Определение № 206 от 08.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3746 от 10.07.2013 г. подадена от В. П. С., чрез адв. С. П. и адв. Р. Ж. срещу решение № 107 от 28.06.2013 г. на Апелативен съд – В., постановено по ч. гр. д. № 277/2013 г. по описа на съда, с което е обезсилено решение № 220 от 12.02.2013 г. на Окръжен съд - Варна, постановено по гр. д. № 438/2013 г. и е прекратено производството по делото. С първоинстанционното решение е отменено разпределение от 09.07.2012 г. предявено с протоколи за предявяване на разпределение от 23.07.2012 г. и 26.07.2012 г. по изп. д. № 20127180400324 на ЧСИ С. К. – Д., като незаконосъобразно и изпълнителното дело е върнато за изготвяне на ново разпределение на постъпилите по него суми и определяне на множество от взискатели – първоначален, присъединени по право и по молба, както и за определяне на съразмерни части на взискателите от един ред – чл. 136, ал. 1, т. 5 ЗЗД В частната касационна жалба се правят оплаквания, че обжалвания съдебен акт е необоснован, неправилен и се иска неговата отмяна. По допустимостта на касационното обжалване: В изложението си по член 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът заявява /цитирам/: „ Считаме, че с решението си Варненски Апелативен Съд се е произнесъл по процесуален въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата /чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК/ и разглеждането му от Върховния касационен съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото / чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК/. Въпросът, залегнал в решаващият извод на въззивния съд е „Кои кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението? ”. Ответниците по частната касационна жалба Б. Д. Г., Х. Г. П., Й. С. С., Ю. Н. А., К. В. Б., С. Д. Ж., Т. А. Т., Т. Й. М. и Т. И. Д., чрез процесуалния им представител адв. Е. Л. М. възразяват, като се позовават на недопустимост на частната касационна жалба. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Производството по делото е след възобновяване във връзка с приемане на тълкувателно решение № 2/2013 г., по което с т. 5 е прието, че „Всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечително, или в изпълнително производство. Всички кредитори с наложени запори и възбрани върху вещ, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител за насочването на изпълнението, за насрочването на описа и проданта, както и за разпределението; а всички кредитори с наложени запори върху парично вземане, като присъединени по право (не по тяхна молба), се уведомяват от съдебния изпълнител, ако той извършва разпределението на платената от третото задължено лице сума.” Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4 ГПК решението на окръжния съд, постановено по жалба срещу действията на съдебен изпълнител не подлежи на обжалване. Единственото изключение за разглеждане на жалбата срещу решение на окръжен съд по обжалване действията на съдия изпълнител е относно решението за разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 463, ал. 2 ГПК, като и в този случай решението на апелативния съд е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. В конкретния случай Варненски апелативен съд се е произнесъл по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК по жалба срещу решение на Варненски окръжен съд. Въззивният съд е изложил съображения за недопустимост на производството. С произнасянето на апелативния съд инстанционният контрол на актовете и действията на съдебния изпълнител по извършването разпределение на суми от публична продан е изчерпан. Неправилното посочване от страна на състава на Варненски апелативен съд, че определението му подлежи на инстанционен контрол пред ВКС не създава такава възможност, предвид окончателния характер на постановеното от въззивния съд решение. За пълнота следва да се добави, че отговорът даден в т. 5 от тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК се отнася по същество на спора, а в конкретния случай касационната инстанция няма правомощията на контролна инстанция. Ето защо подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а производството по делото да бъде прекратено. Водим от горното Върховният касационен съд, ІI г.о.