Определение № 2009 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 523/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. А. Д. срещу решение №5927 от 31.10.2024 г. по в.гр.д.№3414/2022 г. на СГС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение №20200774 от 20.10.2021 г. по гр.д.№6434/2021 г. на СРС, са отхвърлени предявените от С. А. Д. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД обективно съединени осъдителни искове по чл.426, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 150 евро, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 02.02.2020 г. застрахователно събитие по застрахователна полица №[ЕГН] от 23.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на сумата от 13.83 евро, законна лихва върху главницата от 150 евро за периода от 08.03.2020 г. до 02.02.2021 г. и е потвърдено решение №20200774 от 20.10.2021 г. по гр.д.№6434/2021 г. на СРС в частта, с която са отхвърлени предявените от С. А. Д. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД обективно съединени осъдителни искове по чл.426, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от сумата 9850 евро, разлика между присъдените от първата инстанция 150 евро и пълният предявен размер на иска от 10 000 евро и за заплащане на сумата от 905.62 евро, разлика между присъдените от първата инстанция 13.83 евро и пълния предявен размер на иска от 919.45 евро. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе и да обсъди в мотивите на решението си всички събрани по делото доказателства, както и всички доводи и оплаквания, направени във въззивната жалба и съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събраните доказателства, които са релевантни за спора. 2. Задължен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на делата да спазва принципите на законност, на установяване на истината и принципът на служебното начало. 3. Задължен ли е съдът служебно ад следи за неравноправни клаузи в договор, сключен между търговец и потребител. 4. При договор за застраховка, сключен от разстояние, необходимо ли е всяка от страните да положи подпис под договора или същият се смята за сключен с изпълнение на задълженията на всяка от страните по договора – заплащане на застрахователна премия и при настъпване на събитието – поемане на разходи за лечение, както е уговорено между страните. 5. При сключване на застраховка „Помощ при пътуване“ и при изрично посочена от търговеца, предлагащ услугата, възможност с един договор застраховащият да може да застрахова две или повече лица, които пътуват с обща цел по един и същ маршрут, то следва ли застраховащият да има представителна власт за изброяване на тези лица като застраховани по полицата. Спрямо първи и втори въпрос се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, спрямо трети въпрос – селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, а спрямо останалите въпроси – селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация М. Г. Ж. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, без във въззивната жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД да е направо оплакване срещу направените от първата инстанция фактически констатации за наличие на потвърждаване в писмена форма на извършени без представителна власт действия и за сключване на валиден договор за застраховка между страните, е приел, че в процесния случай, ищцата е следвало на първо място да установи по безспорен начин възникването и съществуването на договор със съдържание, като твърдяния в исковата молба договор за застраховка, в това число, че ответникът е страна по посочения договор. Изложил е съображения, че по делото за посочените обстоятелства, не са ангажирани, безспорни доказателства, от страна на ищцата, като за същите няма и признание от страна на ответника и в този смисъл е достигнал до извод, че представените по делото доказателства не установяват по безспорен начин, наличие на валидно облигационно/договорно отношение между страните по делото, поради което е отхвърлил исковете изцяло. С оглед изложените в обжалвания акт мотиви, поставеният в изложението втори въпрос (който уточнен от настоящата инстанция се свежда до въпроса за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК), е формирал правната воля на въззивния съд, като касационно обжалване на решението следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за проверка на съответствието на произнасянето на въззивния съд (както бе посочено решаващият състав, без изрично оплакване от въззивника „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, е намерил за недоказано съществуването на приетото за установено от първостепенния съд застрахователно правоотношение и само на това основание е преценил претенциите за неоснователни), с разясненията, дадени в ТР №1/2013 г. на ОСТК на ВКС и в практиката на ВКС относно приложението на чл.269 ГПК, като предвид отговора на този въпрос, в решението по същество настоящият състав евентуално ще се произнесе и по останалите въпроси. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,