Определение № 311 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1386/2015 г.

Образувано е по касационни жалби, подадени от ищеца С. В. С. и ответника С. против решение № 2070/13.11.2014г. по гр.д.№ 2297/2014г. на Софийски апелативен съд, които обжалват решението в различни части.

С обжалваното решение е отменено решение № 2673 от 16.04.2014г. по гр.д .№ 2659/2008 г. на СГС по първия предявен иск и вместо това е признато за установено по отношение на „С.”, че ищецът С. В. С. е собственик на основание придобивна давност апартамент № 47, със застроена площ от 158,09 кв.метра, находящ се в [населено място], улица Т. К.” № 3 бл. 5 /идентичен с административен адрес София[жк]., бл. 259/, вх. „Г”, ет. 3, състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, дрешник, преддверие, коридори и три балкона, заедно с мазе № 9 със светла площ от 5.77 кв.м., заедно със съответните идеални части от сградата и от дворното място, съставляващо парцел V от кв. 133д по плана на София, м. „К. село - плавателен канал”. Потвърдено е решението на СГС в частта, с която

• е отхвърлен отрицателния установителен иск на С. С., че Ж. „Български художник” не е собственик на същия апартамент нито въз основа на валидно учредено право на строеж, нито на основание приращение,

• е отхвърлен иска, предявен против Ж.”Български художник” и З. К. В., че решението на общото събрание на Ж. за приемане на В. и за разпределение на процесния апартамент на него, взети на 09.11.1999г. са нищожни поради противоречие с чл.1 ал.1 и чл. 11, ал.1 във вр. с чл. 30, ал.2 ЗЖСК и устава на кооперацията, защото не е имало свободно жилище, за което В. да бъде приет за членкооператор.

• е отхвърлен иска за признаване за установено, че З. К. не е станал членкооператор в Ж. „Български художник, респективно не му е разпределен апартамент № 47 в бл. 5.

В частта, с която е отхвърлен предявения като евентуален иск против З. К. и Ж. „Български художник” за заплащане на сумата 100 000 лв., представляваща стойността на извършените подобрения и разходи за процесния апартамент е отменено решението на СГС и вместо това този иск е оставен без разглеждане от въззивната инстанция.

Ищецът С. В. С. обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове с оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, защото решението е противоречиво, не е отчетено че правото на собственост е абсолютно, налице е противоречие в мотивите относно това кой е собственик на процесния апартамент и необоснованост на извода, че З. К. В. е станал членкооператор и че апартамента не е подобрен от ищеца.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са формулирани следните въпроси: 1 налице ли е валидно учредено право на строеж на Ж. от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред. 2. представен по делото констативен нот. акт, издаден по чл.587 ГПК важи ли спрямо всички страни по делото, или може да важи само по отношение на една страна по делото. 3. може ли правото на собственост да бъде придобито по отношение на едни правен субект и да му е противопоставимо и да не е придобито и противопоставимо по отношение на друг. 4. може ли правото на собственост да се придобие едновременно на различни правни основания от един и същ правен субект. Позовава се на основанията по чл. 280, ал.1 т. 1 и 3 ГПК.

С. оспорва жалбата макар, че останалите искове, освен първия не са насочени против него.

Ж. и З. В. оспорват жалбата на С. С. вземат становище да не се допуска касационно обжалване, тъй като нито един от поставените въпроси не е свързан с предмета на делото и няма да допринесе за развитието на правото, че не е налице съсобственост в парцела, в който Ж. е изградила блоковете, защото не са налице предпоставките на чл. 29 З., а индивидуална собственост на имотите, за които е отреден общ по регулация парцел, предвиден за обществено мероприятие, при което се запазват реалните граници на имотите в него, че противоречието при установяване правото на собственост произтича от начина, по който са предявени комулативно съединените искове против различни ответници.

Втората касационна жалба е подадена от Сдружение „С.” – ответник по първия иск само в частта от решението, с което е уважен този иск. Счита, че решението в тази част е недопустимо, защото сдружението нито е собственик, нито е владяло процесния апартамент. По същество счита, че на основание чл. 31, ал.3 ЗК /отм/ при действието на този закон не е могло да се придоибват по давност обекти на Ж., че не са събрани доказателства ищеца да е манифестирал владение върху спорния апартамент по отношение на собственика Ж.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към тази жалба са формулирани следните въпроси: 1. допустим ли е иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск. С. счита, че предявения иск против него е недопустим 2. следва ли да е налице манифестиране на намерението за своене, за да може лицето да се позове на придобивна давност и това намерение следва ли да е насочено срещу собственика, доведено до знанието му. 3. текла ли е придобивна давност в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000 г. предвид нормата на чл. 31, ал.3 от него, по който се твърди противоречива съдебна практика на ВКС и се иска спиране на делото до произнасяне на ОСГК на ВКС по образуваното вече дело.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

По делото, съдът е приел за установено следното:

Със заповед № 1552 от 31.08.1963 г. е одобрен регулационния план на местността "К. село.- плавателен канал", а със заповед № 165 от 1964 г. при действието на ЗПИНМ, парцел IV от кв. 133-д с площ 10 122 кв.м. е отреден за нуждите на С. - Творчески фонд София. Извършени са отчуждителни процедури, като С. през 1965г. е изплатил обезщетението при отчуждаването и съответно е станал собственик на парцела на основание чл.42, ал.1 и 3 ЗПИНМ (отм.) във връзка с чл. 100, ал. 2 ППЗПИНМ предвид изпълнение на условието за заемане на имота - да се изплати обезщетението, а то се счита платено с превеждането му по сметка на разположение на правоимащите - чл. 93, 96 и 97 ППЗПИНМ. От придобитата площ 10 122 кв.м. е предаден по регулация на ПП "Червена звезда" терен с площ 1 622 кв.м. На С. - Творчески фонд е издаден на основание чл. чл. 100, ал. 2 ППЗПИНМ констативен н. а. № 162/1975 г. за собствеността върху парцел № IV от кв.133-д с площ 8 500 кв.м. Със заповед № 236/78 г. парцел IV е получил нова сигнатура - парцел VI в кв.133-д, като от северната му страна е съседен парцел V -фонд на Съюза на архитектите в България. Със заповед № РД-50-09-322 от 22.05.1986 г. е изменен ЗРП, като са обединени парцели V и VI и е образуван общ парцел V с площ 20 599 кв.м., отреден "за високо етажно строителство - жилища, магазини, гаражи и изложбена зала". Парцелът е в съсобственост, като площта от 12 099 кв.м. е общинска. През 1984 г. е учредена Ж.. „Български художник”. Въззивният съд е приел, че през 1990г. Столична община е отстъпила на Ж.. право на строеж върху парцел 133д на десет жилищни блока под номера от 1 до 10. Процесният апартамент се намира в бл.№5. Определена е строителна линия и ниво за жилищните постройки. На 22.10.1991 г. Ж.. е сключила договор за строителство с фирма "МБ" за извършване на строително монтажни работи, вкл. и въвеждане в експлоатация с акт 16 на Ж.., състоящата се от 10 жилищни блокове и 98 подземни гаражи. Съгласно чл.2, Ж. предоставя на строителя правото да се разпорежда с 50 жилища, а в чл.15 е уговорено, че при неизпълнение сроковете по р.ІІ т.13 и приложеният линеен график от страна на изпълнителя след писмено предупреждение договора може да бъде едностранно развален от възложителя. Съгласно графика сградите е следвало да бъдат довършени с дограма и вътрешна мазилка през 1994г. На 09.11.1991г. ОС на член кооператорите е съставило разпределителен списък за обектите в сградата на Ж., като апартамент №47 с площ от 158,09 кв.м. е определен член кооператора З. В.. През 1993г. Ж.. е установила нарушаване на графика и забавяне на строителните дейности, а строителната фирма е поискала увеличение на цените на изпълнението. Поради отказа на Ж.. да актуализира цените, строителната фирма е отказала да продължи строителството. Договорът за строителство е прекратен едностранно от Ж. поради неизпълнение в срок с писмо от 17.07.1995г. Към този момент е установено незаконно строителство на подземни гаражи. Строителната фирма „Б.", правоприемник на изпълнителя по договора за строитгелство продала на различни граждани апартаменти и гаражи, което води до конкуренция на права. С решение по гр.д.№ 1572/200г. на САС, потвърдено с решение на ВКС по т.д.№ 154/2007г., влязло в сила на 06.06.2007г. фирма „Б.” /като правоприемник на фирма „МБ”/ е осъдена да заплати на Ж. неустойка по чл.92 от ЗЗД. През 1998г. водата е електричеството в сградите било спряно, и обитаването на строежа било забранено.

На 03.02.1992г. строителна фирма „Б.” е сключила договор с фирмата се е задължила да включи Р. В. в Ж. за ап.55 в блок 5 с площ от 175 кв.м., мазе №3 и гараж. По делото е представен протокол от 30.09.1995г., подписан от представител на фирмата Р. В. и ищеца С. С. с който се изразява съгласие като страна по договори от 03.02.1992г., споразумение от 16.06.1994г. и анекс към договор от 03.02.1992г. Р. В. да бъде заместена от С. С.. Записано е, че владението върху апартамент № 47 в бл. 5 на [улица] със застроена площ от 158,09 кв.м. заедно с мазе №9, се предава на ищеца. Оспорена е от ответниците датата на този протокол, като недостоверна.

През 1999г. З. В. / сега ответник/ е предявил иск срещу Р. В. с правно основание чл.38а ЗЖСК за предаване владението върху процесния апартамент №47 ведно с мазе №9. С решение от 31.03.2004г. по образуваното гр.д.№ 5572/99г. СРС е отхвърлил иска, като в мотивите на решението е посочено, че през 1994-5г. ответницата и съпругът й са се снабдили с ключ за процесния апартамент по силата на договор сключен с фирма „Б.” и оттогава живеят в него. С решение от 23.01.2006г. по гр.д.№ 2896/2004г. на СГС решението е оставено в сила. но с решение №577/10.07.2007г. по гр.д.№ 727/2006г. на ВКС, II г.о. въззивното решение е отменено и иска по чл.38а ЗЖСК е уважен – осъдена е Р. В. да предаде на З. В. владението върху процесния апартамент №47 ведно с мазе №9 и ид.ч. от сградата и дворното място. Молбата на Р. В. за отмяна на решение №577/10.07.2007г. по гр.д.№ 727/2006г. на ВКС, II г.о. на основание чл. на чл.231 ал.1 б.а от ГПК (отм.) е отхвърлена като неоснователна. Молителката е представила приложения и по настоящото дело нотариален акт № 65/08.04.2008г. дело № 146/2008г. на Нотариус №040, издаден по обстоятелствена проверка, с който ищеца С. С. е признат за собственик на основание придобивна давност на процесния апартамент №47, ведно с мазе №9. Този нот. акт е оспорен още с отговора на исковата молба от ответниците.

С протокол от 08.04.2000г. ОС на Ж.. е взело решение процесния апартамент №47 да се разпредели в собственост на З. В.

Въззивният съд е приел по първия иск позовавайки се на ТР № 11/21.03.2013 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и на издадения нот. акт № 65/2008г., че същия легитимира ищеца като собственик, защото макар да е оспорен С., който е единствен ответник по този иск, не е опровергал изводите на нотариуса относно придобитото право на собственост от ищеца и защото С. не е противопоставила собствени права в периода на владението 1995-2005г. Затова този иск е уважен против С..

Позовавайки се на многобройните решения по чл. 290, с които са разрешени спорове със страни С., Ж.. „Български художник” и различни физически лица, касаещи апартаменти в блоковете, построени в този парцел, съдът е приел, Ж. е придобила владението и по приращение и собствеността върху сградите в този парцeл. След построяване на сградите, Ж. е придобила собствеността и предвид учреденото и от общината право на строеж и не я е изгубила правото на собственост върху отделните обекти, тъй като членкоператорите не са снабдени с нотариални актове на основание чл. 35 ЗЖСК. Тъй като Ж.. е собственик или съсобственик /според различни решения/ по отношение на процесното жилище е отхвърлен отрицателния установителен иск, а затова е прието и че Общото събрание на Ж. има право да го разпредели на член-кооператор. С тези мотиви са отхвърлени като недоказани иска за нищожност на решенията на ОС на Ж.. за приемане на З. В. за член-кооператор и за разпределянето на апартамент 47 на същия не са произвели своите правни последици. Съдът се е позовал и на това, че решение от 09.11.1999г. не е приложено по делото. Приложено е такова от 09.11.1991г., с което З. В. е приет за членкооператор за жилище № 47.

Претенцията по последния иск е заявена, като евентуална – съдът да се произнесе по нея ако бъдат отхвърлени и четирите установителни искове. Поради това, СГС я е разгледал по същество и я е отхвърлил, но САС е отменил решението и е оставил без разглеждане този иск поради това, че е уважил първия иск..

По въпросите, поставени в касационната жалба на С. С.:

По въпроса „налице ли е валидно учредено право на строеж на Ж. от община без сключване на формален договор и заповед по административен ред” следва да се допусне касационно обжалване, тъй като този въпрос е мотивирал съда да приеме, че Ж. е собственик на построените сгради изцяло, а по него е формирана противоречива съдебна практика. Въззивният съд е приел, че с издаване на строителното разрешение през 1990г. в полза на Ж. „Български художник” за изграждане на сгради в общ парцел V с площ 20 599 кв.м., отреден "за високо етажно строителство - жилища, магазини, гаражи и изложбена зала” макар част от него с площ 12 099 кв.м. да е общинска е учредено право на строеж от столична община. В представените от жалбоподателя Р № 831/20.01.2010г. по гр.д.№ 1689/2008г. на ВКСД ІІІ гр.о. решение от 02.08.2011г. по гр.д.№ 959/2010г. ІV гр.о. е прието, че на Ж. „Български художник” не е учредено право на строеж в предвидения в закона начин и форма и е възникнала съсобственост върху построените сгради между Ж. и общината. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

Следващите два въпроса - 2. „представен по делото констативен нот. акт, издаден по чл.587 ГПК важи ли спрямо всички страни по делото, или може да важи само по отношение на една страна по делото” и 3. „може ли правото на собственост да бъде придобито по отношение на едни правен субект и да му е противопоставимо и да не е придобито и противопоставимо по отношение на друг” са неотносими към така предявените искове. Съдебната практика ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС се прави разграничение между материална доказателствена сила на констативния нотариален акт за признаване право на собственост. и легитимирщо действие на този акт. Материалната доказателствена сила има значение за исковото производство и определя тежестта за доказване. В случая се прие, че тя е за оспорващата акта страна. Легитимиращото действие на акта е спрямо всички, защото установеното с него право на собственост е абсолютно право. Съдът е установил правото на собственост на ищеца, защото е приел, че констатациите на нотариуса не са оборени, а установяването е само по отношение на С., защото първия иск е предявен само по отношение на този ответник. Отделен е въпроса /касаещ жалбата на този ответник/ дали този иск е допустим. Противоречието в мотивите произтича и от кумулативното съединяван на искове по отношение на различни ответници. Затова по тези два въпроса не се допуска касационно обжалване.

По въпроса „може ли правото на собственост да се придобие едновременно на различни правни основания” е свързан с приетото от въззивния съд, че на Ж. е учредено право на строеж и същевременно, че тя е придобила правото на собственост върху сградите по приращение. Двата способа за придобиване на правото на собственост се отнасят за различни идеални части от тях. С прехвърляне на идеални части от С. на Ж. по дарение и продажба през 1994г., Ж. е станала собственик на сградите за тези части по приращение, защото те не са изключени от прехвърлителното действие на сделките, а за частта на общината е прието, че е учредено право на строеж. Следователно не е прието, че едно и също право е придобито едновременно на две различни основания и по този въпрос не се допуска касационно обжалване.

По въпросите, формулирани в изложението към касационната жалба на Съюз на художниците в България.

Поставени са три въпроса: С първия се поставя въпроса „допустим ли е иск за собственост срещу лице, което нито твърди да е собственик, нито владее имота, предмет на този иск. С. счита, че предявения иск против него е недопустим”. Тъй като този въпрос касае допустимостта и на постановеното решение, по него следва да се допусне касационно обжалване. Определение № 318 от 14.07.2010г. по ч. гр.д.№ 177/2010г. не е пречка за преценка допустимостта на този иск в рамките на настоящото касационно производство.

Втория въпрос - следва ли да е налице манифестиране на намерението за своене, за да може лицето да се позове на придобивна давност и това намерение следва ли да е насочено срещу собственика, доведено до знанието му, е относим към мотивите на въззивния съд. Във втората част той касае и допустимостта на иска, т.е. отговора на предходния въпрос.

Въззивният съд се е позовал на решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342/2011 г., ГК, ІІ г.о. на ВКС по чл. 290 ГПК, с което е прието, че в хипотеза когато се завладява чужд имот не се изисква уведомяване на собственика за намерението за своене на имота, а единствено упражняваното владение да е постоянно, непрекъснато, явно /да бъде узнато от собственика/ и да е спокойно. Приел е, че ищецът не е бил длъжен да извършва активни действия, с които нарочно да уведоми Ж. за упражняваната фактическа власт и намерението за своене, като при това липсата на такова уведомление не се приравнява на владение по скрит начин. Фактическата власт на едно лице върху недвижим имот може да бъде определена като скрита само ако това лице извършва действия, имащи за цел прикриване факта на владението от друго лице, претендиращо самостоятелни права върху същия имот. Това е и общоприетото разбиране в съдебната практика. Затова по този въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.

Третия въпрос - текла ли е придобивна давност в периода на действие на ЗК от 1991г. в сила до 2000 г. предвид нормата на чл. 31, ал.3 от него, по който се твърди противоречива съдебна практика на ВКС и се иска спиране на делото до произнасяне на ОСГК на ВКС по образуваното вече дело. ТР № 5/2014г.

Този въпрос има пряко отношение към твърдяното в исковата молба придобивно основание на ищеца – давност, текла в периода 1995-2005г. и е относимо както към първия предявен иск, така и за доказване правния интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, т.е. за допустимостта на този иск / ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Към настоящия момент е образувано ТР № 5/2014г. на ОСГК на ВКС, един от въпросите по което е „може ли да се придобие по давност право на собственост върху вещ, собственост на жилищностроителна кооперация, при действието на забраната, установена с чл.31, ал.3 от Закона за кооперациите /обн.ДВ, бр.63 от 1991 г., отменен със Закона за кооперациите, обн.ДВ, бр.113 от 28.12.1999 г./”. Предвид изложеното, производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 5/2014г. на ОСГК на ВКС.

По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение