Определение № 793 от 19.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2744/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Х. и З. Х. Т., против решение № 244 от 13.03.2024 г. по гр. дело № 210/2024 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение на първоинстанционния съд, поправено с друго решение по чл. 247 ГПК и с което са уважени предявени от „Хеда“ ЕООД против тях отрицателни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК относно недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], к.к. З. п.. Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, неправилно прилагане на закона и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Извеждат тези касационни основания с липсата на неправилно зачитане на последиците на влязло в сила решение по т. дело № 363/2021 г. на Варненски ОС за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот и отпадане на правата на следващите приобретатели при липсата на очертаване на валидността му като релевантен за спора факт и основанието за засягане на валидността му, обуславящо и очевидна неправилност на решението, с което са нарушени чл. 226, ал. 3 и чл. 298, ал. 2 ГПК. Искат отмяна на решението. Подържат в изложението към подадената касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. Извеждат за значим по предмета на спора въпрос допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело. Посочват, че разрешението на този въпрос е дадено от въззивния съд в противоречие с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 30 от 17.07.2020 г. по гр. дело № 2565/2019 г. на ВКС, I г.о. Обосновават очевидната неправилност на решението, изложена също като основание за допускането му до касационно обжалване, с явна необоснованост на фактическите констатации и грубо нарушение на правилата на формалната логика поради липса на мотиви за приетата нищожност на договора и обвързването им от решението без възможност за защита по производството. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация „Хеда“ ЕООД е подал отговор на касационната жалба, в който се излагат съображения за липсата на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради събиране на доказателства относно валидността на договора и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски. Другият участник по производството - третото лице помагач „Билд инвест АТ“ ЕООД, не е подал отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител въз основа на надлежно учредена представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявените от „Хеда“ ЕООД против Д. Х. и З. Т. отрицателни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК по искова молба от 17.05.2022 г., въззивният съд от фактическа страна е приел за установено, че ищецът „Хеда“ ЕООД е придобил собствеността на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № * с идентификатор ***, изграден на етап груб строеж, въз основа на сключен договор за продажба на недвижим имот по нотариален акт № 62 от 31.07.2008 г. Собствеността върху този имот с договор по нотариален акт № 146 от 28.09.2018 г. ищцовото дружеството е прехвърлило на „Реал инвест финанс“ ЕООД срещу погасяване на негово парично задължение спрямо приобретателя в размер на 27470 лева по договор за заем от 21.02.2016 г., споразумение от 05.01.2017 г., спогодба от 18.01.2018 г. и договор за цесия от 24.03.2018 г. и доплащане на сумата от 7530 лева. Установени са от въззивния съд и последвали три разпоредителни сделки с имота през периода 12.03.2019 г. – 08.11.2019 г., с последната от които, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38 от 08.11.2019 г., собствеността върху същия е прехвърлена от „Билд инвест АТ“ ЕООД (трето лице помагач) на ответниците Д. Х. и З. Т.. Изложил е в решението, че с неприсъствено решение от 09.11.2021 г. по т. дело № 363/2021 г. на Варненски ОС, исковата молба по което е вписана на 22.01.2021 г., сключеният между ищцовото дружество и „Реал инвест финанс“ ЕООД договор по нотариален акт № 146 от 28.09.2018 г. е признат за нищожен поради липса на основание, като така постановеното неприсъствено решение е вписано на 30.03.2022 г. При така установените факти въззивният съд е приел от правна страна, че с влязлото в сила решение за прогласяване на нищожността на договора от 28.09.2018 г. спорът относно валидността на същия е станал непререшаем, макар и въззивниците и ответници Д. Х. и З. Т. (сега касатори), да не са участвали в производството по иска по чл. 26 ЗЗД. Извел е този извод от оповестителното действие на вписването на исковата молба по иска по чл. 26 ЗЗД по арг. от чл. 114, б. „а“ ЗЗД и липсата на непротивопоставимост на крайния резултат по такава искова претенция на ответниците по иск за собственост, вписването на която има значението само относно преценката на качеството на приобретателите на имота добросъвестни владелци, каквато не е предмет на защита по производството. Изложил е съображения, че поради обвързаността на двете дружества съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК от силата на пресъдено нещо на решението, обявяването на нищожността на договора има действие от момента на сключването му, а с отпадането на правата на приобретателя „Реал инвест финанс“ ЕООД са отпаднали и правата на всички следващи правоприемници във веригата от прехвърлителни сделки. По тези съображения е приел, че ответниците не са придобили по 1/2 идеална част от имота, а предявените против тях искове за собственост – основателни. Изложеното обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от касаторите въпрос в изложението - допустимо ли е съдът да приеме, че е налице нищожност на договор за продажба на недвижим имот въз основа на установена нищожност на договора по друго дело, решението по което не се ползва със сила на пресъдено нещо между страните по настоящото дело, е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и са от значение за изхода на делото. Касационно обжалване следва да бъде допуснато за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос в обжалваното решение с установената съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК и посочена от касатора в изложението към касационната жалба - решение № 30 от 17.07.2020 г. по гр. дело № 2565/2019 г. на ВКС, I г.о. Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на касационната жалба се дължи и следва се внесе от касаторите, която възлиза общо в размер на 131.26 лева или в размер на 66.12 лева за всеки от тях - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.