Определение № 177 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 502/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Б., чрез пълномощника й адвокат И. К., против решение № 903923 от 29.09.2020 г., постановено по гр.д. № 626 по описа за 2020 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 990 от 24.02.2020 г. по гр.д. № 734/2018 г. на Районен съд-Гоце Делчев и е прекратено производството по предявения от Н. М. Б. против Ю. М. К. и Ф. М. К. отрицателен установителен иск за собственост на поземлен имот № * с площ от 370 кв.м., включен в УПИ * от кв.56 по плана на [населено място], [община] Ю. М. К. и Ф. М. К. са подали, чрез пълномощника си адвокат А. Г., писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е посочил, че правният интерес от иска е обоснован с твърденията на ищцата, че имотът е бил на баща й М. М. Д., който го е придобил по наследство, давностно владение и покупко-продажба и е наследен от нея и двамата й братя, вече починали, владян е от наследниците, но ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост. Ответниците са оспорили допустимостта на иска, тъй като преди предявяването му са се разпоредили с имота, като са го продали на Ю. Р. Р. с нотариален акт № 148, том III, рег. № 5617, дело № 463 от 19.06.2018 г. Позовавайки се на практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че искът е процесуално недопустим. Посочил е, че по отношение наследените от братята на ищцата идеални части, същата не претендира, че притежава или би могла да придобие права, поради което за тези 2/3 идеални части от имота предявява чужди права. Същевременно за ищцата липсва правен интерес от иска, тъй като ответниците са се разпоредили със спорния имот на 19.06.2018 г. преди образуване на делото на 6.07.2018 г. Правен интерес от предявяване на иск за собственост против лице, което се е разпоредило с имота е налице само, ако искът е предявен както срещу праводателите, така и срещу правоприемника, а в случая купувача Ю. Р. Р. не е страна по делото. По същество, предявявайки иска само срещу лица, които са се разпоредили с имота, ищцата оспорва собственическите им права към минал момент, а установяване право на собственост към минал момент е допустимо само в предвидените от закона случаи, сред които процесният казус не попада. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Н. М. Б. се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК и чл.280,ал.1,т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, т.3Б, решение № 352 от 14.11.2011 г.по гр.д. № 1301/2010 г., I гр.о., както и с практиката на ВКС, че предявяването на иск за собственост от един от съсобствениците или само от някои от тях е действие на обикновено управление на съсобствения имот и всеки съсобственик може да предяви иска срещу трето за съсобствеността лице. Сочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице. Твърдяната очевидна неправилност е обоснована със същите доводи, с които е обосновано и твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд не е отрекъл правния интерес на ищцата да предяви отрицателен установителен иск за собственост спрямо лицата, които оспорват правата й. Изводът за недопустимост на иска в случая е обусловен от обстоятелството, че претенцията е насочена срещу лица, които макар да са оспорили правата на ищцата и да са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имота, вече са се разпоредили с правата си, а приобретателят на тези права не е страна по делото. Този извод е в съответствие с разясненията в т.3Б на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите на което изрично е посочено, че насочвайки иска както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му, ищецът ще си осигури максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо по отношение и на двамата ответници, които са засегнали правото му на собственост. Именно в тази хипотеза тълкувателното решение указва че е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба. При уважаване на отрицателен установителен иск спрямо лице, което вече се е разпоредило с отричаното от ищеца право, правните последици не биха рефлектирали в правната сфера на ищеца, като запазят или обогатят имуществото му /каквото тълкуване за наличие на правен интерес е дадено в решение № 352 от 14.11.2011 г.по гр.д. № 1301/2010 г., I гр.о.,/, тъй като приобретателят на имота ще продължи да се легитимира като собственик и ищецът не би могъл да му противопостави влязлото в сила решение. Същевременно в касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не са формирани доводи относно извода на съда, че по същество с предявяване на настоящия иск ищцата оспорва собственическите права на ответниците, притежавани в минал момент, което е процесуално недопустимо. Поради изложеното не са налице основания по чл.280, ал.2 или ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Касаторката следва да възстанови на Ю. М. К. и Ф. М. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер да възстанови на 1000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат А. Г.. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение