Определение № 2537 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3352/14.09.2022 година, подадена по пощата на 09.09.2022 година, от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД [населено място]), срещу решение № 142/02.08.2022 година на Окръжен съд Кюстендил, 1-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 13/2022 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Кюстендил частично е потвърдил и частично е изменил първоинстанционното решение № 260 326/12.11.2021 година на Районен съд Дупница, постановено по гр. д. № 687/2021 година, при което „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място], на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, е осъдено да заплати на К. С. Л. сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди и сумата от 2800.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му на 15.07.2019 година имуществени вреди, от неточно изпълнение на договор между страните за доставка на електроенергия до собствения на К. С. Л. имот, намиращ се в [населено място], [улица], а на И. К. Л. сумата от 5000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него, вследствие на същото неизпълнение, неимуществени вреди. В подадената от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу дружеството от К. С. Л. и И. К. Л. искове да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответниците по подадената касационна жалба К. С. Л. и И. К. Л. са подали отговор с вх. № 3743/13.10.2022 година, с който са изразил становище, че жалбата е недопустима в частта му относно К. С. Л., поради което в тази й част същата трябвало да се остави без уважение, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По отношение на частта от жалбата срещу И. К. Л. е посочено, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 142/02.08.2022 година на Окръжен съд Кюстендил, 1-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 13/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено. „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] е било уведомена за обжалваното решение на 12.08.2022 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 3352/14.09.2022 година, като подадена по пощата на 09.09.2022 година. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, като е допустима в една част, а в друга част е недопустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела, и до 20 000.00 лева-за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични вземания, цената на иска е търсената сума, като при обективното съединяване на искове от значение е търсената с всеки един иск сума, а не сбора от търсените с всички искове суми. В случая К. С. Л. е предявил срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] два обективно съединени иска, като с първия от тях е поискал дружеството да му заплати сумата от 2800.00 лева, представлява претърпени имуществени вреди вследствие подмяната на напълно изгорелия климатик с нов, съгласно представената фактура за извършената подмяна, а с втория е поискано заплащането на сумата от 2500.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпян от него и семейството му стрес, неудобства и негативни психически и емоционални изживявания, във връзка с безопасността на семейството му, както и причинените му неудобства и дискомфорт за продължителен период от време, Касае до искове за парични вземания, като цената на всеки един от тях е под 5000.00 лева. Поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, не подлежи на касационен контрол в частта му относно тези искове. Същото е влязло в сила в тази си част и подадената срещу същата касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено в тази му част. По отношение на И. К. Л. съставът на Окръжен съд Кюстендил е приел, че от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установявало, че вътрешната електрическа инсталация на жилището, което било собственост на К. С. Л. отговаряла на всички нормативно определени технически изисквания, действащи към процесния период. Битовите електроуреди в жилището, изгорели при инцидента, били стандартни и защитени от производителя. В ремонтните им протоколи и в констатацията при огледа от комисията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] липсвали данни да били използвани не в съответствие със заводските им указания за монтаж и ползване. Подаденото наднормативно напрежение към жилището, което било потвърдено при огледа от техниците на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] и от техниците ремонтирали уредите, било довело до изгаряне на всички включени на чакащ режим битови електроуреди с електронни въводни захранващи елементи в жилището, подробно описани по делото. Към захранващия блок на телевизора било подадено наднормативно напрежение, довело до възникване силна волтова дъга с последица пълно изгаряне (до черно) на този блок. При последвалото пълно физическо изгаряне на платката възниквал електрически заряд от разпратените в мястото на волтовата дъга електрозаредени микрочастици и разряда на стопените кондензатори, който намерил място за затваряне към земя през лявата китка на И. К. Л.. В случая посягането на И. К. Л. към щепсела на телевизора (извън защитената с капак вътрешност на телевизора) било доближило в опасна близост ръката му до мястото на електрическия заряд. Причиненият от волтовата дъга силен пламък преминал през охлаждащата решетка на капака на телевизора и обгорил кожата на лявата китка на И. К. Л., а възникналият в това място електрически заряд се бил затворил към земя през лявата му ръка, сърцето и дясната му ръка. Импулсивната мускулна реакция на И. К. Л. била довела до силно отхвърляне тялото му встрани, което спасило на практика живота му, отделяйки го от токовата верига. Ако И. К. Л. бил забавил със секунда посягането си към това място зад телевизора, волтовата дъга в цялостно изгорялата захранваща платка щяла довела само до изключване на автоматичен предпазител в таблото, което щяло да прекъсне волтовата дъга и съответно би обезопасило мястото при охлаждащата решетка на капака на телевизора. Силните искра и пламък от възникналата волтова дъга в напълно изгорелия от пренапрежението захранващ блок на телевизора били обгорили лявата (в близост до дъгата) ръка на И. К. Л., а възникналият в това място електрически заряд се бил затворил към земя през лявата му ръка, сърцето и дясната му ръка. При токов удар мускулите на човека добивали импулсивна реакция да го отстранят от причината (от тока), което било обяснение за отхвърленото назад тяло на И. К. Л.. Въззивният съд намирал за доказани и претърпените от И. К. Л. неимуществени вреди. Във връзка с установяването им съставът на Окръжен съд Кюстендил се позовавал на показанията на свидетелките Л., С. и А.. Същите свидетелствали за причинените на И. К. Л. неимуществени вреди. В тази насока въззивният съд кредитирал показанията на свидетелките Л. и С., които макар и ценени по реда на чл.172 от ГПК, били логични, последователи и съответстващи на останалия събран доказателствен материал. Свидетелката Л. като очевидец на процесния случай и майка на И. К. Л. в най-пряка степен била възприела претърпените от същия негативни физически и емоционални изживявания. Същото важи и за свидетелката С.-сестра на И. К. Л.. Съставът на Окръжен съд Кюстендил отчитал причинения на И. К. Л. страх, психическо и емоционално напрежение, което било продължило в рамките на един значително дълъг период, отказа му да ползва електроуреди и съпроводените с това неудобства, както за самия него, така и за близките му. Налице било и физическо засягане на неговия интегритет, причинено от токовия удар, при което същият бил претърпял болки и страдания. Доказани били и нанесените му психо-емоционални вреди- И. К. Л. започнал да получава паник атаки, от деен и спортен човек станал безжизнен, напълнял с 15 килограма. Съобразявайки това и прилагайки регламентирания в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип на справедливо възмездяване на причинените неимуществени вреди, въззивният съдебен състав приемал предявения от И. К. Л. иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди за основателен и доказан за сумата от 5000.00 лева. Въззивният съд не намирал наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на И. К. Л.. В тази насока се позовавал на експертното заключение, където било отчетено, че вътрешната инсталация в жилището отговаряла на всички нормативно определени технически изисквания, действащи към процесния период. Битовите електроуреди, изгорели при процесния инцидент, били стандартни и защитени от производителя. В ремонтните им протоколи и в констатацията при огледа от комисията на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] липсвали данни да са били използвани не в съответствие със заводските им указания за монтаж и ползване. От заключението на вещото лице от съдебно-техническата експертиза безспорно се установявало, че причина за инцидента с И. К. Л. било това, че към захранващия блок на телевизора било подадено наднормативно напрежение, довело да възникване на силна волтова дъга с последица пълно изгаряне на този блок. При последвалото пълно физическо изгаряне на платката възникнал електрически заряд от разпрашените в мястото на волтовата дъга електрозаредени микрочастици и разряда на стопените кондензатори, намерил място за затваряне към земя през лявата китка на И. К. Л.. В случая посягането на пострадалия към щепсела на телевизора е доближило в опасна близост ръката му до мястото на електрическия заряд, но както отчитало вещото лице, не това било причинило токовия удар, а причиненият от волтовата дъга силен пламък, който бил преминал през охлаждащата решетка на капака на телевизора и бил обгорил кожата на лявата китка на И. К. Л., а възникналият в това място електрически заряд се бил затворил към земя през лявата му ръка, сърцето и дясната му ръка. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това длъжен ли е съдът да посочи аргументи след обсъждането поотделно и в съвкупност на всички обстоятелства по делото, защо възприема или не възприема дадено експертно заключение и следва ли съдът да изложи мотиви за преценката си на доказателствената му сила, включително защо счита експертното заключение за достатъчно или недостатъчно аргументирано? и за приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД?. По отношение на първия въпрос Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] се позовава на противоречие между въззивното решение и решение № 224/07.01.2019 година, решение № 14/02.03.2022 година, постановено по гр. д. № 997/2021 година, решение № 10/02.09.2022 година, постановено по гр. д. № 1921/2021 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 117/22.01.2022 година, постановено по т. д. № 1409/2021 година и решение № 60 097/26.01.2022 година, постановено по т. д. № 1624/2021 година, двете по описа на ВКС, ТК, І т. о. Така поставения въпрос обаче не обуславя допускането на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил до касационно обжалване, тъй като видно от решението въззивният съд е изложил мотиви, от които следва, че заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза е обсъдено както поотделно, така и в съвкупност с всички останали по делото доказателства, като са изложени и съображения защо съдът му дава вяра. Поради това не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. От друга страна наличието на установена съдебна практика по този въпрос е пречка за допускането на обжалването по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото няма твърдения, че тази практика е неправилна и трябва да бъде изоставена или пък, че следва да бъде осъвременена с оглед на промени в обществено икономическите или обществено социалните условия в страната. Вторият от въпросите е поставен много общо, като видно от изложението твърденията във връзка с него се свеждат до такива за неправилно установяване на фактическата обстановка от страна на състава на Окръжен съд Кюстендил и за допуснати от него съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата и допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно указанията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поставен по този начин въпрос не може да служи като общо основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, от ГПК и такова не може да бъде допускано. Поради липсата на такъв въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] е поискало въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на тези изводи на съдилищата по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Кюстендил. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 142/02.08.2022 година на Окръжен съд Кюстендил, 1-ви граждански състав, постановено по гр. д. № 13/2022 година в частта му относно И. К. Л., по подадената срещу него от „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място], касационна жалба с вх. № 7181/31.03.2022 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД [населено място] ще трябва да заплати на К. С. Л. и И. К. Л. сумата от 550.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение