Определение № 1290 от 11.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 560/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община против решение №725 от 21.11.2022г. по т.д. №469/22г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- „МТК Гроуп“ ООД, [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.285 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Е. Т. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпросите – 1/ Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл какъвто не съответства на волята на страните“. 2/“При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии, съдът следва да изясни същия прилагайки нормата на чл.20 ЗЗД „3/“Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора … 4/“Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза…“ Страната е изброила съдебни актове на ВКС, като е заявила, че обжалваното решение им противоречи. Развила е и своите съображения по тълкуване на, чл.5,ал.4,т.2 от договора, в контекста на защитната си теза. Посочила е, че „това“ поставяло въпросите – 5/ „Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция … „ 6/ „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза.“ 7/“ Допустимо ли въззивният съд да променя доклада по делото, да размества тежестта на доказване по начин, който да доведе до удовлетворяване претенцията на ищеца“. Страната лаконично е посочила, че „ САС е тълкувал неправилно договора“, като в тази връзка е поставен въпроса: 8/ „ Следва ли съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение и отправя валидно предложение за преговори…“ Изложени са пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, възпроизведени от касационната жалба. Поставен е въпроса - 9/“ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе за нищожност само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност“.Касаторът е развил своето оплакване по съществото на спора като е посочил, че имало образувано тълкувателно дело, по което липсвало все още произнасяне на ОСГТК по аналогичен въпрос. Поставен е и въпрос № 10/“ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл.8,ал.3,чл.9 и чл.10 ГПК“. Страната е интерпретирала ТР ОСГТК №1/01г. в частта му относно съдържанието на мотивите на въззивното решение. Поддържано е и това, че решението било очевидно неправилно обосновано с общото оплакване, че съдът не бил изследвал в пълнота релевантни по делото факти. Страната още е дефинирала основанието, като се е позовала на установена от ВКС практика, без да я конкретизира. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. Т.1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, от първите четири въпроса, с еднаква насоченост, свързана с тълкуване на договора между страните, може да бъде изведен релевантен, въпреки че първият от тях е общ и хипотетичен, неотносим към решаващите правни изводи на състава, тълкувал договора по правилата на чл.20 ЗЗД чрез излагане на подробни мотиви в тази насока, спрямо които не е поставен правен въпрос,вторият въпрос също е общ и съдържателно предполага указания относно критериите на тълкуване на договора, чрез прилагане на изискванията на чл.20 ЗЗД, при липса на конкретика относно това какво точно не е приложил, респективна не е съобразил въззивният съд при осъществяване на тази дейност, а третият и четвърти въпрос са изцяло фактически. Или, дори и да се приеме, въпреки начина на формулиране на въпросите, наличие на общо основание,то страната не е изложила адекватни доводи по допълнителния критерий по тези въпроси, тъй като изброяването на съдебна практика и общо въведеното твърдение, че „ решението„ им противоречи не установява поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.`1, т.1 ГПК, поради това, че не решението, а конкретно поставения въпрос следва да бъде обоснован от касатора като разрешен от въззивния съд в противоречие с някое от конкретно посочените решения на ВКС. В случая такова обосноваване липсва по делото. В решенията, изброени от касатора е възприето разрешението, че при необходимост от тълкуване на договора или на отделни негови клаузи, съдът следва да търси действителната обща воля на страните по реда указан в чл.20 ЗЗД.В случая, съдът е разгледал конкретните уговорки между страните, тълкувал е чл.5,ал.4 т.2 от договора като ясно изразяващ общата им воля, че ако не бъде постигнато съгласие за преговори при увеличение цената на ГСМ с повече от 20 %, то механизма на промяна на цената се прилага с автоматично индексирано увеличение от 2.5%. Извършеното от въззивния съд тълкуване изцяло съответства на приетото относно критериите по чл.20 ЗЗД с изброените решения на ВКС. Изложените оплаквания за неправилност на тези изводи, така квалифицирани и от страната са ирелевантни към фазата на допускане на решението до касационно обжалване, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК, а не по чл.280 ГПК. Въпросите пети и шести също са фактически, а не правни, като шести въпрос има аналогично съдържание като въпрос №4 и двата въпроса са изцяло свързани с оплакването на страната въведено с въззивната жалба за това, че съдът следвало да установи как са се променили цените на смазочните материали. И тук не е налице нито общо основание, нито защитен допълнителен критерий, доколкото страната не заявила нищо по него. Въпрос №7 се основава на невярното твърдение на касатора за това, че въззивният съд е променял доклада по делото, респективно доказателствената тежест, като този въпрос е уточнен отново с оплакването за едновременното повишаване на цените на горивата и смазочните материали.Страната в случая е смесила основни правни категории като преклудиране на възможността за възражение и доказателствена тежест обосновавайки своето оплакване, което е ирелевантно за тази фаза на производството. Осми въпрос е изцяло фактически, а не правен, поради което не е налице общо основание, а страната не е развила и доводи по допълнителния критерий.Девети въпрос също не е релевантен тъй като не е съобразен с решаващите мотиви на състава. Страната се е позовала на образуваното / вече приключило/ ТР ОСГТК № 1/20г., с което обаче противно на разбирането на касатора е прието, че не във всички случаи съдът следи служебно за нищожност на клаузи на договор а само в определени и лимитирани хипотези, при които тази нищожност е от значение за решаване на правния спор, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Или, това тълкуване е неотносимо към случая, тъй като е въпросът е защитен от касатора с поддържаното оплакване за това, че съдът е разгледал възражението му за нищожност на клаузата на чл.5,ал.4, т.2 от договора, като не е поддържал наличие на други неразгледани основания, освен, посоченото от него. Несъгласието с изричните мотиви относно действителността на уговорката е ирелевантна за настоящата фаза на касационното производство. Десети въпрос е относим към производството по всяко дело, за да е релевантен, той предполага обосноваване от страна на касатора на това кои точно доказателства и доводи не е обсъдил въззивният съд и как това необсъждане се е отразило на постановения правен резултат.Страната в пояснението към въпроса не е развила доводи в тази насока, а е интерпретирала указанията, дадени със задължителна практика на ВКС, както и и е цитирала част от съдебен акт на същия съд. Тези указания, обаче касаторът не е приложил към обжалваното от него решение, поради което не е обосновал и релевантност на въпроса. Касаторът е поддържал и основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“, чрез общи оплаквания за неправилност и разясняване същността на основанието. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези. При така депозираното изложение, не се обосновава извод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.3 на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени надлежно разноски в размер на 5200лв. – за процесуално представителство. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение