Определение № 4765 от 06.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3127/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Т. П. срещу определение № 1532 от 10.06.2026 г. по в.ч.гр.д.№ 1254 от 2026 г. на Пловдивския окръжен съд, VII състав за потвърждаване на определение № 4542 от 08.04.2026 г. по гр.д.№ 20272 от 2021 г. на Пловдивския районен съд, IV граждански състав, с което е оставена без уважение молба по чл.249 ГПК на Г. Т. П. и К. Д. Н. за обезсилване на решение № 4615 от 27.10.2025 г. по гр.д.№ 20272 от 2021 г. на Пловдивския районен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли за неговата отмяна. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие с решение № 195 от 16.12.2019 г. по гр.д.№ 1126 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 280 от 17.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 907 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 1209 от 15.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 451 от 2024 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 77 от 10.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 3503 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по въпроса за предпоставките, при които искане по чл.249 ГПК следва да се приеме за основателно. Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по частната жалба К. Д. Н. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частната жалба е допустима: подадена от легитимирана страна, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който на основание чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на някоя от предпоставките по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да прецени дали са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд, настоящият състав на ВКС съобрази следното: Първоинстанционното дело е било образувано по подадена от Г. Т. П. срещу бившия й съпруг К. Д. Н. искова молба за делба на придобити по време на брака им два имота. С влязло в сила решение № 336 от 25.01.2023 г. по гр.д.№ 20272 ОТ 2021 г. на Пловдивския районен съд, поправено с решение № 1356 от 28.03.2023 г., делбата е допусната при равни квоти между двамата. С решение № 4615 от 27.10.2025 г. по същото дело съдът е разпределил допуснатите до делба имоти между двамата съделители по реда на чл.353 ГПК. На 11.11.2025 г., в срока за въззивно обжалване, съделителката Г. Т. П. е подала въззивна жалба срещу решението от 27.10.2025 г. Преди администрирането и произнасянето по тази въззивна жалба, с молба от 25.11.2025 г. съделителите са заявили, че са постигнали спогодба за доброволно уреждане на съсобствеността и са поискали съдът да обезсили на основание чл.249 ГПК решението за извършване на делбата. С определение № 4542 от 08.04.2026 г. Пловдивският районен съд е оставил без уважение молбата им. С обжалваното определение от 10.06.2026 г. въззивният съд е приел, че определението на първоинстанционния съд е правилно. Посочил е, че действително разпоредбата на чл.249 ГПК намира приложение и в производството за делба, включително и във втората фаза на делбата, но следва да се отчетат особеностите на делбеното производство. Последното е особено исково производство, за което освен общите правила на гражданския процес има и отклонения предвид неговата специфика и цел, която е да се ликвидира съсобствеността между страните, които притежават процесуалното качество едновременно на ищец и на ответник. Позовал се е на константна практика на ВКС, според която след влизане на решението за допускане на делбата, производството по делото не може да бъде прекратено поради нередовности на исковата молба за делба, както и поради неизпълнение на указанията за нейното вписване. Производството във втората фаза на делбата става недопустимо и подлежи на прекратяване, ако настъпи нов факт, водещ до прекратяване на съсобствеността- погиване на делбения имот, отчуждаване на имота от съделителите и други подобни. Съдът е длъжен да отчете правните последици на такъв факт и ако между съделителите не съществува съсобственост, да прекрати производството във втората фаза на делбата. Постановеното определение за прекратяване на делбеното производство във втората фаза, без да е настъпило прекратяване на съсобствеността, има значение на предаване на делото в архив по реда на чл.60, ал.2 от Правилника за администрация на съдилищата. Това означава, че производството може да бъде възобновено по искане на всеки от съделителите. В разглеждания казус били представени два договора за покупко- продажба, с които ответникът е прехвърлил притежаваните от него идеални части от делбените имоти на трето на делото лице (неговата и на ищцата дъщеря). След тези сделки имотите са останали съсобствени, но не между ищцата и ответника, а между ищцата и приобретателя на ответника, тоест налице било настъпило приемство в хода на процеса по чл.226 ГПК. Следователно съсобствеността по отношение на имотите не е прекратена и производството във втората фаза на делбата не е останало без предмет, а е било налице единствено приемство в хода на процеса, за което приложение намира чл.226, ал.3 ГПК. С оглед тези мотиви на обжалваното определение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението (противоречие с практиката на ВКС) по поставения правен въпрос. По този въпрос в практиката на ВКС, включително посочените от жалбоподателката актове на ВКС (решение № 195 от 16.12.2019 г. по гр.д.№ 1126 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 280 от 17.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 907 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 1209 от 15.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 451 от 2024 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 77 от 10.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 3503 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о.) се приема, че предпоставките за обезсилване на съдебно решение по реда на чл.249 ГПК са две: 1) подадено от всички страни по делото заявление, че са се спогодили и молят делото да се прекрати и 2)решението да не е влязло в сила към датата на подаване на това заявление. Както е прието в определения № 1453 от 05.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 1876 от 2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. и № 77 от 10.02.2017 г. по ч.гр.д.№ 3503 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., разпоредбата на чл.249 ГПК не поставя други условия за прекратяване на производството, извън горепосочените две, включително не изисква представяне на доказателства за постигната между страните спогодба, за нейното съдържание и за това дали със спогодбата извънсъдебно се разрешава възникналият между страните спор, наложил предявяването на иска. Достатъчно е само изявлението на страните, че са постигнали спогодба, и отправено искане до съда да прекрати делото. Това изявление има характер на оттегляне на иска със съгласието на ответника и има същите последици като оттеглянето на иска- прекратяване на делото, без да се формира сила на пресъдено нещо по спора. Единствената особеност на това оттегляне на иска е, че то се прави при наличието на вече постановено решение по спора, което налага преди прекратяване на производството решението да бъде обезсилено, тъй като в противен случай е невъзможно да бъдат заличени последиците от извършените до този момент процесуални действия. При произнасянето си по това искане съдът не е компетентен да изисква от страните да представят постигнатата между тях спогодба и да проверява дали тази спогодба е действителен договор, дали съответства на закона и на добрите нрави и дали извънсъдебно разрешава спора- предмет на образуваното гражданско дело. Съдът е длъжен да обезсили невлязлото в сила към момента на подаване на заявлението свое решение и да прекрати делото, без да се интересува от съображенията, поради които ищецът десезира съда. Както е прието в определение № 1209 от 15.03.2024 г. по ч.гр.д.№ 451 от 2024 г. на ВКС, ГК, I г.о. в отговор на правен въпрос, разпоредбата на чл.249 ГПК е приложима и по отношение на постановени в делбени производства решения за извършване на делбата, стига тези решения да са били обжалвани изцяло и да не са влезли в сила. Обстоятелството, че делбата е уредена в ГПК като особено исково производство и в нея всички съделители са едновременно ищци и ответници по делото, не изключва приложението на разпоредбата на чл.249 ГПК в делбеното производство, когато искането за обезсилване на невлязлото в сила решение и за прекратяване на делото е отправено от всички съделители. Настоящият състав на ВКС изцяло споделя тази съдебна практика. Доколкото в обжалваното определение въззивният съд е приел, че предпоставка за уважаване на своевременно направеното искане на съделителите Г. П. и К. Н. по чл.249 ГПК е представянето на извънсъдебна спогодба, с която съсобствеността между съделителите върху делбените имоти да е прекратена, това определение противоречи на посочената практика на ВКС и на точния смисъл на закона, поради което е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови определение за уважаване искането на съделителите за обезсилване на постановеното по делото първоинстанционно решение за извършване на делбата и за прекратяване на делбеното производство. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение