Определение № 2037 от 08.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 721/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от С. Т. Р., ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 644 от 20.11.2025 г. по в.ч.т.д. № 494/2025 г. на Варненски апелативен съд, II състав, с което е потвърдено определение № 875 от 03.10.2025 г. по гр.д. № 39/24 г. на Разградски окръжен съд, с което служебно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 674 от 18.07.2025 г., където вместо имената „С. Т. Р.“ следва да се четат имената „Ж. Т. Н. - Р.“. Оплакванията на жалбоподателя са за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, при липса на мотиви и при съществени нарушения на императивните разпоредби на процесуалния закон с оглед правото на защита, а алтернативно - за неправилност. Твърди се, че въззивният съд е потвърдил едно произволно действие на първоинстанционния съд, като съдът не може да поправя своята правна воля, след като тя е станала стабилна. Изтъква се, че ако съдът е решил да прекрати делото срещу С. Р., това е била неговата воля към онзи момент, поради което подмяната на това име с името на Ж. /починалата й майка/ след влизане в сила на акта, не е поправка на грешка, а недопустима ревизия на влязло в сила определение. Според жалбоподателя в случая чл. 247 ГПК е приложен превратно, за да се заобиколи фактът, че ищецът е пропуснал всички срокове за изпълнение на указанията на съда и за възобновяване на делото, тъй като няма подадени жалби срещу първоначалното определение. Обобщава се, че въззивният съд е нарушил принципа на равенство на страните и е формирал изводи в противоречие с правилата на логиката и закона. Моли се за обезсилване на обжалваното определение като недопустимо, включително и на първоинстанционното определение, а алтернативно - за отмяната му. Претендират се разноските по делото, включително и разноските пред въззивната инстанция. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Жалбоподателят се позовава на приложното поле на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, формулирайки следните групи въпроси, които условно е наименувал така: ГРУПА I: Стабилитет на влезлите в сила актове и десезиране на съда Въпрос № 1: „Допустимо ли е по реда на поправка на ОФГ съдът да отменя правните последици на влязло в сила определение за прекратяване на производството спрямо конкретен ответник /в случая С. Р./, което не е било обжалвано от ищеца в законния срок?“ Въпрос № 2: „Може ли нормата на чл. 247 ГПК да служи като правно основание за изменение на волята на съда, обективирана в диспозитива, след като срокът за обжалване на първоначалния акт е изтекъл и той е породил стабилитет на прекратяването?“ Въпрос № 3: „Допустимо ли е правилото на чл. 247, ал. 1 ГПК, че поправка на ОФГ може да се извърши „по всяко време“, да служи за служебна отмяна на влязъл в сила преграждащ акт и за възобновяване на делото срещу изключена от процеса страна?“ ГРУПА II: Същност на очевидната фактическа грешка (ОФГ) Въпрос № 4: „Представлява ли „очевидна фактическа грешка“ подмяната в диспозитива на името на надлежна страна (жив ответник - С. Р.) с името на починало лице, ако първоначалният акт е бил резултат от преценката на съда за неизпълнени указания от ищеца?“ Въпрос № 5: „Налице ли е ОФГ, ако замяната на името в диспозитива води до коренна промяна на правните последици - от окончателно прекратяване към възобновяване на производството?“ Въпрос № 6: „Представлява ли промяна на волята на съда (а не ОФГ) замяната на името на ответник, който е един от наследниците, с името на общия наследодател, когато актът е мотивиран от неизпълнение на указания за представяне на удостоверение за наследници и конституиране на същите /в случая Ж. Р., освен С. Р. - ответник/ дъщеря има и други две дъщери/?“ ГРУПА III: Процесуални нарушения и заобикаляне на закона Въпрос № 7: „Може ли процедурата по чл. 247 ГПК да служи за „саниране“ на процесуални пропуски на ищеца (неизпълнение на указания по чл. 129 ГПК) и за служебно възстановяване на преклудирани права за водене на делото?“ Въпрос № 8: „Допустимо ли е съдът служебно да подменя страната в диспозитива, за да поправи собствените си пропуски по управление на делото, като по този начин нарушава принципа на равенство на страните?“ Въпрос № 9: „Представлява ли съществено нарушение на чл. 247, ал. 2 ГПК постановяването на акт за поправка без съобщаване на проект на страните, когато с това се засягат придобити от тях процесуални права?“ Въпрос № 10: „Допустимо ли е съдът да извърши поправка на ОФГ в закрито заседание, без да съобщи на страните и осигури правото на писмена защита на страната, по отношение на която поправката създава неблагоприятни правни последствия?“ ГРУПА IV: Противоречие с практиката на ВКС и Тълкувателните решения Въпрос № 11: „Налице ли е противоречие с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, когато по реда на ОФГ съдът отстранява грешки, които са резултат на негови неправилни правни изводи или преценка на доказателствата?“ Въпрос № 12: „Допустимо ли е чрез поправка по чл. 247 ГПК да се извършва подмяна на субектната страна, което съгласно практиката на ВКС надхвърля техническия характер на поправката?“ Въпрос № 13: „Нарушава ли съдът принципа на десезиране, като ревизира акт, по който правораздавателната му власт е вече изчерпана спрямо конкретния субект?“ По поставените правни въпроси от първа, втора, трета и четвърта група се твърди противоречие със следната практика на ВКС: ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г., ТР № 1 от 17.07.2001 г., решение № 124/15.03.2021 г. по т.д. № 1374/2019 г. на ВКС, решение № 321/26.09.2012 г. по гр.д. № 54/2012 г. на 1-во ГО, ВКС. Моли се, в случай, че съдът не установи противоречие с горецитираната практика, за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК - поради липса на съдебна практика по така поставените въпроси, както и поради недопустимост на обжалваното определение. В допълнение се твърди, че обжалваното въззивно определение е очевидно неправилно съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради постановяването му в драстично противоречие с логическите правила и правни норми. Насрещната страна по делото - „Б.-инш“ ООД, ЕИК:[ЕИК], надлежно уведомена, не е подала писмено становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел следното: първоинстанционното производство е образувано по осъдителен иск на „Б.-Инш“ ООД срещу С. Т. Р. и Ж. Т. Н.-Р.; в хода му Ж. Р. е починала, като на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК производството е спряно и на ищеца са дадени указания за посочване на нейните наследници. Поради неизпълнение в законния срок на задължението по чл. 230, ал. 2, предл. 1 ГПК първоинстанционният съд е постановил определение № 674 от 18.07.2025 г., в което приема, че производството по делото по отношение на починалия ответник Ж. Т. Н.-Р. следва да бъде прекратено и да продължи по отношение на ответника С. Т. Р.. В диспозитива на същото определение обаче е разменил имената на двете ответници, като е посочил че производството по делото на основание чл. 230, ал. 2 предл. последно ГПК следва да бъде прекратено по отношение на С. Т. Р.. С обжалваното във въззивното производство определение № 875 от 03.10.2025 г. първоинстанционният съд служебно е поправил допуснатата очевидна фактическа грешка в имената на ответниците. Съставът на въззивния съд е счел частната жалба срещу първоинстанционното определение № 875 от 03.10.2025 г., с която е бил сезиран, за неоснователна. Варненски апелативен съд е изтъкнал, че чл. 247 ГПК, регламентиращ поправката на очевидна фактическа грешка, не поставя срок, в който допусната грешка да бъде поправена. Подчертал е, че поправката на явна фактическа грешка, разбирана като несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно проявление, може да бъде извършена по почин на съда или по искане на страните без ограничение във времето - в срока за обжалване, след обжалването и след влизане на решението в сила. Поради което е счел, че дали и кога е влязло в сила определение № 647 от 18.07.2025 г. на Разградски окръжен съд е ирелевантно. Въззивният съд е установил, че е налице очевидна фактическа грешка в диспозитива на първоинстанционното определение № 647 от 18.07.2025 г., като Разградски окръжен съд в диспозитива е посочил погрешно името на ответника, спрямо когото производството е прекратено. Въззивният съд е заключил, че производството по делото следва да бъде прекратено спрямо ответника Ж. Т. Н.-Р., в какъвто смисъл са изложените мотиви на Разградски окръжен съд. Предвид гореизложеното Варненски апелативен съд е приел, че обжалваното определение № 647 от 18.07.2025 г. на Разградски окръжен съд следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд определение. Съгласно разпоредбата на чл., 280, ал. 1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК или на чл. 280, ал. 2 ГПК. От значение за изхода на спора, в съответствие с възприетото в т. 1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на обжалвания съдебен акт, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането му до касационен контрол. Обжалваното определение не е вероятно недопустимо. Съгласно насоките, дадени в т. 9 от ППВС №1/1985 г. недопустим е съдебният акт, който не отговаря на изискванията, при които съдът може да даде разрешение по същество на поставения му за разглеждане въпрос – когато е постановено при липса на право на иск, при ненадлежното му упражняване, при оттегляне и отказ от иска; при липса на искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие; по устно предявен иск, в случаите на неподведомственост или родова неподсъдност на спора; когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, или е разгледал иск, който не е предявен, вместо предявения такъв; когато решението е постановено спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, вместо спрямо надлежната такава или при неучастие на задължителен другар. По отношение на обжалваното определение не се установява наличие на нито една от посочените хипотези. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно. Не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на допълнителния критерий за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК. За да е очевидно неправилно, определението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните, какъвто например е случаят, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга форма на неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая в рамките на правомощията си и при прочит на обжалваното определение като единство от диспозитив и мотиви, настоящият касационен състав намира, че същото не разкрива белезите на очевидна неправилност. Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. За да бъде въобще преценявано наличието им, по делото жалбоподателят следва да е формулирал правен въпрос или въпроси, съставляващи годно общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, както този смисъл е разяснен по задължителен за съдилищата начин с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. и в случая никой от поставените от жалбоподателя въпроси не съставлява такова годно основание. Видно от начина на формулирането и обосноваването им, отговорите на въпросите изцяло зависят от конкретните обстоятелства по делото, съответно – въпросите са също изцяло относими към правилността на обжалвания съдебен акт, която правилност обаче не може да бъде преценявана на този етап от производството и преди допускането на касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение