Определение № 50067 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение №858/22г. на САС, в частта, с която Прокуратурата е осъдена да плати на ищеца О. К. 15000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно прилагането на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Делото е образувано по молба на О. В. К. срещу Прокуратурата за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че му е било повдигнато незаконно обвинение по чл. 219,ал.4,вр.ал.3,вр.ал.1,вр.чл.20, ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода 15.03.2005г. до 17.03.2005г., в качеството си на изпълнителен директор на „Софийски имоти“ ЕАД, в съучастие с друго лице, не е положил достатъчно грижи за стопанисването и управлението на повереното му имущество, като е сключил 4 договори за покупко- продажба на недвижими имоти на занижени цени. Бил оправдан с влязла в сила на 21.12.2016г. присъда по НОХД 3414/10г.на СГС. От незаконното обвинение били накърнени честта и достойнството му, правото на добро име, наказателното производство било публично разгласено, изпитвал страх от наказателната отговорност, стрес, срам, негативна самооценка. Поискал е обезщетение в размер на 80000лв.. В срока за отговор Прокуратурата е възразила срещу размера на претенцията. Изложени са съображения, че липсват обстоятелства, които да обуславят такъв завишен размер на обезщетението. Въззивният съд е приел, че обвинението е било повдигнато през 2010г., били проведени 22 о.з., като през 2014г. е бил сменен съдебния състав и съдебното следствие е започнало отначало. Оправдателната присъда, постановена от СГС, не била протестирана от Прокуратурата. Ищецът бил популярна обществена личност, страхувал се от осъждане, нарушен бил ритъмът на социалния му живот. От друга страна, семейството е подкрепяло ищеца, и не е доказано твърдението за отлив на клиенти от адвокатската му практика. Общественото положение на ищеца е рефлектирало в по- висока степен на отрицателното общественото мнение, формирано спрямо ищеца, и е дало негативен ефект върху авторитета му. Според съда не се доказва необичаен обем на претърпените негативни емоционални щети. Освен това не е била наложена мярка за неотклонение, но предвид тежестта на обвинението, и липсата на други осъждания, съдът е определил обезщетение в размер на 15000лв.. В касационната жалба са посочени следните основания за обжалване: обезщетението било неоснователно завишено, не били изложени мотиви за причинно- следствената връзка между обстоятелствата и причинените вреди, както и за значението на всяко от обстоятелствата за размера на обезщетението, не са настъпили трайни вредни последици- нито за здравето, нито за професионалната кариера, нито в личен план, не са били взети предвид липсата на мярка за неотклонение, както и възрастта на ищеца. Дадена била неправилна правна оценка на широката медийна разгласа, тъй като ПРБ не следва да носи отговорност за изразеното журналистическо мнение. По еднотипни дела ВКС е присъдил по- ниски размери на обезщетение. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въъззивният съд се е съобразил с ППВС 4/68г. и формираната трайна практика на ВКС по чл. 290 ВКС относно приложението на чл. 52 ЗЗД. Съдът е взел предвид тежестта на обвинението (интензитета на принудата), засегнатите неимуществени права на ищеца (чест, достойнство, право на добро име, общественото му положение, свързано с упражняване на ръководна професия), медийните изяви на прокурори, с които се дава оценка за вината, с което се нарушава презумпцията за невиновност, обичайните негативни емоции вследствие на нарушението (страх, срам, социална изолация). Едновременно с това съдът е взел предвид и обстоятелствата, които обуславят по- нисък размер на обезщетението- липсата на наложена мярка за неотклонение, липсата на трайни вредни последици в здравословен и личен план. Не е налице допълнителната предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и направеното искане на адв. Р. П., пълномощник на ищеца, следва да и се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 735лв. на основание чл. 38 ЗА. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО