущество притежават проверяваното или свързаните с него лица в края на проверявания период; не е в тежест на последните да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало. Ако в края на проверявания период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата равностойност към този момент. Заключено е, че паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период при посочените по-горе условия, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане – поради което и не подлежат на отнемане. Предвид посочените задължителни разяснения следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е в пълно тяхно съответствие, а съществуваща до този момент съдебна практика, даваща различно разрешение, е преодоляна. Ето защо на поставените въпроси не следва да се дава нов, различен отговор. Поставя се и въпросът в производството по чл. 153 ЗПКОНПИ следва ли да са налице данни за някаква пряка или косвена връзка, която да бъде предположена логически между придобитото имущество (в случая пътни превозни средства) и престъпната дейност на проверяваното лице. Въпросът самостоятелно не е обусловил изхода по спора, поради което не може да доведе до допускане на касационното обжалване. Макар да е вярно, че съдът по повод исканията за отнемане на 1000 лева, внесени по сметка на В. П., и за отнемане на сума в общ размер от 19000 лева от П. и Х. като пазарна стойност на отчуждени по време на проверявания период три автомобила, е изложил съображения за липса на пряка или косвена връзка, която да бъде предположена логически между тяхното придобиване и престъпната дейност, този му аргумент не е обусловил самостоятелно изхода на спора, доколкото е изложен като допълнително съображение в случай, че изводите му във връзка с невключването на сумите от 75000 лева и 48800 лева в размера на несъответствието (равняващо се при невключването на сумите на 139707 лева), е неверен, което не може да се приеме предвид дадения отговор по горните две групи въпроси. Накрая се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно с доводите, че непосочването или недоказването на твърдяното основание за произхода на средствата следва да е равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество. Въззивното решение не е очевидно неправилно. В практиката на ВКС последователно се застъпва разбирането, че очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища съдебни актове, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване със ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г., не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия – т.е. порокът следва да е установим пряко от мотивите на обжалвания съдебен акт. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, без последното да съставлява особено тежък случай, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В процесния случай твърдението на касатора за допусната от въззивния съд очевидна неправилност всъщност е оспорване изводите на съда във връзка с постъпили по сметките на ответницата парични суми и изтеглени в последствие, но тълкуването на съда, както е посочено по-горе, е в съответствие със задължителната съдебна практика. Затова и последното поддържано основание за допускане на касационното обжалване не обосновава предпоставките за селектиране на касационната жалба. При този изход на спора е основателно искането на ответниците за присъждане на сторените за касационното производство разноски от 2200 лева, заплатени по договори за правна защита и съдействие. На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ се дължи и държавната такса за произнасянето по допускане на касационното обжалване от 30 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,